Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 600 от 26.10.2022, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Гражданско дело 3006/2021
Вид
Решение № 600
Подписан
26.10.2022
Състав
Татяна Димитрова Богоева Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 600 гр. Благоевград, 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Татяна Д. Богоева Маркова при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело № 20211210103006 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Ц. Г. С., ЕГН **********, с адрес гр. Б==== чрез пълномощник адвокат Г. Й. Б..... със съдебен адрес гр. Б......против Н. Х. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б.......

С исковата молба се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 5 500 /пет хиляди и петстотин/ евро, представляваща остатъка от сума в размер на 6 000 евро по сключен на 04.12.2016г. договор за заем ведно със законната лихва върху сумата от 5 500 евро от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

При условията на евентуалност, е предявен иск, с който се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 5 500 /пет хиляди и петстотин/ евро, представляваща остатъка от обща сума в размер на 6000 евро, като получена от ответницата без основание.

В исковата молба се твърди от ищеца, че през месец декември на 2016г. между ищеца Ц.

Г. С. в качеството му на заемодател и ответницата Н. Х. М. /която е негова племеница дъщеря на сестра му В..... Г.а Б..... в качеството й на заемател е сключен неформален договор за заем на парична сума в размер на 6 000 (шест хиляди) евро. Поддържа се, че договорът е сключен устно на 04.12.2016г. чрез разговор по интернет приложението скайп, тъй като към този момент ищецът Ц. С. е живеел и работил в гр.В................................ а ответницата е живеела в гр.Б..... Сочи се в исковата молба, че съгласно постигнатата помежду им договореност заемната сума е следвало да му бъде върната на 12 (дванадесет) равни месечни вноски, всяка от които в размер на 500 (петстотин) евро, в срок до 31.12.2017г., като възнаградителна лихва не са уговаряли. Разговорът и сключването на неформалния договор за заем е станал в присъствието на жената, с която ищецът живее на съпружески начала, както и в присъствието на техни приятели, които са им гостували в този ден. Твърди се от ищеца, че още същия ден - 04.12.2016г. е извършил банков превод чрез онлайн банкиране като от банковата му сметка IBAN ................. разкрита в банка „Б....“, гр.

В.....е превел договорената заемна сума в размер 6 000 (шест хиляди) евро. Така посочената сума е преведена по банковата сметка, разкрита на името на ответницата Н. Х. М. в „П....РБ.....

Ищецът твърди, че въпреки постигнатата помежду им договореност за срока и начина на 1 връщане на заемната сума, ответницата Н. М. е върнала на ищеца единствено сума в размер на 500 (петстотин) евро с банков превод, извършен на 08.03.2017г. и същата е постъпила по сметката му в банка „Б..........“, И.... Сочи, че последвали са многократните устни покани от страна на ищеца до ответницата чрез телефонни разговори, след което същата е престанала да отговаря на обажданията му. Това го принудило да изпрати и свой близък от Б..........., който е посетил ответницата по местоработата й /собствен магазин/, като в разговора помежду им тя обяснила, че не връща заемната сума, тъй като е затруднена. Поддържа се, че с нотариална покана с рег.№ 6073/2018г., том 2, №6 от регистъра на нотариус К......... рег.№ 415 на Нотариалната камара, връчена на 25.07.2018г. ищецът отново е поканил ответницата Н. М. да върне остатъка от заемната сума в размер на 5 500 евро, но до и настоящия момент ответницата не е изпълнила задължението си, а ищецът не може да осъществи какъвто и да е контакт с нея. Твърди, че съгласно постигнатата договореност изискуемостта на вземането на ищеца е настъпила на 01.01.2018г.

Същевременно се поддържа, че ако съдът приеме, че договорът за заем е без срок /не е уговорено друго/, то при условията на евентуалност с горецитираната нотариална покана, връчена на ответницата на 25.07.2018г. и с оглед разпоредбата на чл.240, ал.4 от ЗЗД изискуемостта на вземането /връщане на заемната сума/ е настъпила с изтичане на едномесечния срок, посочен в същата разпоредба, т.е. на 26.08.2018г. /независимо, че в поканата е посочен петдневен срок/, поради което ответницата дължи връщане на сумата в размер на 5 500 евро като изискуема.

Пояснява се от ищеца, че към настоящия момент „К....... И..... е правоприемник на банка „Б........и банковата сметка на ищеца Ц. С. в банка „Б....... с №....понастоящем отговаря на сметка с №...........видно от издаденото удостоверение от 29.11.2021 г. от „К........

Предвид гореизложената фактическа обстановка и поради изтичане на срока за връщане на остатъка от заемната сума в размер на 5 500 евро и настъпване на нейната изискуемост, се сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иска.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е бил налице сключен договор за заем в размер на 6 000 евро между ищеца Ц. Г. С. и ответницата Н. Х. М., се сочи в исковата молба, че сумата от 6000 евро е получена от ответницата с банков превод, извършен от ищеца на 04.12.2016г. без основание, поради което последната дължи връщане на остатъка в размер на 5 500 евро от получената сума.

