Решение № 2316 от 21.03.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2316 гр. София, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.П.Л. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20201110143908 по описа за 2020 година

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл.

262, вр. чл. 143 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът ОРЛ. ЕВГ. Г. излага, че по силата на трудов договор полагал труд при ответника „АСОГСС 2014“ ООД. ТПО било прекратено на 31.01.2020г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради неплащане от ответника на дължими трудови възнаграждения. Ответникът не заплатил на ищеца дължимите му трудови възнаграждения за втората половина на м.10.2019г. в размер на 280 лева, част от възнаграждението за м.12.2019г. в размер на 151.15 лева и 610 лева за м.01.2020г., като общият размер на задълженията за трудово възнаграждение за същия период, което ищецът претендира възлиза на 1 041.15 лева (уточнителна молба от 09.10.2020г. ). За периода на забавата за плащане от 01.11.2019г. до 10.09.2020г., вкл. ищецът претендира и обезщетение в размер 71.76 лева. Ищецът, в рамките на трудовото си правоотношение с „АСОГСС 2014“ ООД, по възлагане на същия работодател, положил извънреден труд – охрана на обекти на „ДМ Б.Г.“ ООД (уточнение в първото по делото о.с.з. на 14.05.2021г. ). За времето от 15.10.2019г. до 31.01.2020г. ответникът дължал на ищеца възнаграждение за положения извънреден труд в общ размер 1 050 лева, както и обезщетение за забава за плащането му за периода от 01.02.2020г. до 10.09.2020г. в размер на 76.73 лева. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати горните суми. Претендира разноски.

Ответникът „АСОГСС 2014“ ООД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор, с който оспорва исковете. Признава, че страните били обвързани от валидно трудово правоотношение по сключения между тях трудов договор № ******, като 1 твърди, че всички дължими по договора суми били заплатени на ищеца. Възразява, че между страните нямало други договорки и извънреден труд не бил положен. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска по чл. 128, т. 2 КТ:

Страните по делото не спорят и от представения по делото трудов договор № ****** и допълнителни споразумения към същия от 01.11.2018г. и от 02.01.2019г., неоспоренипо делото, се установява, че през процесния период същите били обвързани от валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът заемал при ответника длъжността „охранител”. От представеното по делото допълнително споразумение към трудовия договор от 02.01.2019г. се установява , че считано от 01.01.2019г. ответникът се задължил да заплаща на ищеца основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева.

Настоящият съдебен състав приема, че макар и по делото да не са представени доказателства за сключено между страните допълнително споразумение към трудовия договор, след гореупоменатото такова от 02.01.2019г., за положения труд през м.01.2020г. дължимото трудово възнаграждение на ищеца не може да е по-малко от минималната работна заплата за страната, която за месец януари 2020г. е в размер 610 лева. (Постановление № 350/19.12.2019г. на Министерски съвет за определяне размера на минималната работна заплата за страната, считано от 01.01.2020г. ). Това е така, тъй като минималната работна заплата за страната е възнаграждението, което законът гарантира на работника, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от негова страна - чл. 245, ал. 1 КТ.

За установяване на положителния факт на погасяването на дълга за трудово възнаграждение в общ размер 1 041.15 лева, от които 280 лева за втората половина на м.10.2019г., 151.15 лева – за м.12.2019г. и 610 лева за м. 01.2020г., ответникът е ангажирал писмено доказателство – констативен протокол от 03.02.2020г., в който е обективирано писмено изявление на две лица – свидетели, а именно Н.П.Д. и Б.Н.С., че в тяхно присъствие, на посочената дата 03.02.2020г., в офиса на ответното дружество „АСОГСС 2014“ ООД, находящ се в гр. София, на ул. „Г.С.Р.“ №**, на ищеца ОРЛ.

ЕВГ. Г. била изплатена сумата 1 160 лева, дължима за трудови възнаграждения за част от м.10.2019г., част от м.12.2019г. и за м.01.2020г., както и лихви за забава, като ищецът Г. получил сумата, но отказал да се подпише върху документ, с който да удостовери, че е приел същата.

