Решение № 78 от 31.03.2025, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Нови пазар, 31.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20243620101224 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от Ж. Е. В., съдържаща иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на суми, заплатени без основание, представляващи такса за експресно разглеждане по Договор за паричен кредит № */*г. (ДПК), сключен с „Кредирект“ ЕООД, ЕИК***.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, сочи, че на 02.04.2024г. между него и ответника „Кредирект“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц.” №*, ет.*, представлявано от Н.П.П., се сключва Договор за потребителски кредит №*. По силата на Договора ответното дружество се задължило да предостави на кредитополучателя Ж. В. – ищец в настоящото производство, потребителски кредит под формата на заем в размер на 1000 (хиляда) лева, а кредитополучателя, се задължава да върне предоставената сума в срок до 17.05.2024г., чрез една погасителна вноска, при годишен лихвен процент по кредита в размер на 50 % и годишен лихвен процент на разходите (ГПР) - 63,51 %.

Общата дължима сума, която ищецът трябвало да върне е в размер на 1 062,50 лева, от които 1000 лева – главница и 62,50 лева – лихва.

Ищецът твърди, че съгласно чл.3, т.9 от Договора била начислена такса за експресно разглеждане в размер на 500,50лв., а вноската, заедно с начислена лихва и таксата за експресно разглеждане, нараства до 1563 лв., дължима на 17.05.2024г. В Договора, в раздел Допълнителни разпоредби чл. 18, ал. 1 било предвидено, че кредитополучателят е заявил, че желае да ползва допълнителна услуга разглеждане на искането за кредит, чрез поставяне на отметка в полето „Желая експресно разглеждане на кредита“.

Ищецът твърди, че в конкретния случай е налице неравнопоставеност между страните по договора, доколкото на ищеца е вменено задължение да заплати такса по експресно разглеждане на искането в размер на 500,50лв., която е дължима при одобряване на кредита, на падежа на погасителната вноска към 17.05.2024г. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК 1 кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, а ал.2 от с.з. посочвала, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Ищецът твърди, че съгласно чл.10а, ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, сочи, че с въвеждането и начисляване на таксата по експресно разглеждане по същество се цели въвеждане на допълнително плащане, което обаче не е включено при изчисляването на ГПР-то, поради което е налице недействителност на договора за кредит, тъй като потребителят е лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР.

Ищецът счита, че не дължи заплащане на такса експресно разглеждане на искането за заем в размер на 500,50лв., предвидена в чл.3, ал.2, т.9 от Договор за паричен кредит № */*г., тъй като клаузата за такса експресно разглеждане на искането за потребителски кредит, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, води до заобикаляне на закона (Закон за потребителския кредит), поради което същата се явява нищожна – пр. осн. чл.26, ал. 1, т. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на Исковата молба в съда, същият е изплатил изцяло задължението си по Договор за паричен кредит № */*г. (ДПК), сключен с „Кредирект“ ЕООД, ЕИК***, в размер на 1563лв. с които е погасил главница и лихва в размер на 1062,50 лв., като с остатъка до 1563 лв. е погасил такса за експресно разглеждане в размер на 500,50 лв.

Предвид на горното, ищецът моли съда да осъди ответника, на основание чл.55, ал.1 ЗЗД – да му заплати сумата в размер на 500,50лв. (петстотин лева и петдесет стотинки), представляваща заплатени без основание такса за експресно разглеждане по Договор за паричен кредит № */*г.

Ищецът претендира направените по делото разноски.

Депозиран е отговор от ответното дружество „Кредирект“ ЕООД, входиран в деловодната програма на съда на 22.11.2024г., чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП). Електронният пакет, съдържащ отговора на исковата молба, е подаден в ЕПЕП на 22.11.2024г., в 16:42ч. Самият отговор на ИМ е подписан с ел. подпис от адв. * – на 22.11.2024г., в 16:37ч.

Така подаденият отговор, ведно с доказателствата по него, е просрочен и не следва да се разглежда от съда, нито да се изпраща на ищеца.

Съгласно чл. 131, ал. 1 от ГПК: „След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.“. Съдът е извършил тези действия с Разпореждане № 2050 от 11.10.2024г., постановено по настоящото дело. Видно от разписката за получаване на цитираното разпореждане, приложена по делото, ответникът е получил Разпореждане № 2050 от 11.10.2024г. на 21.10.2024г. Според разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от ГПК: „Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.“. В настоящия случай, съответното число на последния месец е 21, то ест – едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК изтича на 21.11.2024г.