С разпореждане № 1426/03.12.2021г., след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят до ответника с указание, че в едномесечен срок следва да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията посочени в чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на установения по делото адрес по адресна справка от НБД Население. Съобщението за връчване на исковата молба до постоянния адрес е върнато в цялост с отбелязване, че по данни на сем. М...... на посочения адрес не живее такова лице, апартамента е продаден.

Изискана е справка за адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от представената такава е, че постоянен адрес на ответника е този, на който е изпратено съобщение. Съобщение е изпратено и на настоящ адрес на лицето, от където е върнато с отбелязване, че по данни на живущите на същия адрес сем. Чаушки лицето е било някога на квартира за малко, но сега не живее на адреса. Изискана е справка от ТД на НАП за наличието на действащ трудов договор, видно от постъпилата такава лицето няма регистриран действащ трудов договор. С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, на постоянния и настоящия адрес на ответника. На 10.01.2022г. връчителят е залепил на постоянния адрес и на 18.01.2022г. на постоянния адрес по адресната справка на ответника уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК. Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок, считано от залепването ответникът или 2 упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи. С оглед на това съдът с Определение № 179 от 04.02.2022г. Районен съд Б------- на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/във връзка с чл.47, ал.6 от ГПК е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство по гр. дело № 3006/2021г. на ответника Н. Х. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б...., ж.к. "С.......вх.........като е изискал от АК Б......... определяне на адвокат, който да бъде назначен за особен представител на последния. С писмо изх.№ 117/01.03.2022г. на Адвокатски съвет- гр.Б......съдът е уведомен, че за осъществяване на правна помощ на ответника е определен адв. Й. Х. С., към АК Б.......вписан под № 980 в Националния регистър за правна помощ.

С Определение № ....съдът е назначил адв. Й. Х. С., към АК Б..... вписана под № 980 в Националния регистър за правна помощ, за особен 1 представител на ответника Н. Х. М., с ЕГН **********, с адрес гр. Б......по гр.дело № 3006/2021г. по описа на РС Б..... до приключване на делото пред всички съдебни инстанции. Съобщението е редовно връчено на особения представител на 11.03.2022г.

Видно от материалите по делото в указания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител. Със същия се оспорва основателността на исковете, като се иска да бъдат отхвърлени.

Счита иска за допустим, но неоснователен, като се поддържа, че не са налице всички елементи от фактическия състав на заемния договор и претенцията е неоснователна. Иска се отхвърляне на предявените искове.

Сочи се в писмения отговор, че от представените документи с исковата молба, вкл. и банковият превод по сметка на ответницата по иска, с отбелязването в превода, че сумата се дава в заем на същата, не установяват по несъмнен начин установено между страните заемно правоотношение. Твърди се, че в исковата молба са изложени твърдения, но липсват каквито и да е доказателства, които да установяват поемане от страна на ответницата по исковата молба задължение да върне на ищеца получената от него сума, за да се направи категоричен извод, че сумата е преведена на нея като заем.

В случай, че претенцията се отнася за дадена в заем сума, то условията по този договор не са конкретизирани, както и не може да бъдат доказани само с платежно нареждане.

Сочи се, че за установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт сключен договор. Договорът е двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. За да се приеме твърдението на ищеца, че е бил сключен договор за заем, следва да се докаже, както обективирането на волеизявление на заемодателя, така и волеизявление на заемателя.

Договорът, съгласно разпоредбата на чл.240 ЗЗД бил реален и се счита сключен с предаването на предмета му - заместими движими вещи или определена парична сума на заемателя. Последният обаче следва да изрази воля, съгласие - независимо от неговата форма, за получаването им при условията на договора, т. е. при поето правно задължение да върне полученото.

Съгласно принципа за свобода на договарянето никой правен субект не може да бъде обвързан от гражданскоправни задължения, без да е изразил воля в този смисъл, а задължението за връщане на парична сума е мислимо единствено в рамките на породено от двустранна сделка правоотношение. Поддържа се, че липсват други доказателства, а само твърденията на ищеца са в насока за постигнато съгласие за връщането й от ответницата Н.

М..

На следващо място се сочи, че основателността на предявения при условията на евентуалност иск с правна квалифицира по чл.55, ал.1. предл.1 ЗЗД се обуславял от кумулативното наличие на следните предпоставки: извършена от ищеца пряка престация на парична сума, която е получена от ответната страна без правно основание. Липсата на правно основание представлявало несъществуване на правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на платилия за престиране на сума в 3 размер на 6 000 евро и съгласието за връщане на получилият я. Твърдението за несъществуването на правното задължение е по същество твърдение за неосъществяване на правопораждащ го факт, което по естеството си е отрицателен факт от действителността, за установяването на който е достатъчно релевиране на същото.

С Определение № .........по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно разрешаване на спора.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Я...... която поддържа изцяло исковата молба по изложените в същата съображения.