Задължението за плащане на трудовото възнаграждение произтича от писмен договор, поради което трябва да бъде установено с писмени доказателства. То не може да бъде установено със свидетелски показания - чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, доколкото не е 2 налице изключението по ал. 2 на същия текст (изрично съгласие на страните).

Законодателят с разпоредбата на чл. 270, ал. 3 КТ императивно е установил начина на изплащане на трудовото възнаграждение на работниците или служителите – то следва да се извършва лично по ведомост или срещу разписка, а по писмено искане на работника или служителя – на негови близки, или да се превежда на влог в посочена от него банка. Представеният от работодателя констативен протокол от 03.02.2020г. не е съставен по никой от изискваните от императивната разпоредба на чл. 270, ал. 3 КТ начини и не е годен да установи обективираните в документа факти – погасяване на задължения за трудово възнаграждение, произтичащи от писмения трудов договор.

Представеният констативен протокол от 03.02.2020г. възпроизвежда свидетелски показания – тези на лицата Н.П.Д. и Б.Н.С., които на основание цитирания по-горе законов текст от процесуалния закон са недопустими за установяването на погасяване на установени с писмен акт (трудов договор) парични задължения. Възприемането на обратното - цененето на представения от работодателя констативен протокол като доказателство, годно да установи погасяването на задължението, би довело до недопустимия резултат да бъде заобиколена нормата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, без да е налице хипотезата на изключението по чл. 164, ал. 2 ГПК. Извън горните мотиви и само за пълнота на изложението съдът отбелязва, че свидетелските показания по дефиниция са гласни доказателства и се събират пред съда в устна форма, посредством разпит на свидетеля. Писмената форма на свидетелските показания (какъвто характер има въпросният констативен протокол ) е недопустима - чл. 163, чл. 171, във вр. с чл.

11 ГПК.

Следва да се отбележи, че ограничаването на свидетелските показания и равнозначното му изискване за писмена форма на доказване на определени обстоятелства не изключват допустимостта на други доказателствени средства, каквито например са заключенията на вещи лица. В случая, при носена от ответника тежест да установи в процеса погасяването на дълга, доказателствено искане за изслушване на ССчЕ не е заявено.

Други доказателства за извършено от ответника погасяване на процесните задължения за трудово възнаграждение не са ангажирани. Ответникът, при нарочно указана му от съда тежест на доказване, не е ангажирал доказателства за извършено погасяване на задълженията в съответствие с предписанията на императивната норма на чл. 270, ал. 3 КТ. Ето защо съдът приема, че задължението на ответника да заплати на ищеца дължимото му трудово възнаграждение за втората половина на м.10.2019г., част от трудовото възнаграждение за м.12.2019г., и възнаграждението за м.01.2020г., възлизащо в размер на общата сума 1 041.15 лева, не е погасено по някой от законоустановените начини. По изложените мотиви предявеният от ищеца иск по чл.

128, т. 2 КТ за сумата 1 041.15 лева се явява основателен и следва да бъде изцяло уважен.

3

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Видно от волята на страните, обективирана в представения по делото трудов договор № 163 от 15.10.2018г., трудовото възнаграждение се плаща от работодателя до 30-то/31-во число на месеца на полагане на труд. В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ 30-то/31-во число, т.е. от 01-во число на следващия месец, работодателят изпада в забава за изпълнение на задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД.

