Решение № 5 от 05.01.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№5 гр. П., 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20235220201056 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „М.Е.“ АД, ЕИК: 130512121, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.“ №67А, представлявано от изпълнителния директор Г. А. К., против Наказателно постановление № 13 - 2300184 от 31.05.2023 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П., с което на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.415 в, ал.1 от КТ и за нарушение на чл.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 100 (сто ) лева.

В жалбата се излагат съображения за процесуалноправна и материално правна незаконосъобразност на издаденото НП, поради което се иска неговата отмяна, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател се представлява от пълномощник, който ангажира доказателства и излага аргументирано становище за отмяна на НП. Прави искане за присъждане на направените 1 разноски от дружеството за заплатен адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна – АНО, редовно призован се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който пледира за потвърждаване на НП като законосъобразно. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при спазване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството - жалбоподател е санкционирано за това, че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, на 20.03.2023 г., в стопанисвания от него обект, представляващ М.Е. - производство и преработка на плодове и зеленчуци, находящ се в гр. П., ул. „З.“ № 1, е допуснал до работа като работник лицето Б. С. Б. с ЕГН: **********, без преди това да го инструктира по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Нарушението било извършено на 20.03.2023 г. в гр. П., на ул. „З.“ №1, когато по време на проверка лицето Б. С. Б. е било заварено да работи в посочения обект на контрол като работник, облечен с нефирмени работни дрехи, като извършвал дейност по разтоварване на стъклени буркани от товарен автомобил- камион „С.“ с рег. № ... и ремарке с рег. № .... Нарушението било констатирано на място, където били изискани инструктажните книги на дружеството, от които било видно че Б. не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд към датата на проверката.

Така констатираното от гл. инспектор В. Д. съставлявало нарушение на чл.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, която правна норма императивно предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

2

За констатираното нарушение свид.Д. съставила АУАН № 13- 2300184 на 29.03.2023 г. в присъствието на пълномощник на дружеството, на който бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В акта не били направени възражения.

Въз основа на АУАН, на 31.05.2023 г. било издадено атакуваното НП, което било връчено на служител в дружеството по пощата на 23.06.2023 г., видно от известие за доставяне на л.13 от делото.

Жалбата против НП била подадена от изпълнителния директор на санкционираното дружество чрез АНО до съда по пощата на 04.07.2023 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.9), поради което е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свид. В. Д. и М.С., отчасти от показанията на свид. Б. Б., както и изцяло от събраните по делото писмени доказателства.

Съдът не дава вяра на показанията на свид. Б. в частта, с която същият твърди, че по своя инициатива е отишъл при водача на товарния автомобил, защото го познавал, за да си говорят докато чакал изготвянето на документите, както и че не бил извършвал дейност по разтоварване. Тези негови твърдения противоречат на показанията на свид.Д., която няма никакъв личен мотив да изкривява фактите от обективната действителност.

Свид.Д. бе категорична в твърдението си, че Б. е разтоварвал с палетна количка празни стъклени буркани от камион с ремарке, описани в АУАН и НП с регистрационните номера – т.а. „С.“ с рег. № ... и ремарке с рег. № ....

По делото се установи с категоричност че тези ППС не са собственост на жалбоподателя, а на търговското дружество „КАЛИ -98“ЕООД, което държи под наем в същия обект склад за съхранение на храни от животински и неживотински произход. /л.57 – 58 и л.61 – л.63 в делото/. При така установеното не може да се приеме до изискуемата от закона степен на несъмненост, че извършваната от свид.Б. дейност по разтоварване на стъклени буркани от товарен автомобил- камион „С.“ с рег. № ... и ремарке с рег. № ... е била в полза на дружеството – жалбоподател. Напротив, представените писмени доказателства на л.57 – 58 и л.61 – л.63 в делото 3 подкрепят твърденията в жалбата, че свид.Б., дори да е извършвал трудова дейност, установена от инспекторите от ДИТ – П., то тя не е била възложена и в полза на дружеството – жалбоподател. Въззиваемата страна не обори тези факти.

Но дори хипотетично да приемем обратното – че свид.Б. е извършвал трудова дейност възложена му и в полза на дружеството – жалбоподател, вмененото нарушение не е извършено. Това е така, тъй като по делото бе безспорно установено, че към момента на проверката трудов договор между дружеството – жалбоподател и свид.Б. все още не е бил сключен. Такъв е би сключен на по-късен етап, кратко време след проверката. Установи се безспорно също така че дружеството – жалбоподател по повод същата проверка е било санкционирано с НП за това че е допуснало до работа свид.Б.

Б., без преди това да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП. /л.37 – л.38 в делото/. При тези факти е налице обективна невъзможност дружеството – жалбоподател да изпълни нормативно установеното в чл.3 от цитираната наредба задължение, тъй като към момента на проверката нито свид.Б. е имал качеството на работник, нито пък жалбоподателя на работодател.

Освен това в производството по издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Това е така, тъй като имуществена санкция е наложена на основание чл.415в ал.1 от КТ, а в обстоятелствената част на НП не са изложени никакви факти и обстоятелства, че нарушението е отстранено веднага след установяването му, както и че не са произтекли вредни последици от него за работника. При това положение е налице несъответствие между описанието на нарушението и приложената санкционна норма и доколкото описанието на нарушението определя фактическата рамка на обвинението, съдът е в невъзможност да осъществи ефективен контрол за законосъобразност.

При този изход на делото, право на разноски би имал жалбоподателя, но същият не представя убедителни доказателства, че уговорения адвокатски хонорар е за конкретното дело. В пълномощното липсва номер на дело, такъв не е посочен и в договора за правна защита и съдействие / л.39 в делото/, а от преводното нареждане не става ясно дали възнаграждението е платено за процесното дело, при положение че предмет на обжалване са били 2 броя НП, 4 съставени по повод една и съща проверка. Ето защо искането за присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

По изложените съображения, РС-П., на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН,

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 13-2300184 от 31.05.2023 г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П., с което на „М.Е.“ АД, ЕИК: 130512121, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.

„П.“ №67А, представлявано от изпълнителния директор Г. А. К., на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.415 в, ал.1 от КТ и за нарушение на чл.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, е наложена имуществена санкция в размер на 100 (сто ) лева, като незаконосъобразно.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – П. в 14 дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5