Протокол № 1893 от 22.11.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 267/2022
- Вид
- Протокол № 1893
- Подписан
- 22.11.2022
- В сила
- 22.11.2022
- Състав
- Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл.143 · Граждански процесуален кодекс
- чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.51 · Закон за адвокатурата
ПРОТОКОЛ
№ 1893 гр. Варна, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело № 20223100100267 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:09 часа се явиха:
Ищецът М. Л. Ж., редовно призован, не се явява, представлява се от особен представител адв. П. Т., редовно назначен съгласно Определение № 1025/15.03.2022 г.
Ответникът И. Й. М., редовно призован, явява се лично и с адв. Я. Я., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба, както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна, както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл да посочи с отговора на исковата молба.
АДВ. Т.: Поддържам исковата молба.
1
Във връзка с това, че исковата молба е депозирана лично от ищеца, считам, че трябва да бъде направено изявление и лично от него. Той не е тук, а информацията ми е, че държи да присъства в съдебно заседание. Не ми е известна причината, поради която той не присъства в съдебната зала.
Оспорвам отговора на исковата молба.
АДВ. Я.: Оспорвам иска.
ОТВЕТНИКЪТ М.: Исковата молба е неоснователна.
Поддържам депозирания отговор.
СЪДЪТ, по повод изявлението на адв. Т. напомня, че ищецът е страна по граждански процес по общия исков ред, поради което по принцип личното му явяване не е задължително. Особено и при наличието на осигурена правна помощ чрез процесуален представител, обезпечаващ защитата. Когато при тази ситуация ищецът има нужда от съдействие от съда за лично явяване в о.с.з. и причините са обективни, ищецът изрично и предварително следва да сезира съда с искане в тази насока.
По настоящото дело, в нито един момент след насрочването на делото, а и изобщо, няма отправено искане, лично от ищеца или от неговия осигурен процесуален представител, за съдействие за осигуряване явяването на ищеца в осз. При пълна липса на воля по надлежния ред, за съда изобщо не възниква задължение да разглежда въпроса. Ето защо съдът е прецизен в действията си по делото, а неявяването на ищеца се дължи на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за престъпление по НК и на липсата на искане от него или от неговия представител за съдебно съдействие.
С оглед горното съдът не дължи последващи действия в тази насока към настоящия момент.
СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба, като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на осн. чл.78, ал.9 ГПК.
АДВ. Т.: Не мога да упражня право за спогодба, защото съм особен представител.
АДВ. Я.: Не можем да се споразумеем с оглед на това, че ищецът се представлява от особен представител.
СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146 от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на Определение № 2787/26.07.2022г. по делото, както следва:
2
Производството е образувано по предявен от М. Л. Ж., ЕГН**********, изтърпяващ лишаване от свобода в Затвора – Варна, иск с правно основание чл.51 ЗАдв за осъждане на И. Й. М., ЕГН**********, с посочен адрес гр.
София, бул. „****“ №*, ет.8, ап.*, за сумата 60 000.00лв. – неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания, стрес, унижение, безпокойство, негодувание, чувство за беззащитност и малоценност, всичките – в резултат на непрофесионално и в нарушение правата на ищеца проведената защита от адв.И. М., като представител на ищеца М. Ж. по гр.д. №628/2019г. на ВОС , което е приключило с отхвърлителни за исковете решения на ВОС и ВАпС.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е предявил граждански иск срещу журналист,работещ за вестник „Шоу“, който в крайна сметка е бил разгледан по гр.д. №628/2019г. на ВОС. Поради липса на средства на ищеца била предоставена правна помощ с назначаване на адв. И. М. от НРПрП.
Последният обаче нито веднъж не посетил ищеца в Затвора-Варна за да обсъди линията на защитата по гражданското дело; не защитавал интересите на ищеца; не го уведомил за решението на ВАпС по в.гр.д. №350/2020г., с което отхвърлителното решение на ВОС било потвърдено; и най-вече не подготвил и не депозирал касационна жалба срещу последното, с което то влязло в сила без разглеждане от ВКС. С тези действия и бездействия ищецът твърди, че ответникът му нанесъл вреди, изразяващи се в болки,страдания, стрес, унижение, безпокойство, негодувание, чувство за беззащитност и малоценност, справедливото обезщетение за които определя на исковата сума, за която моли да бъде осъден ответникът.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. С него той не оспорва, че е бил назначен за представител на ищеца М. Ж. по реда на ЗПрП, по гр.д. №628/2019г. на ВОС; не оспорва и че лично не е посещавал ищеца в Затвора-Варна; не оспорва и че не е упражнил правото на касационна жалба срещу решението на ВАпС по в.гр.д. №350/2020г., с което решението на ВОС за отхвърляне на исковете на ищеца, било потвърдено.
