Решение № 838 от 25.06.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Варна, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Бончева при участието на секретаря Мария Пл. Минкова като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно дело № 20243110201928 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А. Р. К. против Наказателно постановление №707/06.03.2024г. на Директора на „РДГ" - Варна, с което на А. Р. К. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.

Жалбоподате лят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и необосновано.

В съдебно заседание редовно призован се явява лично и поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, представител се явява, като оспорва жалбата.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 10.12.2023г. в гр.Варна главен път -плажна алея и бул. „1-ви май“жалбоподателят съхранявал в лек автомобил с рег.№ В0462НМ -0,4 пр.куб. м.еднометрова дървесина от дървесен вид акация, непридружена с превозен билет. Била посочена правна квалификация на нарушението по ЗГ.

Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен 1 и връчен на въззивника.

Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно постановление, видно от обстоятелствената част на което фактическата обстановка, установена и описана в АУАН е била възприета изцяло.

Наказващият орган се е произнесъл при липсата на спорни обстоятелства, посочил е правна квалификация по чл. 213 ал.1 т.2 от ЗГ и е наложил административно наказание глоба над минимално предвидения в чл.266 ал.1 от ЗГ размер.

В хода на съдебното производство б е разпитан свидетелят Н., чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, разпити на свидетели в хода на съдебното производство и приложените писмени доказателства, които преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е основателна.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, съгласно разпоредбата на чл. 275 ал.1 от ЗГ и Заповед РД 49-199/16.05.2011 г. на Министъра на земеделието и храните. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми. След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че административнонаказващият орган 2 е изпълнил задълженията си, произтичащи от ЗАНН- акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. АУАН и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

По АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение, като фактическото съхранение на дървесните видове, непридружени с превозен билет е безспорно. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, като е посочена и правилната правна квалификация по ЗГ.

При анализ на разпоредбите на Глава 13, Раздел II от Закона за горите се налага изводът, че превозният билет е задължителен при извършване на дейности, както по съхранение на дървесина, така и по нейното транспортиране. При граматическото тълкуване на нормата на чл. 213, ал. 1 от ЗГ се установява, че законодателят е въвел забрана за извършване на седем различни по естеството си дейности, визирани в ал. 1 на чл. 213 от ЗГ, ако не е изпълнено което и да е от изискванията в т. 1 до т. 4 от същата норма. Тези дейности са: покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване, като при всяка една от тях поотделно, следва да са налице изискванията по т.

1- 4. В този смисъл и санкционната норма на чл. 266, ал. 1 от ЗГ препраща към всички нарушения на забраните в закона, относно посочените в състава дейности, поради което нарушението на всяко изискване към законосъобразността на дейностите, съставлява отделно административно нарушение наказуемо с отделно наказание. Съгласно текстът на чл. 213, ал. 1, предл. седмо, т. 2 от Закона за горите. се забранява съхраняването на дървесина без да е придружена с превозен билет, като при липсата на такъв безспорно се счита, че съхраняването на дървесината е незаконно. Съгласно чл. 15 ал.3 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, превозният билет удостоверява законния произход на описаната в него дървесина, когато същата се намира на посоченото в билета място на доставка съотв. превозният билет се съхранява до окончателната преработка на дървесината, но за срок не по-малък от три години. В случая 3 нарушението е установено по безспорен начин, като по несъмнен начин е установено и осъществяването му от въззивника.

Като не е сторил това жалбоподателят е осъществил нарушение на нормата на чл. 213 ал. 1 т. 2 от ЗГ, с оглед на което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на основание чл.

266 ал. 1 от ЗГ, която според редакцията, действаща към момента на извършване на нарушението предвижда, че се наказва с глоба от 500 до 3000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. От субективна страна административното нарушение е извършено при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че не притежава разрешително за добив и транспортиране на дървесина. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и неговите обществено опасни последици, нарушаващи обществените отношения свързани с опазването на горския фонд, но въпреки това е целял общественоопасния резултат . С оглед визираните данни, съдът намира, че наложеното наказание „Глоба“ към минималния размер се явява справедливо и съответстващо на целите, посочени в чл. 12 от ЗАНН Съдът намира, че нарушението не притежава белезите на маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.Количеството и стойността на предмета на престъплението не са единствените критерии, които следва да бъдат взети предвид при преценката на обществената опасност на деянието, а преценката за това дали едно нарушение е маловажен случай следва да е комплексна – въз основа на всички фактически данни по случая, отнасящи се до мястото, времето и начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, вредните последици и не на последно място, данните за личността на дееца.

Това е така, доколкото с конкретната стойност на незаконно добитата дървесина не се изчерпват вредните последици от деянието, предмет на нарушениетоо, а обществената опасност на извършеното посегателство следва и от неговата морална укоримост, доколкото са накърнени особено важни отношения, свързани със запазване на природата, с оглед на което в обхвата на вредните последици от деянието следва да се включат и екологичните такива.

4

До приключване на делото страните не са направили искания за присъждане на разноски и не са представили доказателства за направени такива. Предвид това обстоятелство съдът намира, че не следва да се произнася в тази насока.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №707/06.03.2024г. на Директора на „РДГ" - Варна, с което на А. Р. К. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500 лева на основание чл.266 ал.1 от ЗГ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5