Решение № 1604 от 18.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1604 гр. Пазарджик, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220101759 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.11, чл.19 и чл.22 от ЗПК - за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит и при условията на евентуалност - иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6 от същия договор.

Предявен е и насрещен иск по чл.55 ал.1, т.1 от ЗЗД.

Подадена е искова молба от адв.М. В. М. от АК-Пловдив, с адрес на кантората и съдебен адресат: гр.Пловдив, бул.“******, в качеството му на пълномощник на Т. Л. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Огняново, общ.Пазарджик, ул.“****** против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“******, представлявано от И.

Н. Х.-С. с искане за обявяване на Договор за потребителски кредит №202402141103280070, сключен с „Неткредит“ ООД за нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията на евентуалност се иска да бъде обявена за нищожна клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит №202402141103280070, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1104 лева, на основание чл.26 ал.1, пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на 1 добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143 ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Претендират се направените в настоящото производство разноски.

Представени са писмени доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който се оспорва твърдението на ищеца, че клаузата за неустойка по чл.6 от договора за потребителски кредит е нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и неспазване изискванията на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП. Оспорва се твърдението на ищеца за недействителност на договора за потребителски кредит №202402141103280070 от 14.02.2024г. на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1, т.9 ЗПК и нарушаване разпоредбите на чл.19 ал.4 ЗПК, чл.11 ал.1, т.10.

Предявен е насрещен иск – с искане да бъде осъден ответникът по насрещния иск Т. Л. И. да заплати на дружеството-ищец по насрещния иск „Неткредит“ ООД следните дължими суми по договор за кредит №202402141103280070: 232,51 лева - падежирала главница, дължима за периода от 15.03.2024г. до 15.06.2024г., ведно с обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 232,51 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането; 85,49 лева - падежирала възнаградителна лихва, дължима за периода от 15.03.2024г. до 15.06.2024г., 567,49 лева - предсрочно изискуема главница, дължима за периода от 15.07.2024г. до 15.02.2025г., ведно с обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 567,49 лева за периода от връчване на исковата молба на ответника до окончателното изплащане на вземането.

Иска се да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и да бъде уважен изцяло предявеният по реда на чл.211 ГПК насрещен иск.

Претендира се присъждане на сторените от дружеството разноски, включително 360.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Посочена е присъдената сума. банкова сметка, по която може да бъде преведена

Насрещният иск е приет за съвместно разглеждане в настоящето производство с Определение №2235/25.07.2024г., постановено по делото.

2

Ответникът по насрещния иск оспорва насрещната исковата молба като неоснователна и недоказана. В случай, че насрещната искова претенция бъде уважена - моли разноските по делото да останат в тежест на ответната страна.

Сумата от 10 лева, платена от ответника по насрещния иск по процесния договор за кредит да се прихване към дължимата се главница по кредита.

Съдът, като взе предвид твърденията и възраженията на страните, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По главния иск с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД - за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит №202402141103280070 от 14.02.2024г.:

Искът е допустим, тъй като е предявен о т страна по едно договорно правоотношение срещу другата страна по това правоотношение и при наличие на правен интерес за ищеца от търсената с него защита, тъй като при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца.

Не е спорно между страните по делото, че на 14.02.2024г. между ищеца Т. Л. И., като кредитополучател и ответното дружество „Неткредит“ ООД, като кредитор е бил сключен Договор за потребителски кредит №202402141103280070, съгласно който кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит под формата на заем в размер на 800.00 лева. Посочената сума представлява главницата и чистата стойност на кредита и се предоставя на кредитополучателя на датата на сключване на договора, а при невъзможност - на следващия работен ден.

Кредитополучателят се е задължил при условията и сроковете на договора да върне предоставения кредит, както и да заплати уговорената лихва и другите разходи по кредита, съгласно уговореното в договора - чл.1 ал.1 и ал.2 от договора.

В случая сумата по договора за кредит е предоставена от кредитора на кредитополучателя в деня на сключването на договора, видно от представеното от ответното дружество и неоспорено от ищеца платежно нареждане от 14.02.2024г.