Категорично оспорва обаче основателността на иска по чл.51 от ЗАдв, в която връзка навежда подробни доводи, обобщени така: След назначаването е направил пълна проверка на материалите по делото, както и нужните правни анализи за процеса. Допълнителна информация получил от ищеца на срещи по около 20 минути преди заседанията, когато ищецът бил конвоиран за целта. А отделно комуникацията между двамата се водила и по друг начин. В рамките на производството пред ВОС адвокатът извършил всички нужни и целесъобразни за защитата на ищеца действия. Отхвърлителното решение на ВОС обжалвал с обосновани оплаквания. А неподаването на касационна жалба било резултат от професионалнате преценка на случая и предвидените ограничени основания за допускане до касация по правилата на ГПК, с което адвокатът дори е защитил ищеца от допълнителни вреди, включително и за разноски. Обобщено счита, че се е отнесъл коректно, безпристрастно, компетентно и в интерес на клиента, в качеството си на негов представител по ЗПрП по гражданското дело. С оглед на това моли за цялостно отхвърляне на предявени иск, както и за присъждане на съдебни разноски по настоящото дело.
3
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че следва да докаже: твърдяното виновно и противоправно деяние на ответника (конкретно като особен представител на ищеца по ЗПрП по приключилото предишно дело, конкретно със сочените в исковата молба действия и бездействия); описаните по вид и обем претърпяни вреди, които са пряка последица от поведението на ответника; размера на иска за обезщетяване на вредите по законовия критерий за справедливост.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва да докаже: положителните факти на които основава възраженията си – за точно, коректно, безпристрастно, компетентно и в интерес на клиента проведена по приключилото дело защита; за срещи с ищеца преди заседанията по делото и комуникация с него по сочения друг начин; за правните причини за неподаване на касационна жалба срещу решението на ВАпС по в.гр.д. №350/2020г.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото: че настоящият ищец е бил ищец и по иск срещу журналист, работещ за вестник „Шоу“, който иск е бил разгледан по гр.д. №628/2019г. на ВОС; че по това дело на ищеца е била предоставена правна помощ с назначаване на адв.
И. М.; че последният не е посетил ищеца конкретно в Затвора-Варна; че последният не подготвил и не депозирал касационна жалба срещу решението на ВАпС по в.гр.д. №350/2020г., с което решението на ВОС за отхвърляне на иска на ищеца, било потвърдено.
Спори се по другите твърдения, възражения и предпоставки на иска.
АДВ. Т.: Нямам възражения по доклада.
АДВ. Я.: Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146 ГПК следва да oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 18437/02.08.2022 г. от ВОС, ГО, 12 състав, с което се уведомява настоящия състав, че не може понастоящем да бъде изпратено предходното гр. д. № 628/2019 г. по описа на ВОС, поради постъпилите искания по него.
АДВ. Т.: Моля да бъде изискано делото. Заявено е искането от ищеца още с исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ М.: Поддържам искане за присъединяване на гр.д. № 4
628/2019 г. по описа на ВОС.
В настоящото о.с.з. мога да представя протоколите от проведените о.с.з. пред първата и въззивната инстанция по делото, които могат да дадат представа за осъществените от мен процесуални действия. В случай, че ищецът счете това за недостатъчно, не се противопоставям на искането делото да бъде повторно изискано за присъединяване към настоящото производство.
АДВ. Т.: Дори да са заверени преписите от протоколите, няма да са достатъчни, за да установим съответните процесуални действия на ответника и на съда. След като ищецът е изискал цялото дело, следва да потвърдя това искане и в днешно о.с.з.
СЪДЪТ намира, че с оглед правото на защита на ищеца, който изрично в своята саморъчна искова молба желае присъединяване на цялото гр.д. № 628/2019г. на ВОС, а от друга страна делото в цялост ще бъде относимо към спорния въпрос за указаната или не адвокатска защита, то делото следва да бъде изискано отново за следващо о.с.з., поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА повторно гр.д. № 628/2019 г. по описа на ВОС, ГО, XII състав, за прилагане по настоящото дело.
СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 18834/09.08.2022 г. от ГД „Охрана“, в което са посочени служители на полицията, които са конвоирали ищеца за с.з. по гр.д. № 628/2019 г. по описа на ВОС.
Страните заявиха, че са запознати с докладваното писмо и не възразяват да се приеме по делото.
СЪДЪТ по докладваното писмо и предвид становищата на страните О П Р Е Д Е Л И: