Решение № 105 от 26.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Велико Търново, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Р. Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20264100500081 по описа за 2026 година

За да се произнесе, съобрази:

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от А. Д. А. въззивна жалба против Решение № № 1280 / 30.10.2025г. , постановено по гр. д. № 752/2025г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, предявен от А. Д. А. ЕГН**********, ... срещу „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД с ЕИК 175405647, гр. София, ул.“ Иван Вазов“№3, представлявано от управителя Свилен Гърдев за заплащане на 210 лв. – неплатено трудово възнаграждение за три дни през месец декември 2024 г.ведно със законна лихва считано от 25.01.2025г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционния акт, както следва :

Съдът не е изложил мотиви по възраженията на жалбоподателя против изслушаните по делото заключения на експертизи. Вещите лица не са мотивирали защо не прилагат разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от НСОРЗ, според точния й смисъл, а съобразно въведения от работодателя период на отчитане на сумираното изчисляване на работното време.

Съдът не е приложил чл. 9в от НРВПО. Според жалбоподателя той е бил в престой не по своя вина. Не е обсъдено от съда, че са били нарушени правата на жалбоподателя във връзка с работното време и почивките. Жалбоподателят е отказал да изпълни незаконни разпореждания на работодателя и предвид 1 това неговият отказ да се яви на работа не представлява самоотлъчка.

Развиват се подробни съображения и се отправя искане към съда да отмени обжалваното решение и да уважи исковата претенция.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата - Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД заема становище за нейната неоснователност.

Сочи, че ищецът е отказал да спазва ежедневния график на работодателя и е признал с исковата си молба, че е отказал да изпълнява трудовите си задължения. Развива подробни съображения и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността.

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно. Съображенията за този извод са следните:

Ищецът А. Д. А. твърди, че работи по трудово правоотношение с ответника - „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ към „БДЖ – Пътнически превози“ съкратено „БДЖ - ПП“ ЕООД на длъжност „началник-влак, пътническо движение“ при сумирано изчисляване на работното време на тримесечни периоди. Твърди, че на 20.12.2024 г. не се е явил на работа съгласно ежедневния график, тъй като съгласно графика за сумирано изчисляване на работното време, денят е бил почивен. На 21.12.2024 г. се е явил в 05,30 часа за обслужване на влак съгласно ключ-графика, но бил уведомен, че трябва да се яви в 13,15 часа за обслужване на друг влак съгласно ежедневния график като сочи, че не се е явил да го обслужи. На 22.12.2024 г. се явил в 05,30 часа за обслужване на влак съгласно ключ-графика, но бил 2 уведомен, че трябва да се яви в 16,20 часа за обслужване на друг влак съгласно ежедневния график и не се е явил да го обслужи. Твърди, че във фиша за работна заплата за месец декември 2024 г. бил вписан един ден „самоотлъчка“. Посочва, че през посочения месец е бил шест дни в отпуск поради временна неработоспособност и шест дни в платен годишен отпуск.

Сочи че му е изплатена заплата за шест работни дни, но счита, че му се следва такава за общо девет. По повод изготвения от първоинстанционния съд доклад по делото пояснява изрично, че претенцията му касае неправилно конвертирани работни часове през месец декември 2024г.в работни дни, резултат на което е ощетен с работна заплата за три дни. Изрично подчертава, че не претендира плащане за трите дни, в които не се е явил на работа, а претендира заплащане на реално отработени часове през месец декември 2024г.72 часа, които представляват 9 а не 6 работни дни.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът заема становище за неоснователност на иска. Посочва, че е изплатил отработеното от ищеца за месец декември 2024г. в цялост.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 128 от КТ, съединен с иск по чл.

86, ал.1 ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на двата предявени иска.

По оплакванията в жалбата :

Единственото релевантно към спора оплакване в жалбата е това, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 18, ал. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Това оплакване не е основателно.

Съгласно посочената разпоредба при сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време. Разпоредбата е приложима към конкретния случай, като по делото е установено, че работното време при работодателя на ищеца се изчислява сумирано. Със своя заповед работодателят е определил периода на установяване на сумираното работно време – 3 месеца, като този период не надвишава определения в чл. 142, ал. 3 от КТ период от 1-до 4 месеца. Изслушаните по делото основно и 3 допълнително заключение на съдебно-икономическа експертиза, които съдът възприема изцяло като компетентни и обосновани, са категорични, че работодателят, при изчисляване на отработените от ищеца дни е спазил методиката на чл. 18, ал. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Вещото лице е посочило, че ищецът за периода от 01.12 до 31.12.2024г. е отработил 70:42 часа, като те се равняват на 6 дни. За толкова отработени дни на ищеца е изплатено и трудовото възнаграждение за посочения месец. Не е вярно, че вещото лице не е съобразило разпоредбата на чл. 18 , ал. 3 от цитираната наредба според точния й смисъл. Напротив, то подробно е обяснило по какъв начин работодателят е изчислил отработените от ищеца часове за декември 2024г. и е посочило, че това изчисление следва методиката на цитирания текст.

Съдът е основал решението си на заключенията на вещото лице. Основното заключение посочва, че работодателят при изчисляване на дължимото се трудово възнаграждение на ищеца от работните дни по календар за месец декември 2024г. е извадил дните, в които ищецът е ползвал отпуск, както и трите дни, в които той не се е явил на работа. Така, според настоящия състав работодателят е спазил изискванията на чл. 9б , ал. 2 от Наредбата за работното време почивките и отпуските. Въпросът дали ищецът правомерно е отказал да изпълни възложените му трудови задължения в посочените три дни няма отношение към повдигнатия пред съда спор. Сам ищецът посочва, че възнаграждението, което претендира, не се отнася до тези три дни - 20,21 и 22 декември 2024г. Нещо повече, той сам признава, че не е полагал труд през тези работни дни. Да се приравнява липсата на положен труд през посочените дни на престой не по вина на работника в случая няма основание. Разпоредбата на чл. 9в, ал.1 от цитираната наредба не е приложима към конкретния казус, защото не се касае до разлика между отработени и определени по реда на чл.

9б от наредбата часове.

Това дали работодателят е осигурил между дневни почивки на ищеца и дали установените работни графици са спазени, е без значение за изхода на повдигнатия пред съда спор.

Спорът в случая се концентрира единствено върху това дали работодателят е заплатил всички отработени от ищеца часове през месец декември 2024г.

Сам ищецът твърди в исковата си молба, че е отработил 72 часа за посочения месец, като това му твърдение е почти изцяло потвърдено от двете изслушани по делото заключения на съдебно-икономическа експертиза. Установява се и фактът, че за отработените часове е платено изцяло.

Предвид това претендираното от ищеца като неплатено трудово възнаграждение за два работни дни не се дължи.

Искът правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен.

Неоснователна, с оглед неоснователността на главния иск, се явява и акцесорната претенция на ищеца за присъждането на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираното трудово възнаграждение.

Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд, което обосновава извод за 4 правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.

Обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалба разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 150 евро възнаграждение за юрисконсулт.

Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 1280 / 30.10.2025г. , постановено по гр. д. № 752/2025г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

ОСЪЖДА А. Д. А. ЕГН********** да заплати на „Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица“ към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД с ЕИК 175405647 разноски по водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 150 евро ( сто и петдесет евро).

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5