Решение № 29 от 05.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20251100512774 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от 22.07.2025 г. на длъжника „Елан ЛТД 10“ ЕООД, ЕИК 206297795, чрез адв. Тодорова, срещу постановление с изх. № 115534/08.07.2025 г., по изпълнително дело № 20258600401250 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на приетите разноски по делото за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя в размер от 2 000 лв. до размера от 200 лв.

Жалбоподателят счита, че претендираният от взискателя адвокатски хонорар е прекомерен, доколкото размерът му не съответства на липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство. Намира, че по делото не се установява да са извършвани действия, които да обосновават размера на претендираното възнаграждение. Твърди, че липсват доказателства взискателят действително да е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

Намира, че последното следва да бъде намалено до размер от 200 лв., съответен на разпоредбите на чл. 10, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ответникът по жалбата „Елан ЛТД 2“ ЕООД, ЕИК 201923195, чрез адв. К., оспорва твърденията за липса на доказателства за извършено действително заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Сочи, че адв. К. е била упълномощена освен за образуване на изпълнителното производство, така и за извършване на 1 действия, представляващи водене на същото. Твърди, че уговореният и заплатен адвокатски хонорар дори е под дължимия на адвоката минимум, съгласно размерите, определени в Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Намира, че възнаграждението съответства на действията, извършени от адв. К. в хода на изпълнителното производство, както и на размера на дълга, предвид обстоятелството, че от страна на длъжника липсва погасяване на задълженията, предмет на принудителното изпълнение, в цялост. Моли за оставяне на жалбата без уважение.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител поддържа, че жалбата макар и допустима, се явява неоснователна. Намира, че претендираното адвокатско възнаграждение от взискателя съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото и не е прекомерно. Предвид това моли за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на извършените от него действия.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнително дело № 20258600401250 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, е образувано по молба от 17.06.2025 г. на взискателя „Елан ЛТД 2“ ЕООД, ЕИК 201923195, срещу „Елан ЛТД 10“ ЕООД, ЕИК 206297795, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя суми по изпълнителен лист от 29.05.2025 г., издаден по т. д. № 1017/2024 г. по описа на СГС, VI-10 състав, както следва: 32 050 лв.

– остатък от продажната цена по договор за покупко-продажба на активи от 14.12.2020 г., заедно със законната лихва върху сумата от 11.03.2024 г., до окончателното й плащане, сумата от 6 604,80 лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 15.06.2022 г. до 08.03.2024 г., както и сумата от 4 190,20 лв. – разноски в производството. Поискано е и събирането на разноски за адвокатски хонорар в изпълнителното производство в размер от 2 000 лв.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие № 62705 от 16.06.2025 г. между „Елан ЛТД 2“ ЕООД, ЕИК 201923195 и адв. В.Х. К., в който е уговорено адвокатско възнаграждение в общ размер от 2 000 лв. В договора е посочено, че така уговорената сума е платена в брой при подписването на същия.

На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от него на 24.06.2025 г., в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата от 56 185,46 лв., от които: 12 445 лв. – неолихвяема сума, 32 050 лв. – главница, 5 533,12 лв. – лихва, 196 лв. – разноски по изпълнителното дело, 3 961,34 лв.

– такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, както и сумата от 2 000 лв. – други дължими суми, в т. ч. за адвокатско възнаграждение.

На 30.06.2025 г., в срока по чл. 428, ал. 1 ГПК, е постъпило възражение от длъжника, с което същият е поискал намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя до сумата от 200 лв. предвид 2 прекомерността му с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с оглед липсата на доказателства за заплащането му от страната.

С обжалваното в настоящото производство постановление с изх. № 115534/08.07.2025 г., ЧСИ В.М. е оставил без уважение посоченото искане.

Видно от нарочното отбелязване на гърба на изпълнителния лист от 29.05.2025 г., по делото на 20.06.2025 г. е постъпила сума в размер от 50 145,71 лв., която е преведена в полза на взискателя с платежно нареждане от 15.07.2025 г.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Според разпоредбата на чл. 79 ГПК, уреждаща задължението за заплащане на разноски в изпълнителното производство, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗАдв. Според т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които (при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори) се признава тази част, която съответства на действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства.

