Решение № 1004 от 23.12.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 1004 гр. Казанлък, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20255510101958 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. - Изпълнителни директори, чрез пълномощника юриск. М.Н., против Р. С. С., ЕГН **********, с адрес:

**********. Твърди се, че по заявление от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е образувано ч.гр.д. № ********** г. по описа на Районен съд - гр. Казанлък, по реда на чл. 417 от ГПК срещу Р. С. С., ЕГН **********. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № ********** г. по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765. Със свое разпореждане, получено от ищцовото дружеството на 18.06.2025 г., съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си. Във връзка с предоставената възможност, моли съдът да приемете за разглеждане настоящия иск. Сочи, че на ********** г.

„ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД сключил Договор за потребителски кредит № ********** с ответника Р. С. С., ЕГН **********. На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД предоставил сума в размер на 12987,62 лв. Съгласно чл. 7 от Договора средствата по кредита се предоставяли от кредитора на разположение на потребителя в срок до три работни дни, по сметка на потребителя открита в „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД.

Кредитът се считал за усвоен от момента, в който средствата биват преведени по сметката на потребителя. В случаите, когато потребителят пожелал сключване на застраховки или да се присъединил към застрахователните програми, средствата се превеждали от кредитора към сметка на 1 застрахователя, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят пожелал да сключи застраховка „Bank пакет 3 сметка” в размер на 359,65 лв. и „Bank пакет 3 кредит + сметка” в размер на 2987,62 лв.). Видно от чл. 13 на заявлението-декларация, кредитополучателят пожелал да сключи горецитираните застраховки. Съгласно чл. 19 при сключването на процесния договор потребителят не бил длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение потребителят можел да сключи някоя от предлаганите застраховки или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, без това да е задължително условие за сключване на договора. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлизало на 16990,57 лв., която сума била разсрочена на 36 погасителни месечни вноски - 35 по 471,96 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 471,97 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 18.37% (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора). Така предоставената сума кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща два компонента: главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът преустановил плащанията по договора, не били погасени вноски с падежи 05.10.2024 г., 05.11.2024 г. и 05.12.2024 г., и било изпратено Уведомление за предсрочна изискуемост с баркод **********, получено на 12.03.2025 г. видно от приложената обратна разписка с ИД ********** и баркод **********. Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (05.05.2025 г.), задължението на Р. С. С., ЕГН ********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД по Договора било в размер на 7906,14 лв. (7377,57 лв. главница и 528,57 лв. договорна лихва).

Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към ********** г. било в размер на 237,73 лв. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Р. С. С., ЕГН **********, в качеството си на Кредитополучател (потребител) по Договор за потребителски кредит № ********** от ********** г., дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството му на кредитодател по същия договор, за сума в общ размер 8143,87 лв., от които: 7377,57 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.

417 ГПК (05.05.2025 г.) до окончателното изплащане на задължението, сумата от 528,57 лв. договорна лихва за периода от 05.10.2024 г. към 12.03.2025 г., както и 237,73 лв. обезщетение за забава за периода от 05.10.2024 г. до ********** г. Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство. На осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка № **********.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Заявява, че оспорва предявения иск по основание и по размер.

Сочи, че се касае за „Потребителски банков кредит” от дата ********** 2 година, който кредит бил разрешен, без редовно предвидени и гарантирани обезпечения. Договорът не бил сключен във гр. В.Т. и изобщо не била посещавана тази банка в гр. В.Т., като твърди, че договорът е сключен „Онлайн”. Заявява, че кредитът бил застрахован при определени рискове и ищецът нямал правен интерес да води настоящият иск, преди да е употребил способите, гарантиращи обезпечеността на остатъка от кредита. Ищцата имала заболяване и Решение на ТЕЛК за нетрудоспособност и това внезапно и непредвидено обстоятелство я поставяло в невъзможност да продължи да обслужва остатъка от кредита. Касаело се до „Форс мажор” - чл. 81 от ЗЗД.

Оспорва представените писмени доказателства, касаещи „Уведомление” за предсрочна изискуемост и нередовното му връчване. Пощенската пратка /пощ. плик/ доказвала подател и получател, но не и съдържанието на пратката.

Оспорва клаузи по чл. 9 от Договора за потребителски кредит, като неравноправни и явно неизгодни условия за потребителя, съгласно регламента на чл. 33, ал. 1 от ЗЗД. Недопустимо било при наличието на основен лихвен процент по кредит, определен от МС да се предвижда надбавка /лихва/ повече от 10 пункта над основния лихвен процент. С това си обяснявали и печалбите на банковия сектор за последните 9 месеца, възлизащи над 3 милиарда лева.