По делото са проведено две съдебни заседания, като в първото от тях проекто-доклада по делото е бил обявен за окончателен, приети са, представените с исковата молба писмени доказателства, както и такива, представени с допълнителна молба от ищеца, но същото е 2 било отложено поради направено доказателствено искане от ищцовата страна. Във връзка с направеното доказателствено искане, на ищеца е издадено съдебно удостоверение, по силата, на което, същият да се снабди, с поисканата от него информация от „П.и.б.“. В проведеното второ съдебно заседание е прието като писмено доказателство – писмо от „П.и.б.“, с което банката представя, служебно заверено копие на справка, съдържаща информация по отношение на цитирания превод в размер на 1563,00 лв. извършени на 19.06.2024г. от цитираната сметка с титуляр лицето Ж. Е. В. с ЕГН ********** и уведомяват, съда, че плащане е извършено в интернет към търговец „*“ като виртуалният ПОС терминал, на който е извършена транзакцията се обслужва от „А.“ АД.

В проведените две съдебни заседания ищецът не се явява, изпраща становище по същество, като поддържа исковата молба в цялост, моли да бъда уважена, излага подробни съображения в тази насока, представя писмени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК, ведно с Договор за правна помощ (л. 95 по делото).

Ответникът, също не се явява в проведените две съдебни заседания. Ответникът „Кредирект“ ЕООД изпраща становище по същество на делото, с което заявява, че поддържа отговора на исковата молба, който, заедно с приложенията към него, не е разгледан от съда, тъй като е подаден след срока по чл. 131 от ГПК, изразява становище по същество на спора и моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Твърди, че на ищеца не следва да се присъждат разноски, тъй като нямало списък по чл. 80 от ГПК, а при условията на евентуалност, в случай, че ищецът претендира присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв., то същото изрично се оспорва, по конкретно изложени съображения. С последваща молба се твърди, че на ищеца не следва да се присъждат разноски, тъй като от представения Договор за правна помощ не ставало ясно дали адвокатското възнаграждение е реално платено, в същия не било записано, че служи за разписка.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, както и становищата на страните, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства – Договор за паричен кредит № */*г. (ДПК), се установява, че на 02.04.2024г. между Ж. Е. В. и „Кредирект“ ЕООД е сключен процесния договор за потребителски кредит, по силата на който на ищеца е предоставен паричен заем, в размер на сумата от 1000 (хиляда) лева, а кредитополучателя, се задължава да върне предоставената сума в срок до 17.05.2024г., чрез една погасителна вноска, при ГЛП по кредита в размер на 50 % и ГПР - 63,51 %. Общата дължима сума, която ищецът трябвало да върне е в размер на 1062,50 лева, от които 1000 лева – главница и 62,50 лева – лихва. Съгласно чл.3, т.9 от Договора била начислена такса за експресно разглеждане в размер на 500,50лв., а вноската по главницата, заедно с начислена лихва и таксата за експресно разглеждане нараства до 1563 лв., дължима на 17.05.2024г.

Не се спори между страните и относно погасяването на договорното задължение, в пълен размер от страна на ищеца – кредитополучател. Ищецът е представил по делото отчет (извлечение) от банковата си сметка, при „П.и.б.“ АД, с IBAN ***, от който е видно, че на 19.06.2024г. същият е направил плащане, чрез ПОС терминал, в размер на 1563 лева, към “***”. По делото е представено и писмо от „П.и.б.“ АД, както и служебно заверено копие на справка, съдържаща информация по отношение на цитирания превод, с референция ***, в размер на 1563,00 лв., извършен на 19.06.2024г. от банкова сметка с титуляр лицето Ж. Е. В., с IBAN *** и уведомяват, съда, че посоченото плащане е извършено в интернет – към търговец „*“ , като виртуалният ПОС терминал на който е извършена транзакцията се обслужва от „А.“ АД.

С определение № 954 от 02.12.2024г., съдът приема за безспорно установени факти: сключения между ищеца и ответника Договор за паричен кредит № */*г. (ДПК), както и качеството на ищеца на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Със същото 3

Определение, съдът е указал на страните, че на основание, чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и е дал възможност на страните да изразят становище по тези въпроси.

Относно задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител:

Настоящият съдебен състав счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, заложени в чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, поради това, че в него не е разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 63,51 %). Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, следва да включва всичко дължимо по кредита, като по ясен и разбираем за потребителя начин посочва всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва.

От записаното в чл. 3, ал 2 от процесния договор се установява, че сумата, посочена в чл. 3, ал. 2, т. 9 от договора като „такса за експресно разглеждане“ в размер на 500,50 лв. не е включена в ГПР.

Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Посоченият в договора процент на разходите, не отговаря на действителния такъв по договора за кредит.