По горните мотиви на съда по делото се установи дължимост на главница за трудово възнаграждение за м.10.2019г. в размер на сумата 260 лева. Определено по реда на чл. 162 ГПК посредством използването на лихвен калкулатор, обезщетението за забава върху тази сума за периода на забавата от 01.11.2019г. до 10.09.2020г. възлиза в размер на сумата 24.50 лева. За дължимата за м.12.2019г. главница в размер на 151.15 лева ответникът е изпаднал в забава за плащане, считано от 01.01.2020г. Определено по реда на чл. 162 ГПК посредством използването на лихвен калкулатор, обезщетението за забава върху тази сума за периода на забавата от 01.01.2020г. до 10.09.2020г. възлиза в размер на сумата 10.67 лева. За главницата от 610 лева за м.01.2020г. обезщетението за забава се начислява считано от 01.02.2020г. до края на заявения от ищеца период – 10.09.2020г. и възлиза в размер на сумата 37.79 лева. Общият размер на обезщетението за забава е в размер на сумата 72.96 лева, като с оглед на диспозитивното начало следва да бъде изцяло уважен в предявения от ищеца размер от 71.76 лева.

По иска по чл. 262, вр. чл. 143 КТ:

За уважаването на иска в доказателствена тежест на ищеца, изрично указана му от съда с доклада на делото (първото по делото о.с.з. на 14.05.2021г. след направеното уточнение, че сумата се претендира по сключения между страните трудов договор) е да установи в процеса, че по разпореждане на ответника – негов работодател, полагал труд на обекти на „ДМ Б.Г.“ ООД, който се явявал извънреден такъв – извън установеното с трудовия договор работно време.

Безспорно е между страните, че между въпросното дружество „ДМ Б.Г.“ ООД и ответника „АСОГСС 2014“ ООД бил сключен договор за охрана на обект на „ДМ Б.Г.“ ООД, находящ се на адрес гр. София, ул. „П.Г.“.

По делото са представени графици за извършваната от ответника охрана на обектите на „ДМ Б.Г.“ ООД за м.10.2019г., м.10.2019г., м.12.2019г. и м.01.2020г., неоспорени от страните, от съдържанието на които е видно, че охраната на обекта на „ДМ Б.Г.“ ООД през м.10.2019г. била осъществявана от охранителите Г.И.М., К.Д.К. и Т.П.И, по един охранител на смяна, на нощни смени с продължителност от 19:00 часа до 07:00 часа. През м.11.2019г., м.12.2019г. и през м.01.2020г. охраната на обекта на „ДМ Б.Г.“ ООД била осъществявана по същия начин от охранителите К.Д.К., Любомир Недялков и Т.П.И. Имената на ищеца ОРЛ. ЕВГ. Г. не фигурират в нито един 4 от съставените от ответника графици за охрана на обектите на „ДМ Б.Г.“ ООД.

Разпитан св. Б.С. излага, че „ДМ Б.Г.“ ООД било клиент на ответника „АСОГСС 2014“ ООД, включително в периода от м.10.2019г. до края на м.01.2020г. Ответното дружество извършвало охрана на нощни смени на един строителен обект на „ДМ Б.Г.“ ООД, находящ се в гр. София, ж.к. „Х.Д.“, ул. „П.Г.“. Свидетелят излага, че нямало как ищецът да е изпращан да охранява обекта на „ДМ Б.Г.“ ООД, без свидетелят С. да разбере, тъй като графиците се изготвяли предварително и се утвърждавали от ръководството на ответното дружество, вкл. от него самия. Свидетелят С. е сигурен, че по възлагане на работодателя ищецът О.Г. извършвал охрана на обект Държавна комисия по стокови борси и тържища по график – два дни работи, два дни почива.

Ищецът не извършвал охрана на строителния обект на „ДМ Б.Г.“ ООД, за който работодателят „АСОГСС 2014“ ООД имал сключен договор с „ДМ Б.Г.“ ООД.

Ответникът „АСОГСС 2014“ ООД имал договор и осъществявал охраната само на един обект на „ДМ Б.Г.“ ООД. Свидетелят С. знаел, че в близост до охранявания от „АСОГСС 2014“ ООД обект на „ДМ Б.Г.“ ООД, последното дружество имало и друг строителен обект, но ответното дружество нямало отношение към охраната на другия обект. Свидетелят узнал от охранителя Г.М., че ищецът О.Г. бил забелязван да извършва нощна охрана на другия обект на „ДМ Б.Г.“ ООД на същата улица.