Решение № 192 от 10.10.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. гр.Мадан, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100256 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Форуком и компания ООД против В. Д. К. (А.), с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1004.52 лева, представляваща: 600 (шестстотин) лева главница по Договор за потребителски кредит № **/04122017, сключен на 04.12.2017 година между "Форуком и компания" ООД и В. К., 114.67 (сто и четиринадесет цяло и шестдесет и седем) лева договорна лихва за периода от 04.12.2017 г. до 25.05.2018 г., дължима по Договор за потребителски кредит с № **/04122017., 289.85 (двеста осемдесет и девет цяло и осемдесет и пет) лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.04.2023 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 203/2023 г. по описа на РС Мадан.

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадена заявка от ответницата на 04.12.2017 г. в системата за администриране на заявки за нови кредити и на вече отпуснатите такива на "Форуком и компания" ООД, постъпила нова заявка за кредит от името на ответницата на интернет страницата на дружеството- ищец, въз основа на която е изпратен автоматично генериран от системата за администриране на заявки за нови кредити: Договор за потребителски кредит, Погасителен план по този договор, СЕФ, Общите условия на дружеството-кредитодател, които документи ответникът получил на зададения от него e-mail адрес. Спазвайки подробно описаната в исковата молба процедура на 04.12.2017 година бил 1 сключен Договор за потребителски кредит с № **/04122017 между ищеца и В. К., като сумата на потребителския кредит е уговорена в размер на 600 (шестстотин) лева и кредитополучателят се е задължил да я върне на шест равни месечни вноски с падежна дата на всяко 25-то число. Сумата на потребителския кредит - 600 (шестстотин) лева, била изплатена от страна на "Форуком и компания" ООД, посредством каса на „Изипей" АД, където се изтегля на място, би следвало след предоставяне на лична карта от кредитополучателя и удостоверяване, че отговаря на лицето, за което се представя. Към настоящия момент ответникът не бил извършил погасяване на задълженията си по Договора за потребителски кредит. Вследствие на така описаната фактическа обстановка за ищеца възникнало законното право да търси сумата от 600 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № **/04122017, ведно с договорната лихва, дължима от 04.12.2017 г. до 25.05.2018 г., ведно със законната лихва в размер на 289.85 лева, дължима за периода от 25.07.2018 г. до 28.04.2023 г., както и законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. По делото било приложено писмено доказателство под формата на Разписка за извършено плащане през електронната система за разплащане на ИЗИПЕЙ АД, от която е видно, че сумата на потребителския кредит - 600 (шестстотин) лева, е изплатена отстрана на дружеството-кредитодател към ответника. Със заявление за издаване на заповед за изпълнение е поискано снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за дължимите суми на основание чл. 410 от ГПК. Районен съд - гр. Мадан, е уважил искането на ищеца и е издал заповед за изпълнение по ч. гр. д. 203/2023 г. На 06.10.2023 г. "Форуком и компания" ООД получило от съда съобщение, че заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на В. К. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на ищеца е указано да подаде иск относно вземането си в едномесечен срок. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

От ответницата е постъпил отговор на исковата молба с вх. № 2254/11.07.2024 г., който е депозиран извън срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Посочва, че ответникът е погасявал задълженията си по кредита, като сочи, че между страните липсва спор по фактите, с изключение на броя и обема на извършените плащания. Възразява за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва поради противоречие с добрите нрави. Сочи, че при главница от 600 лева, претендираната законна лихва от 114,67 лева за 6 месеца ГЛП възлиза над 62 %. Въвежда възражение за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на осн. чл. 22 ЗПК, поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Счита, че при недействителност на договора за потребителски кредит не се дължат нито законна лихва, нито разноски. Позовава се на съдебната практика на СЕС.

Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

2

По делото е прието ч.гр.д. № 203 от 2023 г. по описа на РС- Мадан, от което се установява, че на 13.06.2023 г. е издадена Заповед № 77 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. Д. К. с ЕГН: ********** , с постоянен и настоящ адрес: гр. Р. и длъжникът „В.“, ЕИК: **, със седалище и адрес на управление: гр. С. представлявано от Б.Г.П. да заплатят солидарно на “ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД, ЕИК: **със седалище и адрес на управление: гр. Х.

Съдебен адрес: гр. С. представлявано от Д.Р.Г., сума в размер на 600 лева (шестстотин лева) - главница по Договор за потребителски кредит № **/04.12.2017, сключен на 04.12.2017 година между “Форуком и компания“ ООД и В. Д. К., дължима и от „В., ЕИК: ** в качеството му на съдлъжник на В. К. в условията на солидарност, която отговорност произтича от Договор за встъпване в дълг между “Форуком и компания“ ООД и В., ЕИК: ** от 05.10.2022 г.; сума в размер на 114.67 лева (сто и четиринадесет лева и шестдесет и седем стотинки) – договорна лихва при лихвен процент – 40 % за периода от 04.12.207 г. до 25.05.2018 г.; сума в размер на 289.85 лева (двеста осемдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки) – законна лихва върху просрочената главница за периода от 25.07.2018 г. до 28.04.2023г., ведно със законната лихва от предявяване на вземането – 21.04.2023 г. до изплащането му, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева (двадесет и пет лева) - държавна такса и и адвокатски хонорар - 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника В. Д. К. по реда на чл.

