Решение № 978 от 10.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 978 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20245300500907 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран със въззивна жалба депозирана от А. - М. Н. Х., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител М. А. А.- Х., ЕГН: **********, против Решение №132 от 08.01.2024г. постановено по гр.д.№6278/2023г. по описа на ПРС, шестнадесети гр.с., в частта с която е отхвърлена претенцията на жалбоподателката против „ОЗК- Застраховане” АД, ЕИК: 121265177, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 за разликата над уважения размер от 3 000лв до пълния предявен такъв от 7 000лв, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди- болки и страдания в следствие на ПТП от 24.10.2022 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ***, извършено от Д. Д. Р. - С., ЕГН: **********, като водач на лек автомобил „БМВ ИХ ХДрайв 40“, рег. № ***, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ с полица № ***, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането. Решението на първоинстанционния съд, в частта с която е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 7000лв, се обжалва като незаконосъобразно постановено при неправилна преценка на събраните по делото доказателства по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се да се отмени първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това въззивният съд уважи претенцията в пълния предявен размер от 7000лв. Претендират се разноски.

Съдът е сезиран и с насрещна въззивна жалба депозирана от „ОЗК- Застраховане” АД, ЕИК: 121265177 против Решение №132 от 08.01.2024г. постановено по гр.д.

1

№6278/2023г. по описа на ПРС, шестнадесети гр.с., в частта с която се осъжда ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД, ЕИК: 121265177, да заплати на А. - М. Н. Х., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител М. А. А.- Х., ЕГН: **********, за разликата над 1 000лв до уважения размер от 3 000 (три хиляди) лева главница, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди- болки и страдания в следствие на ПТП от 24.10.2022 г. в гр. Пловдив, на кръстовището на ***, извършено от Д.

Д. Р. - С., ЕГН: **********, като водач на лек автомобил „БМВ ИХ ХДрайв 40“, рег. № ***, застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ с полица № ***, ведно със законната лихва върху присъдената сума от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането, като неправилно и необосновано по съображения изложени в жалбата. Иска се отмяна на първоинстанционния акт в обжалваната част, като вместо това претенцията за разликата над 1 000лв до 3000лв, бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, включително юрисконсулско възнаграждение.

Постъпил е отговор на насрещната жалба от А. - М. Н. Х., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител М. А. А.- Х., ЕГН: **********, с който е взето становище относно неоснователността на същата. Моли се насрещната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната жалба са подадени в законния срок, от страни имащи правен интерес да обжалват, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явяват процесуално допустими и като такива следва да бъдат разгледани по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран от А. - М. Н. Х., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител - М. А. А.- Х., ЕГН: **********, против ЗАД „ОЗК- Застраховане” АД, ЕИК: 121265177, с иск за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата в размер на

7 000 лева- главница, представляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди- болки и страдания от неправомерно поведение на застрахован при ответника по „ГО“ с полица № ***, в следствие на предизвикано от него ПТП от 24.10.2022 г., ведно със законната лихва от 18.11.2022 г. до изплащане на вземането.

Навеждат се твърдения, че на 24.10.2022 г. около 18.00 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на ***, водачът Д. Д. Р. - С., при управление на лек автомобил „БМВ ИХ ХДрайв 40“, рег. № ***, без да спазва необходимата дистанция и без да съобрази червен светлинен сигнал на светофара, блъснала отзад спрелите в средна лента автомобили, като предизвикала верижна катастрофа. В резултат на ПТП на ищцата били причинени телесни увреждания натъртвания по тялото, сериозен психически стрес и уплаха, емоционално изтощение и посттравматичен стрес. Детето пътувало на задната седалка, в кола шофирана от майка му.

След настъпилото ПТП момиченцето плачело и викало за помощ, В последствие изпаднало в посттравматичен стрес- изпитвало страх да се движи по тротоари, питало дали колите няма да го блъснат, не искало да се движи навън, а нощем сънувало кошмари и 2 плачело насън. Когато с майката пътували в автобус, то получавало паник атаки, пожълтявало, плачело, крещяло, дишало трудно. Това наложило и посещения при психолог, който установил, че момичето е под въздействие на силен страх, а в последствие и посещение и нови терапии при втори психолог. Към датата на инцидента виновният водач имал сключена с ответника застраховка „ГО“ по полица № ***. На 18.11.2022 г. майката подала от името на дъщеря си покана до ответника за изплащане на обезщетение, но последният отказал, което обоснова правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Ответното дружество не оспорва виновното поведение на водача, както и обстоятелството, че пострадалата е претърпяла неимуществени вреди. Оспорва размерът на предявения иск като завишен с оглед степента и характера на причинените увреждания.

