Решение № 613 от 06.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. Варна, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100501061 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 986/08.03.2024г. по регистъра на ЧСИ Л. Т., подадена от В. М. В., ЕГН ....... – длъжник по изпълнително дело № ......../2012г. по описа на ЧСИ Л. Т. срещу постановление от 06.03.2024г., с което е оставена без уважение молба на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят твърди, че са налице основания за прекратяване на изпълнителното производство и моли отказът на съдебния изпълнител да стори това да бъде отменен.

В предоставения срок по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя „.......“ ЕАД.

ЧСИ – Л. Т. в изложени мотиви по обжалваното действие, счита жалбата за неоснователна. Посочва, че не е налице никое от основанията на чл.433, ал.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, поради което счита обжалвания отказ за законосъобразен.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, срещу подлежащ на обжалване акт - чл.435, ал.2, т.6 от ГПК и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

1

Изпълнителното производство по изп.дело № ........ по описа на ЧСИ Л. Т. е образувано на 02.10.2012г. по молба на „.......“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 21.08.2012г. издаден по ч.гр.д.№ 11248/2012г. по описа на ВРС срещу солидарните длъжници В. М. В., Т. Й. В.а и К. С. С. за суми в размер на 20457,08 евро дължими по договор за банков кредит от 23.03.2011г.

Поетапно изпълнителното производство е било прекратявано – първо по отношение на длъжника К. С. с постановление от 25.06.2013г. на основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК, след него и по отношение на длъжника Т. Й. В.а постановление от 03.11.2014г. на основание чл.433, ал.1, т.7 от ГПК.

По отношение на единствения останал длъжник В. М. В. са предприети изпълнителни действия - наложена е възбрана върху негов имот в с.И. /на 30.01.2013г./ и е наложен запор върху пенсията му със запорно съобщение от 15.03.2013г. изпратено до НОИгр.Варна.

С писмо от 08.04.2013г. от РУ „Социално осигуряване“ гр.Варна към НОИ, съдебният изпълнител е уведомен, че считано от 01.05.2013г. от пенсията на лицето ще се удържа сума в размер на 194,32 лева и удръжките ще продължат до получаване на ново съобщение, с което запорът се вдига.

Видно от материалите по делото по сметка на съдебния изпълнител по изп.дело № ........ по описа на ЧСИ Л. Т. ежемесечно постъпват суми по наложения запор, чрез които се извършват погашения в полза на взискателя. От последният приложен протокол за извършено погасяване от 09.02.2024г. е видно, че неплатеният остатък от дълга е в размер на 55387,21 лева.

С молба от 23.02.2024г. длъжникът В. е сезирал съдебния изпълнител с молба за прекратяване на изп.дело № 224/2012г. по описа на ЧСИ Л. Т.. С уточняваща молба от 05.03.2024г. по повод дадени от съдебния изпълнител указания за уточняване на основанието, на което иска прекратяване на изпълнителното дело, жалбоподателят е посочил че „няма задължение да посочва основание за прекратяване“.

На това основание с постановяване на обжалвания съдебен акт ЧСИ Л. Т. е посочила, че молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство се оставя без уважение, тъй като липсват основания за прекратяването му по чл.433 от ГПК.

Съдът намира жалбата на длъжника по изпълнението срещу отказът на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение по изп.дело № ........ по описа на ЧСИ Л. Т. за неоснователна.

Длъжникът, който твърди, че е настъпило основание за прекратяване на воденото срещу него изпълнителното производство, следва да сезира съдебния изпълнител с молба в посочения смисъл, в която да изложи конкретни факти, които счита че водят до необходимост от прекратяване по чл.433, ал.1 от ГПК. Това е така, тъй като нито съдебният изпълнител, нито съда, при обжалване на отказът му както е настоящия случай, има задължение да изследва всички посочени в закона основания за прекратяване, за да прецени 2 дали някое от тях не е налице, още повече че някой от основанията по чл.433, ал.1 от ГПК предполагат и представяне на писмени доказателства /чл.433, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 7 от ГПК/.

В случая жалбоподателят не е изложил фактически твърдения за приложимостта на никоя от хипотезите на чл.433, ал.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство, а и тези по т.1, 2, 3, 4, 5, 6, и т.7 не биха могли да се презумират. Основанието по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК предполага настъпила поради бездействие на взискателя в продължение на 2 години перемпция на изпълнителното производство, която обаче също не е налице, предвид наличието на ежемесечни плащания от трето лице НОИ на суми по наложения запор на вземането на длъжника за пенсия. При това положение следва да се приеме, че не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по изп.дело № ........ по описа на ЧСИ Л. Т., поради което постановения отказ за прекратяване от 06.03.2024г. се явява законосъобразен.

Жалбата срещу отказа на ЧСИ е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, на основание чл.437, вр.чл.435, ал.2, т.6 от ГПК жалба с вх. № 986/08.03.2024г. по регистъра на ЧСИ Л. Т., подадена от В. М. В., ЕГН ....... – длъжник по изпълнително дело № 224/2012г. по описа на ЧСИ Л. Т. срещу постановление от 06.03.2024г., с което е оставена без уважение молба на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3