Решение № 524 от 30.07.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Благоевград, 30.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20231210200981 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. В. Т. с ЕГН **********, с адрес: .... и адрес за кореспонденция: .... – адв.Д. С. против Наказателно постановление № 231899-000058 от 31.03.2023г. на Началник РУ 01 – Благоевград, към ОДМВР Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение са отнети 10 (десет) точки.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи за това, че не е извършвано процесното нарушение от субективна страна, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Развиват се съображения за постановяване на обжалваният санкционен акт при непълнота на доказателствата, както и че наложеното наказание е явно несправедливо.

1

В съдебно заседание жалбоподателят Х. В. Т. не се явява лично, ангажира процесуален представител в лицето на адвокат Д. С., чрез който ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество, като моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не ангажира представители по делото, не ангажират и допълнителни доказателства. С нарочно писмо (лист 1 от делото) изразяват становище по жалбата, като моли същата да бъде оставена без разглеждане и да се потвърди наказателното постановление, както и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.63 ал.4 от ЗАНН.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.

Съдът след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

На 27.01.2023г. около 00.15 часа в гр. Благоевград, по ул.“Стефан Стамболов“ жалбоподателят Х. В. Т. управлявал повереният му лек автомобил „БМВ 320 ЦД“ с рег. № ...., собственост на В.Л. Т. от гр.С., с посока на движение от бул.“Св. Св. К. и Методий“ към ул.“Митрополит Борис“, като бил спрян от полицейски автопатрул в състав полицаите В. И. П. и К. А. Н., двамата полицай при 01 РУ – Благоевград при ОДМВР Благоевград. Проверяващите полицаи извършили проверка на водача и автомобила, като след извършена проверка с РСОД и справка с оперативна дежурна част при 01 РУ – Благоевград установили, че автомобила е със служебно прекратена регистрация от 05.01.2023г. във връзка с чл.143 ал.10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО. С оглед констатираното актосъставителят В. И. П., в присъствието на свидетеля К. А. Н., на място на проверката съставил на жалбоподателя Х. В. Т., Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 605552 от 27.01.2023г. (лист 12 от делото), в който квалифицирал установеното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, а именно: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като било иззето като доказателство от жалбоподателя и Контролен талон № 7896541 към СУМПС. Актът е съставен в присъствие на нарушителя Х. В. Т., подписан е лично от него, като същият не отразила по акта възражения, като било отбелязано „нямам възражения“. Писмени възражения не постъпили и в законоустановения за това срок. Въз основа на така съставения акт, на 31.03.2023г., Началник РУ 01 – Благоевград, към ОДМВР - Благоевград, упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., издал атакуваното Наказателно постановление № 23-1899-000058 от 31.03.2023г. (лист 8 от делото), с което на жалбоподателя Х. В. Т. с ЕГН **********, за 2 административно нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение му отнел 10 (десет) точки. НП е връчено на жалбоподателя Х. В. Т. с разписка и срещу подпис на 12.05.2023г., като в законоустановения срок – на 19.05.2023г. е подадена по разглежданата в настоящото производство жалба чрез ОДМВР – София, РУ - С., заведена под вх. № УРИ 338000-2768 от 19.05.2023г. (лист 3-4 от делото).

С показанията на разпитаните по делото свидетели В. И. П. и К. А. Н. се установява, че на процесната дата при изпълнение на служебните си задължения, като полицейски автопатрул спрели автомобила управляван от жалбоподателя Х. Т., като при извършената му проверка чрез дежурния и по РСОД установили, че автомобила е с прекратена регистрация, поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“, за което и съставили процесния акт за установяване на административно нарушение. Свидетелите сочат, че не си спомнят подробности по случая, но подържат изцяло написаното в акта, както и потвърждават, че са подписали същия.

Разпитана в хода на съдебното производство е и свидетелката И.С.К., която с показанията си установява, че към момента на проверката била заедно с жалбоподателя Х. Т., с който заедно тръгнали от гр.С. за гр.Благоевград на дискотека. Автомобила бил взет от бащата на жалбоподателя Х. Т., който го предоставил доброволно и казал, че всичко е наред с автомобила, както технически, така и документално. При пристигането им в Благоевград, докато избирали място, където да паркират били спрени от полицейски патрул, който извършил проверка и установил, че автомобила е спрян служебно от движение. За това обстоятелство обаче, не знаел нито жалбоподателя Х. Т., нито неговият баща и собственик на автомобила – В. Т., с който още същата вечер говорили по телефона и потвърдил, че не е уведомяван за прекратяване регистрацията на автомобила. Свидетелката потвърждава, че за това нарушение на Х. Т. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, на мястото на проверката.

От представените Постановление за отказ да се образува досъдебно производство и изплащане на материалите по компетентност за ангажиране на административна отговорност от 13.03.2023г. (лист 10-11 от делото) се установява, че за същия случай е отказано образуването на наказателно производство за извършено престъпление от общ характер по чл.345 ал.2 от НК и е прекратена прокурорската преписка на основание чл.24 ал.1 т.1 от НК, като е прието, че се касае за деяние и деец с явна незначителна степен на 3 обществена опасност, съгласно чл.9 ал.2 от НК и се касае за административно нарушение по ЗДвП, като материалите по преписката отново са изпратени по компетентност на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Благоевград. В постановлението е отразено също, че от страна на Сектор Пътна полиция при ОДМВР – Благоевград е изискана информация относно датата на прекратяване на регистрацията на процесното МПС и основанието за това, като е отговорено, че регистрацията е прекратена служебно на основание чл.143 ал.1 от ЗДвП на 05.01.2023г., като собственика не е уведомен.

От приложената справка за нарушител/водач е видно, че жалбоподателят С.Й.З. (лист 13 от делото) е правоспособен водач на МПС с категории М и В, както и същият не е наказвана за други нарушения по ЗДвП.

Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР (лист 14 от делото), Заповед № 244з-735 от 14.03.2022г. на Директора на ОДМВР – Благоевград (лит 24 от делото), удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното наказателното постановление.

Приложените Заповед № 244з-1039 от 17.03.2023г. на Директора на ОДЗМВР – Благоевград (лист 15-23 от делото), удостоверяваща материалната компетентност на съставителя на акта за установяване на административно нарушение.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложенията към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с установената за това императивна законова процедура и от компетентен орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление, административно-наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН са неоснователни. В случая са съобразени и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото и времето, както и обстоятелствата при които е извършено нарушението са точно и конкретно посочено, както в АУАН, така и в обжалваното НП, поради което не може да се приеме наличието на такива процесуални 4 нарушения от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление. В същото коректно е посочено въз основа на кое административно-наказателно производство и въз основа на кой акт за установяване на административно нарушение е съставено, като се препраща към последния. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени и законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответни наказания. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушенията е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. Жалбоподателят не е направил възражения по акта непосредствено след връчването му, като му е предоставена възможност да представи и писмени такива в законоустановеният срок, което наред с депозирането на жалба срещу процесното наказателно постановление обуславя извода за реализирано и упражнено право на защита в пълен обем от страна на жалбоподателя.

Последното обстоятелство, в каквато насока е и константната практика на Административен съд – Благоевград категорично игнорира възможността за третиране на соченото основание, като съществено процесуално нарушение, от категорията на съществените, обуславящо отмяна на процесуално основание на обжалваният санкционен акт.