Страните, редовно призовани за датата на съдебното заседание, ищецът в писмено становище, а ответницата чрез процесуалния си представител поддържат изложеното в исковата молба и в отговора.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД .

Съгласно нормите на чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока, като заемателят заплаща и лихва по кредита, уговорена с банката.

По заявление от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е образувано ч.гр.д. № ********** г. по описа на Районен съд - гр. Казанлък, по реда на чл. 417 от ГПК срещу Р. С. С., ЕГН **********. С издадените изпълнителен лист и заповед за изпълнение било образувано изпълнително дело № ********** г. по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765. Със свое разпореждане, във връзка с възражение от ищцата, получено от ищцовото дружеството на 18.06.2025 г., съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си. Във връзка с предоставената възможност, моли съдът да приемете за разглеждане настоящия иск.

По делото не е спорно, а и се установява от представения договор за потребителски кредит, че на ********** г. между страните е сключен посочения договор за потребителски кредит, по който ищцовото дружество /банка/ има качеството на кредитодател, а ответникът има качеството на кредитополучател. В чл. 7. 1 от договора е уговорено, че размерът на кредита 3 възлиза на 10 000 лв., размерът на дължимата застрахователна премия на 2987,62 лв., както следва: застраховка „Bank пакет 3 сметка” в размер на 359,65 лв. и „Bank пакет 3 кредит + сметка” в размер на 2987,62 лв.. Описано е, че общият размер на кредита възлиза на 16990,57 лв. В чл. 6 е посочено, че срокът на договора за кредит е 05.04.2026 г.

В чл. 7.2.1 е описано, че при потребителски кредит за общо ползване средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от датата на договора по сметката на потребителя, като кредитът се счита усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства постъпят по тази сметка.

Според чл. 7.2.3. в случаите, когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

В чл. 9.1 е посочено, че годишният лихвен процент, с който се олихвява кредитът, възлиза на 18,37%. Чл. 9. 4 гласи, че при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на законна лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, като към момента на сключване на договора законната лихва е в размер на ОЛП + 10 пункта.

В чл. 10 е предвидено, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 към ЗПК начин: ГПР – 19,95%, обща дължима сума от потребителя – 16990,57 лв.

В чл. 11. 2 е посочена банковата сметка и е инкорпориран погасителен план с конкретно посочване на размер и падеж на вноската.

По делото е представен и застрахователен сертификат.

Представено е и Уведомление за предсрочна изискуемост с баркод ********** и обратна разписка с баркод **********, като от последната се установява, че уведомлението е получено лично.

От представеното по делото експертно решение на ТЕЛК се установява, че ответницата имала заболяване и процент нетрудоспособност, но това не е внезапно и непредвидено обстоятелство, тъй като в анамнезата е отразено, че психичните й проблеми датират от 2014 година.

По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, според която размерът на платеното по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 05.05.2025 г. е 4

8544,60 лева. На ********** г. ищцовото дружество е превело заемната сума от 12987,62 лева по разплащателна сметка с титуляр Р. С. С..

От изложеното се налага извод, че между страните по спора е възникнало правоотношение по договор за банков кредит, по който ищцовото дружество е кредитодател, а ответникът кредитополучател. Основното задължение на кредитодателя е да предостави заемните средства на кредитополучателя в уговорения размер и за договорената цел. Страните не спорят, че подписът след потребител е поставен от ответницата. Не се спори, че кредитът е усвоен.

В чл. 7.1 е посочено, че размерът на кредита е 10 000 лв. След това е посочен общ размер на застрахователната премия – 2987,62 лв. След това общ размер на кредита – 12 987,62 лв.. Очевидно е, че сумата от 12 987,62 лв., представлява сбор от сумите 10 000 лв. и 2987,62 лв. При тълкуване волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че действителният размер на отпуснатия кредит е 10 000 лв. Именно това е главницата по него. Сумата 2987,62 лв. представлява дължима от ответника застрахователна премия, а не главница, като вземания от този вид не се претендират в настоящото производство. Ответникът реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с 10000 лв., тоест това са реално получените от него заемни средства. По отношение на застраховката пък в чл. 7.2.3 е уговорено, че дължимата застрахователна премия се превежда от кредитора директно по банковата сметка на застрахователя. В аспекта на изложеното, съдът намира, че като главница ответникът дължи връщане на сумата от 10 000 лв.