Предоставената правна помощ е уговорена като възмездна, като видно от представения 3 по делото договор за правна защита и съдействие № 62705 от 16.06.2025 г., договореният размер на адвокатското възнаграждение от 2 000 лв. е заплатен от страна на взискателя в брой при сключване на договора, с оглед на което възраженията за недължимост на разноски за възнаграждение на пълномощника на взискателя поради липсата на доказване на тяхното действително заплащане, се явяват неоснователни.

Производството по принудително изпълнение е образувано за събиране на вземания по изпълнителен лист в общ размер от 42 845 лв. Минималните размери на адвокатските възнаграждения при осъществена защита в рамките на изпълнително производство са определени в чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В посочената разпоредба е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. – чл.

10, т. 1, а когато адвокатът е поел задължение и за процесуално представителство, защита и съдействие на страна по изпълнителното дело и е предприел действия с цел удовлетворяване на парични вземания, се дължи и допълнително възнаграждение по чл. 10, т. 2 от посочената Наредба, което е в размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 от същата. Следва да се отбележи, че с Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Следователно, размерите посочени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа като минимални размери не са обвързващи за съда. В същия смисъл е и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., според което минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението.

В настоящия случай, процесуалният представител на взискателя е подал молба за образуване на изпълнителното производство, като е посочил изпълнителен способ и едновременно с това е възложил на съдебния изпълнител извършването на действия по чл. 18 ЗЧСИ. Следва да се отбележи, че посочването на изпълнителен способ в тази молба не се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит 4 съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК. Непоискването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното дело представлява нередовност на същата /чл. 426, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 129 ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК/.

На следващо място, от съдържанието на представения от взискателя договор за правна защита и съдействие е видно, че между страните е постигнато съгласие уговореното възнаграждение да се дължи, както за образуване на изпълнителното дело, така и за извършване на действия, свързани с водене на същото. С молба с вх. № 62883/03.07.2025 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия по делото, а именно да бъде насрочен опис на движими вещи на адреса на управление на длъжника, да бъде наложена възбрана на недвижими имоти на длъжника, ако се установят такива, като бъде насрочен опис и оценка, както и да бъде наложен запор на МПС, ако такива бъдат установени. Не се установява да са били извършвани други действия по водене на изпълнителното производство от страна на процесуалния представител на взискателя към датата на изпращане на заверени преписи от книжата по изпълнителното производство в съда.

Не се твърди и не се установява сумите по изпълнителния лист да са били погасени преди образуване на изпълнителното производство, поради което взискателят има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., каквито и длъжникът не оспорва, че дължи. Към тази сума следва да се добави и сумата от още 200 лв. за извършените от страна на процесуалния представител на взискателя действия по водене на производството. Действително, вземанията по издадения изпълнителен лист от 29.05.2025 г. са в значителен размер, но голяма част от сумата е постъпила почти веднага – три дни след образуването на изпълнителното дело, по сметка на ЧСИ и преди подаването на молба с вх. № 62883/03.07.2025 г., с която повторно са направени искания за извършване на действия по изпълнението. Съдът намира, че така определеното адвокатско възнаграждение отговаря на положения труд от адвоката, изразяващ се в подаване на молба за образуване на изпълнителното дело и подаване на още една молба за предприемане на действия по изпълнението, при съобразяване на проведеното в т. 1 и т. 2 на чл. 10 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа разграничение относно различния обем извършени действия по изпълнителното дело от страна на процесуалния представител на взискателя, етапа, на който производството по делото се намира и процесуалното развитие на същото, както и ниската степен на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство, а и с оглед събиране на голяма част от стойността на задължението по изпълнителния лист. Ето защо, възражението на жалбоподателя за прекомерност на определеното от частния съдебен изпълнител възнаграждение се явява основателно за размера, надвишаващ сумата от 400 лв. до определеното възнаграждение в общ размер от 2 000 лв., поради което обжалваното постановление, с 5 което в тежест на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 400 лв., следва да бъде отменено.

Разпечатката съдържа 35 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/774af9fd-2c6b-49cb-b60c-f1dfc324382f