Решение № 17845 от 18.09.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 17845 гр. София, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20231110132535 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Ей Ес Пи“ ЕООД, чрез адв. Л. Т., срещу „ЗАД „Алианц България“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 229 КЗ (отм.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 8139,56 лева, представляваща обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплатени от ищеца, в качеството му на работодател, суми по гр. д. № 9954 по описа за 2016 г. на CPC, II ГО, 69-ти състав и по в. гр. д. № 3470 по описа за 2022 г. на СГС, II-Б въззивен състав за обезщетение по чл. 200 КТ за причинените на увредения работник М. Б. Ц. имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.07.2014 г. по вина на застрахован при ответника водач, за законната лихва, както и за сторените от ищеца съдебни разноски в хода на двете производства.

В исковата молба се твърди, че на 02.07.2014 г. при пътнотранспортно произшествие пострадал служител на ищцовото дружество – М. Б. Ц., който пътувал в лек автомобил с рег.

№ ********, управляван от негов колега М. Ю.. Към датата на ПТП гражданската отговорност на водача била застрахована при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № 01713900001315, със срок на застрахователното покритие от 30.08.2013 г. до 29.08.2014 г.

Злополуката била призната за трудова с Разпореждане № 17037/ 09.07.2014 г. на длъжностно лице при ТП на НОИ – София-град. В тази връзка пострадалият работник предявил срещу работодателя си искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, по които било образувано гр. д.

№ 9954 по описа за 2016 г. на CPC, II ГО, 69-ти състав, а след обжалване на постановеното по него решение – в. гр. д. № 3470 по описа за 2022 г. на СГС, II-Б въззивен състав. След влизане в сила на решението на въззивната инстанция, между ищцовото дружество и увредения работник било сключено споразумение, с което било извършено прихващане на 1 насрещните вземания, присъдени с решението. Разликата в размер на 5732,61 лева била заплатена от работодателя в полза на М. Ц. по банков път на 19.12.2022 г. Освен посочената сума работодателят направил съдебни разноски пред двете инстанции в общ размер на 2406,95 лева. Така общият размер на направените от работодателя разходи във връзка с процесното ПТП възлизал на 8139,56 лева. Ответникът „ЗАД „Алианц България“ АД и виновният водач участвали в двете съдебни производства като трети лица – помагачи на страната на работодателя. С уведомление изх. № 40026/08.12.2022 г. работодателят поискал от застрахователя да му възстанови заплатените в полза на пострадалия М. Ц. суми и направените разноски в производството по предявените от същия искове. С писмо вх. № 70258/22.12.2022 г. ответникът отказал да плати претендираните суми поради това, че не бил уведомен за претенциите на увреденото лице от страна на застрахования в срока по чл. 224, ал. 1 КЗ (отм.), както и че била изтекла погасителната давност по чл. 197 КЗ (отм.). Оспорва доводите на застрахователя като неоснователни. Твърди, че ответното дружество било информирано за настъпилото ПТП и за подадената от увреденото лице искова молба, било привлечено като трето лице – помагач в производството, с което получило възможност да защити интересите си. А погасителната давност не можела да започне да тече преди да е възникнало самото субективно материално право, доколкото разпоредбата на чл. 229 КЗ (отм.) предвиждала, че застрахованото лице може да търси плащане от застрахователя само след като удовлетвори пострадалия. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗАД „Алианц България“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Я. А.-К.. Процесуалният представител оспорва предявения иск както по основание, така и по размер. Оспорва изложеното в исковата молба твърдение, че на 21.11.2017 г. бил уведомен за отправената от увреденото лице претенция към работодателя. Оспорва и твърденията на ищеца за наличие на виновно и противоправно поведение на водача М. Ю. при настъпване на процесното ПТП. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното вземане на основание чл. 197 КЗ (отм.). Цитираната разпоредбата била специална по отношение на чл. 114 ЗЗД и уреждала изрично, че погасителната давност за права по договори за застраховка „Гражданска отговорност“ започвала да тече от датата на застрахователното събитие – в случая от 02.07.2014 г. При условията на евентуалност оспорва претенцията и по размер. Твърди, че застрахователят не дължал обезщетение за лихви и разноски, доколкото не бил надлежно уведомен съгласно чл.