47 от ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл.

422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на сумите за главница, възнаградителна и мораторна лихва. С оглед допустимостта на производството следва да се обсъдят представените и приети по делото доказателства с оглед преценка на основателността на предявените искове.

Липсва спор по делото, че между В. Д. К. (А.) и “ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ“ ООД е бил сключен Договор за потребителски кредит ** от 04.12.2017 г., по силата на който на В. Д. К. е била предоставена сумата от 600 лева. Като доказателство по делото е представено заверено копие от процесния Договор за потребителски кредит № ** от 04.12.2017 г. и Приложение № 1 към него, видно от които параметрите на сключения между страните договор са следните: Общ размер на предоставения кредит 600 лева, Срок на кредита 180 дни, брой на погасителните вноски 6 бр., размер на погасителните вноски 110.88 лв., лихвен процент по кредита 40%, ГПР 49.02%, общ размер на всички плащания 665,28 лева. Представен е погасителен план към договора, видно от който кредитът е платим на 6 бр. погасителни вноски, дължими на 25-то число, включващи лихва и главница, с краен падеж 25.05.2018 г. Към договора за представени и Общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит на „Форуком и компания“.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски 3 кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Настоящият договор е сключен при спазване на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, съобразно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. При извършената служебна проверка относно спазването на останалите императивни изисквания в защита на потребителите, посочени в чл.11, ал.1 ЗПК, се констатира, че в договора са означени дата и място на сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и лихвения процент по договора. Посочен е годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя,изчислена към момента на сключване на договора за кредит. Не се споделят изложените в постъпилия извън срока по чл. 131 от ГПК ОИМ доводи, че ГПР по кредита надвишава 83,91 %. Ответникът не е ангажирал доказателства установяващи това обстоятелство, а при служебно изчисление на ГПР посредством онлайн калкулатор, съдът констатира, че при зададените в договора параметри: размер на кредита 600 лева, платим на 6 месечни вноски в размер на 110.88 лева всяка, при обща задължение по кредита 665,28 лева, то ГПР възлиза на 43.13%, поради което е в рамките на законоустановения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимум.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК Договорът за потребителски кредит следва да съдържа наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително 4 информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден.

В чл. 8 от Договора за потребителски кредит от 04.12.2017 е посочено, че кредитполучателят има право да се откаже от настоящия договор в срока и при условията на Общите условия. Съгласно т. 3.3.1 от ОУ Кредитополучателят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор за потребителски кредит като уведоми писмено дружеството в 14-дневен срок от сключването на договора. Съгласно т. 3.3.3. от ОУ в случай, че кредитополучателят упражни правото си на отказ, същият се задължава да върне на дружеството получената сума по кредита и да заплати лихвата, начислена за периода от датата на усвояване на кредита до датата на връщане на главница и евентуално дължима неустойка по т.3.3.1. Не става ясно към каква евентуално дължима неустойка реферират общите условия, след като именно в т.3.3.1 се казва, че потребителят има право, без да дължи неустойка, да се откаже от договора. Това противоречие поставя въпроса дължи ли се някаква сума от потребителя при отказ от договора, освен усвоената главница и лихвата до връщането й. Ако се касае за обезщетение към публични административни органи, което има предвид чл.29, ал.6 от ЗПК, това следва да е изрично посочено. Освен липсата на лихвения процент на ден, липсва и ясна и непротиворечива информация, дължи ли потребителят или не неустойки и други обезщетения при отказ от договора. При това положение, не може да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, не само формално, но и по същество, тъй като основаната цел на тази норма е да се обезпечи информираност на потребителя за всички дължими от него суми при отказ от договора. Потребителят не би могъл да достигне до дължимия лихвен процент на ден, използвайки уговорения в договора лихвен процент, доколкото в договора не е посочено дали се касае за годишен лихвен процент или се изчислява на друга база. При служебно изчисление на ГЛП посредством онлайн калкулатор, съдът констатира, че при зададените в договора параметри: размер на кредита 600 лева, платим на 6 месечни вноски в размер на 110.88 лева всяка, при обща задължение по кредита 665,28 лева, то ГЛП възлиза на 36,40%, който не съвпада с посочения в договора лихвен процент от 40%, поради което не е ясно на каква база изчислен лихвеният процент по договора. Ето защо съдът намира, че са нарушени изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, доколкото в договора и ОУ няма информация за размера на лихвения процент на ден, който евентуално ще се дължи при упражнено от потребителя право на отказ от договора. С оглед изложеното процесният договор е недействителен поради неспазване на изискванията на чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК.