Решение № 105 от 05.02.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2416/2023
- Вид
- Решение № 105
- Подписан
- 05.02.2024
- В сила
- 05.02.2024
- Състав
- Галина Чавдарова, мл.с. Марина Кирилова Семова, Ралица Цанкова Райкова
Други актове по делото
- Определение № 4738 от 18.12.2023 · Галина Чавдарова, мл.с. Марина Кирилова Семова, Ралица Цанкова Райкова
- Протокол № 38 от 18.01.2024 · Галина Чавдарова, мл.с. Марина Кирилова Семова, Ралица Цанкова Райкова
- Разпореждане № 337 от 19.01.2024 · Галина Чавдарова
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 6 · Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние
РЕШЕНИЕ
№ 105 гр. Варна, 05.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Чавдарова
Членове:
Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мая Т. И. като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20233100502416 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от Й. Б.
Й. от гр.Варна, действащ чрез особен представител адв.Г.М., срещу решение №269/19.10.23г., постановено по гр.д.№1203/22г. на ПРС, с което е признато за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца КРЕДИТ ИНС АД, ЕИК 205997727 със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Цар Борис III № 85, ет. мецанин, съществува вземане срещу ответника Й. Б. Й. с настоящ адрес ***, за сумите, както следва: 1100лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 12.04.2022г. до окончателното изплащане на задължението; 396лева, представляваща договорна лихва за периода 21.01.2021г. до 21.12.2021г.; 129,96лева, представляваща обезщетение за забава за периода 22.01.2021г. до 11.04.2022г., които вземания произтичат от сключен между страните договор за потребителски кредит „Екстра” №110217/21.12.2020г. и за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 377/12.07.2022г. по ч.гр.д. № 620/2022г. по описа на ПРС, на основание чл. 422 ГПК.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението и постановяването му в противоречие със събраните доказателства. Излага, че в първоинстанционното производство не са представени никакви доказателства за провеждани телефонни разговори с ищеца, както и същият да е потвърждавал самоличността си преди или след отпускането на кредита. Оспорва извода на ПРС за 1 сключен валиден договор за кредит Екстра с ищеца от разстояние, както и че същият предварително се е запознал с ОУ. Оспорва извода на ПРС, че ищецът е потвърдил сключването на договора с избиране на изпратен линк за потвърждение. Оспорва извода на ПРС, че договорът не страда от пороци, водещи до неговата недействителност, като счита размерът на възнагр.лихва за надхвърлящ нормалния и справедлив размер на възнаграждение на кредитора. Счита, че ищецът не е изразявал по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си за приемане на предложението на доставчика, не му била предоставена преддоговорна информация, поради което и договорът бил недействителен на осн. чл.22 вр. чл.11, ал.1 ЗПК. Счита, че уговорената възнагр.лихва и ГПР противоречали на добрите нрави, което обуславяло нищожност на договора. Моли да бъде отменено решението.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна КРЕДИТ ИНС АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. Цар Борис III № 85, ет. мецанин, е постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от КРЕДИТ ИНС АД, ЕИК 205997727, срещу Й. Б. Й. от гр.Варна иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за приемане за установено, че Й. Б. Й. дължи на КРЕДИТ ИНС АД следните суми: сумата от 1100лeва, представляваща главница по договор за потребителски кредит Екстра №110217/21.12.20г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 12.04.2022г. до окончателното изплащане; сумата от 396лева, представляваща договорна лихва за периода от 21.01.21г.-21.12.21г.; сумата от 1 29,96лв, представляваща законна лихва за забава за периода 22.01.2021г.-11.04.2022г., за които е издадена заповед №377/12.07.2022год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№620/22год. на ПРС.
В исковата молба поддържа, че ответникът кандидатствал за получаване на потр.кредит чрез сайта на дружеството-www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационна форма, и в резултат на заявката негов служител се свързал с ответника, който потвърдил данните си и искането за кредит от 1100лв. Излага, че след одобрение на кандидата на посочената от него ел.поща е изпратен електронен формат на договора за кредит от разстояние, като ответникът потвърдил сключването на договора с избиране на изпратения линк за потвърждение. Сочи, че сумата от 1100лв била преведена чрез системата е-pay и получена от ответника на каса в офис на Изипей АД срещу лична карта. Сочи, че на ответника е предоставена преддоговорна информация като същият е приел ОУ и е потвърдил получаването на „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потр.кредити“. Сочи, че процесният договор бил сключен за период от 12 месеца, платим на 12 мес.вноски с крайна падежна дата 21.12.21г. Твърди, че ответникът не е погасил нито една от вноските, като същият дължал обезщетение за забава в размер на 2 законната лихва в размер на 129,96лв.
В отговор на исковата молба Й. Б. Й. от гр.Варна, действащ чрез особен представител адв.Г.М., оспорва предявеният иск. Оспорва ответникът да е страна по договора и да е получавал сумата по него. Оспорва дължимостта на претендираните лихви.
Навежда възражение за нищожност на договора за потр.кредит като сключен в нарушение на добрите нрави и в противоречие на закона поради прекомерно висок размер на договорената лихва и ГПР. Оспорва заявката да е подадена и попълнена от ответника, както и с него да е воден телефонен разговор и същият да е потвърдил самоличността си и желанието да получи кредит. Оспорва ответникът да се е запознал с ОУ на дружеството, както и че му е предоставена преддоговорна информация. Счита, че договорът противоречи на ЗПК и ЗПФУР.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК във вр. с чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Спорен по делото е въпросът възникнала ли е облигационна връзка между страните въз основа на сключен между тях договор за кредит от разстояние по правилата на ЗПФУР.
Представените по делото договор за кредит №110217/21.12.20г. и общи условия към него характеризират договора като такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С оглед на това и като се съобразява нормата на чл.18, ал.1 от ЗПФУР, съгласно която при този тип договори доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване то на договора, то в тежест на ищеца е доказването при условията на пълно и главно доказване сключването на процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно чл.18, ал.2 от с.з. за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от Търговския закон, а за електронните изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис.
Съгласно т.4.10 от ОУ при кандидатстване за кредит чрез онлайн регистрация на сайта на кредитодателя, след потвърждаване на линка към „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потр.кредити“, съдържащ се в изпратеното за одобрение на кредита електронното писмо, се счита, че е налице сключен договор за потр.кредит, а съгласно т.4.11 с това потвърждение кредитополучателят изразява желание за незабавно превеждане на сумата на кредита по банковата му сметка чрез системата на 3
Epay.bg или получаването й в брой от клон на Изипей съобразно посочения от него начин при попълване на регистрационната форма. В исковата молба ищецът твърди, че облигационната връзка между страните е възникнала чрез потвърждаване от ответника на изпратения му линк за потвърждение. Макар и по делото да не са представени доказателства з а извършване от кредитополучателя на гореописаните действия по потвърждаване на договора, то от представената по делото разписка №0700012171244997/21.12.20г. от Изипей / чиято автентичност не е оспорена/, се установява, че ответникът Й. Б. Й. лично е получил чрез Изипей наредената от Кредит Инс АД сума от 1100лв. В разписката изрично е посочен номерът на договора за кредит - №110217/21.12.20г. С получаването на сумата по договора за кредит от потребителя съдът намира, че същият е потвърдил съгласието си за сключване на договора при определените в него условия. Следователно изложените в жалбата доводи на въззивника за липсата на валидно сключен договор са неоснователни.
Тъй като договорът за кредит попада в приложното поле на чл. 9 от Закона за потребителския кредит и не са налице изключения по смисъла на чл. 4 от същия закон, то приложима се явява нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, според която задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР. Съгласно тази разпоредба договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. ГПР следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В този смисъл и ГПР е глобален израз на всичко дължимо по кредита, като следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Не става ясно какви са другите компоненти на ГПР /в договора е посочен единствено ГПР - 49,7% и годишен лихвен процент - 36%/ и как се формира посоченият процент съобразно Приложение N o 1 към ЗПК. Налице е неяснота изобщо за отделните компоненти, доколкото очевидно, че има такива други компоненти, различни от възнаградителната лихва, които формират ГПР. Предвидена е „такса гарант„ по чл.4 от договора, като същата става част от текущото задължение и подлежи на връщане с главницата по договора. Не без значение са и както моментът на начисляването й - по време на действието на договора, така и разпределянето й към погасителните вноски, увеличаващо техния размер и създаващо реална възможност за свръхзадлъжнялост на ищеца и невъзможност за изпълнение на поетите от него ангажименти. Съществуващата неяснота какво е включено в ГПР препятства и преценката за законосъобразност на уговорения му процент. Това от своя страна обосновава и извода, че процесният договор за потребителски кредит не съдържа нормативно определеното съдържание по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК , поради което и същият се явява недействителен на осн. чл.22 ЗПК.
Разпечатката съдържа 24 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/774d4a8e-590b-41f6-b874-6e783a35c45e