224, ал. 1 КЗ (отм.). В случай че искът бъде приет от съда за основателен, то застрахователното обезщетение следвало да бъде намалено до сумата от 3550,85 лева, представляваща сбор от заплатените от ищеца в полза на увредения обезщетения за неимуществени и имуществени вреди. Твърди, че ищецът нямал право да получи заплатените от него адвокатски възнаграждения и държавни такси в двете производства, тъй като работодателят вече бил компенсиран от увреденото лице за тези разноски, а и същите били направени за защита на неговия интерес във връзка със собствената му обективна отговорност по чл. 200, ал. 1 КТ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да 2 отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът „Ей Ес Пи“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Т.. Процесуалният представител поддържа исковата молба и оспорва отговора на ответника като неоснователен. В хода на устните състезания моли съда да уважи предявения иск като доказан по основание и по размер. Изразява становище, че вредата за работодателя била настъпила едва с плащането на присъденото с двете съдебни решения обезщетение, поради което от този момент започнала да тече и погасителната давност. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която излага допълнителни доводи и съображения в подкрепа на направените искания.

В съдебно заседание ответникът „ЗАД „Алианц България“ АД, редовно призован, се представлява от адв. М.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявения иск. В хода на устните състезания адв. М. моли съда да отхвърли изцяло исковата претенция като недоказана. Изразява становище, че по категоричен начин се установявало погасяването по давност на вземането на ищеца, доколкото съгласно чл. 197 КЗ (отм.) 5-годишният давностен срок започнал да тече през 2014 г. и още през 2019 г. същият бил изтекъл. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното им извършване.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от договор за отдаване на автомобили при условия на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 19.08.2011 г., „Мото-Пфое“ ЕООД, в качеството му на лизингодател се задължил да предоставя на ищцовото дружество, в качеството му на лизингополучател при условия на финансовообвързан лизинг фабрично нови автомобили, предварително избрани и поръчани от лизингополучателя, при договорените условия. В рамките на този договор с приемателно-предавателен протокол от 02.09.2011 г. лизингодателят предал на ищеца лек автомобил марка „Форд“, модел „Кънект“ с рег. № ********, като с изрично пълномощно № LUES05589/02.09.2011 г. упълномощил управителя на ищцовото дружество да го управлява на територията на Република България, както и да преупълномощава служители на дружеството с дадените от лизингодателя права.

От приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП с бланков № 1409762 се установява, че на 02.07.2014 г., около 12,30 часа, водачът на лек автомобил марка „Форд“, модел „Кънект“ с рег. № ******** – М. П. Ю. се движил по Републикански път І-6 и в района на км. 176+200 м. поради движение с несъобразена със състоянието на превозното средство скорост и при възникване на опасност за движението (спукана задна дясна гума на автомобила) същият не успял да спре и реализирал ПТП, като се преобърнал вляво извън 3 пътя. В резултат на удара на процесния автомобил, ползван от ищеца, били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: деформации по тавана, по преден капак, по вратите, калниците и др. Протоколът бил съставен от мл. автоконтрольор при РУП – Пирдоп Ж. Г- и подписан от водача без възражения. Съгласно константната практика на Върховния касационен съд протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление, като съставлява доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. В хипотезата, когато протоколът за ПТП се издава от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположение на превозните средства, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и др. При всички случаи доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП. Поради това дори при липса на оспорване верността на протокола ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест за установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи), ако преценката на фактите от значение за механизма на ПТП изисква специални познания, каквито съдът не притежава.

При неоспорване автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа (вж. Решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г., ІІ Г.О., ВКС, Решение № 32 от 19.02.2016 г. по гр. д.

№ 3335/2015 г., ІІІ Г.О., ВКС, Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС и цитираната в последното съдебна практика). Посоченият в Протокола за ПТП механизъм на произшествието напълно се потвърждава от приетото по делото заключение на автотехническата експертиза и от показанията на свидетелите М. П. Ю. и М. Б. Ц..