Твърди, че уплахата и страхът били за кратък период, оспорва наличие на посттравматичен стрес и паник атаки. Прави се възражение за съпричиняване, като навежда твърдения, че детето не е било поставено в детско столче или че столчето не било правилно закрепено като родителят е допуснал ненадлежно обезопасяване на детето, с което допринесъл за настъпване на резултата.

Първоинстанционният съд е приел, че е установена причинната връзка между деянието и вредата, както и че настъпилите неблагоприятни психични изживявания като страх, стрес, уплаха на детето се явяват пряка и непосредствена последица от удара с автомобила, управляван от виновния водач. Преценявайки тези обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, икономическия стандарт и условия в страната и при отчитане на принципа, съдът е приел, че размерът който би могъл да обезщети реалните вреди е в размер на 3 000 лева, като е отхвърлил претенцията за разликата над 3 000лв до пълния предявен размер от 7 000лв.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о.

ГК/

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав намира, че постановеното решение е валидно, а в обжалваната част – допустимо.. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция доказателства. Фактическата обстановка е подробно, пълно и правилно изяснена по делото от районния съд, поради което касаещо същата на основание чл.272 ГПК, съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

3

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това - справедлив ли е присъденият размер обезщетение от първоинстанционния съд и дали е налице съпричиняване, доколкото се твърди, че не бил правилно поставен предпазен колан или правилно закрепване на детското столче, с което родителят е допуснал ненадлежно обезопасяване на детето и е допринесъл за настъпване на резултата.

По безспорен начин се установява от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, наличие на противоправност на деянието на причинителя на увреждането, поради нарушение на правилата за движение по пътищата. Вследствие на причиненото виновно и противоправно деяние са настъпилите неблагоприятни психични изживявания за малолетното дете А. - М., изразяващи се в страх, стрес, уплаха, които се явяват пряка и непосредствена последица от удара с автомобила, управляван от виновния водач. Ето защо същите подлежат на репариране.

Що са касае до възражението, че с поведението си майката е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, доколкото е проявила груба небрежност, тъй като при пътуването на задната седалка детето не е било обезопасено – поради неправилно закрепване на детското столче или неправилно поставяне на предпазен колан,, настоящият съдебен състав намира възражението за съпричиняване за изцяло неоснователно по следните съображения:

Съпричиняването е обективен факт, който се определя от наличието на доказан принос на увреденото лице и то при условията на пълно и главно доказване проведено от страната въвела възражението по чл.51, ал.2 от ЗЗД, както и от наличието на причинно – следствена връзка между поведението/ в конкретния случай на родителя на пострадалото дете/ и настъпилият вредоносен резултат. Установява се от показанията на разпитаната пред първата инстанция свидетелката Д. Д. Р. - С. / виновният водач за ПТП-то/, чийто показания съдът кредитира като незаинтересовани, обективни и основани на непосредствени възприятия, че непосредствено след ПТП-то, е видяла, че детето е било на задната седалка, диагонално на шофьора, в столчето си, което било наклонено. При прегледа на А. - М. в Спешно отделение, не са констатирани някакви видими наранявания по същото, като самата майка посочва, че на следващия ден се е появила само синина на коляното му. Ето защо при цялостна преценка на събраните доказателства, включително като взе предвид, че от удара лекият автомобил, в която се е возило пострадалото дете, е претърпял сериозни щети, настоящият съдебен състав намира, че не са налице действия или бездействия от страна на родителя на малолетната А. - М., които биха могли да бъдат квалифицирани като нарушение на реда и условията за обезопасяване на дете при пътуване на задна седалка, поради което приема, че не е налице виновно поведение от страна на родителя, с което последният да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

По отношение на размер на обезщетението: Касае се за четиригодишно дете към момента на настъпване на вредоносния резултат. Установява се по категоричен начин, че 4 при малолетната А. - М. са констатирани повишени нива на тревожност, понижаване на емоционалната стабилности продължаващи във времето страхови и негативни преживявания, свързани в травмиращото събитие. Непосредствено след инцидента при детето се е появил панически страх, сърцебиене, очестено дишане, когато наблюдава колите, поради което и доколкото преживяното ПТП представлява травматиращо събитие за А. - М., се е наложило психотерапевтична работа първо с един, а поради липсата на пълно възстановяване на детето - и със втори психолог. В случая, доколкото се касае за крехка детска психика на едно четиригодишно дете, съдът приема, че без значение при определяне на размера на неимуществените вреди е обстоятелството, дали вътрешното напрежение и тревожност биха могли да се дължат и на характера и на душевния мир на детето, след като безспорно доказана причина затова е преживяното ПТП. Ето защо вземайки предвид претърпените от малолетната А. - М. болки и страдания, изразяващи се в повишени нива на тревожност, понижаване на емоционалната стабилности продължаващи във времето страхови и негативни преживявания, свързани в травмиращото събитие, техния интензитет и продължителност, и не на последното място крехката възраст на детето, съдът намира за справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от причиненото увреждане, сумата в размер на 7 000лв.