Видно от чл.11 от договора за потребителски кредит е, че ГПР по кредита е в размер на 48.29% от заетата сума, а ГЛП е в размер на 40,06% от 3 главницата по кредита. Кредитът се погасява на 12 месечни вноски, съгласно изготвения погасителен план. Падежът на последната погасителна вноска е 15.02.2025г.

Според чл.4 ал.3 от договора, в срок до края на следващия ден от сключване на договора, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитора гаранция по кредита, съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора. Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 984.00 лева със срок на валидност до 16.02.2025г.

Съгласно чл.6 ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят не представи на кредитора гаранция по кредита по чл.4 ал.3 от договора в установения срок и съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по договора, той дължи на дружеството неустойка в размер на 1104.00 лева.

Неустойката се начислява на месец, считано от изтичане на срока по чл.4 ал.3, според чл.6 ал.2 от договора.

При тези данни, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по смисъла н а чл.9 и сл. от ЗПК. За този си извод, съдът има предвид предмета на договора - предоставяне в собственост на пари в определен размер срещу поемане на задължение за връщането на сума в същия размер в посочения в договора срок, както и страните по него - физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3 ал.1 от Закона за кредитните институции, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност.

Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Разпоредбата на чл.11 ал.1, т.1-т.27 от ЗПК определя необходимото съдържание на договора за потребителски кредит.

Следователно спрямо процесния договор за потребителски кредит са приложими особените изисквания за действителност по чл.11 ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12 ал.1, т.7-9 от ЗПК и общите правила за валидност на 4 договорите, съгласно чл.26-33 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, тъй като дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК.

Според §1, т.2 от ДР на ЗПК „общата сума, дължима от потребителя“ представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В случая от съдържанието на процесния договор за кредит се установява, че е уговорен ГПР, чийто размер не отговаря на действителните разходи, които потребителят ще направи във връзка с кредита, тъй като в него не е включена неустойката при непредоставяне на обезпечение в размер на 1104.00 лв. Заплащането на неустойката представлява разход за потребителя, който е свързан с кредита и увеличава цената му. Тя няма характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на сумата по кредита и от срока за ползването му, но неминуемо води до възникване на допълнителни разходи за потребителя, които са били известни на кредитора към момента на сключване на договора и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание 5 чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗПК. В случая това не е сторено. По този начин отразената в договора стойност на ГПР се оказва невярна и много по-ниска от действителната такава. Не са необходими специални знания, за да се установи, че само стойността на неустойката оскъпява кредита със 138%. Като се прибави и размерът на ГПР от 48.29%, се оказва, че действителният размер на разходите по кредита е 186,29%. Така, освен че се заблуждава потребителят за реалната икономическа тежест на кредита, с е заобикаля императивното изискване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК за максималния допустим размер на разходите по кредита. Противоречи и на задължителното изискване на чл.11 ал.1, т.10 от ЗПК за посочване на размера на ГПР в договора за потребителски кредит. Това води до недействителност на договора, съгласно чл.22 от ЗПК.

Процесният договор за кредит противоречи и на добрите нрави, с оглед размера на уговорения лихвен процент. Съгласно установената съдебна практика клаузата за заплащане на възнаградителна/договорна лихва противоречи на добрите нрави, когато надвишава три пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити - два пъти. Към датата на сключване на процесния договор за потребителски кредит - 14.02.2024г., размерът на законната лихва по просрочени парични задължения, определена по реда на чл.1 ал.1 от ПМС №426 от 18.12.2014г., е 10%. В случая дори да се приеме, че процесният кредит не е обезпечен, тъй като не е предоставено предвиденото в договора обезпечение, то максималният размер, до който може да бъде уговаряна възнаградителна лихва е 30%. Уговореният по договора ГЛП е в размер на 40.06%. Този размер на ГЛП надхвърля допустимия, съгласно морала размер, противоречи на добрите нрави, на принципа за справедливост и добросъвестност в гражданския и търговския оборот и за еквивалентност на насрещните престации.