Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 290 от 30.11.2023, Административен съд - Смолян

Съд
Административен съд - Смолян
Дело
Касационно административно дело 266/2023
Вид
Решение № 290
Подписан
30.11.2023
В сила
30.11.2023
Състав
Петя Оджакова, Игнат Колчев, Красимира Селенова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 т.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 209 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 221 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 12, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.14 ал.3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11, ал. 1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 11 ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.13 ал.2 т.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13 ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13, ал. 4, 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13, ал. 4, 5 и 6 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13, ал.7 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 13а, ал.10 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 60 ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 60а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §1в · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 290

Смолян, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

ИГНАТ КОЛЧЕВ

Членове:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

ПЕТЯ ОДЖАКОВА

При секретар ЗОРКА ГАНИНСКА и с участието на прокурора НИКОЛИНКА ЧАМОВА като разгледа докладваното от съдия ПЕТЯ ОДЖАКОВА административно дело № 20237230700266 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.14 ал.3 ЗСПЗЗ вр.чл.208 АПК.

Образувано е след изпращането на делото на АС-[област] по местна подсъдност с Определение №10042/24.10.23г. по д.№9977/23г. на ВАС. Предмет на съдебен контрол пред настоящия съд е Решение 201/25.07.23г. по адм.д.286/22г. на РС-[община].

Първоначално е било образувано дело №1214/2019г. по описа на РС-[област], по протест на РП-[област], с който се иска нищожност на решение №5678/2009г. на Общинска служба по земеделие-[област]. Постановено е решение №260251/1.11.21г. по гр.д.121482019г. на РС НА рс-[област]. С решение №155/26 май 2022г. по дело №51/22г. на АС-[област], решението на РС-[област] е отменено и делото върнато за ново разглеждане със задължителни указания. Поради отвод на съдиите от РС -[област], делото е изпратено на РС- [община] /вж.Определение 87/14.06.2022г. на АС -[област]/. Пред РС- М. е образувано гр.д. №286/22г., което завършва на тази инстанция с решение №201/25.07.2023г. По жалба на Община [област] срещу решението на РС- [община], е образувано адм.д. №399/023г. по описа на АС -[област], по което е постановено Определение, с което е прекратено производството пред административния съд, тъй като не може да се сформира състав. С Определение 10042/24.10.23г. по адм.д. 9977/23г. на ВАС, е постановено, че жалбата срещу решението на РС -[община], следва да се разгледа от АССм.

Касационният жалбоподател, Община [област], представлявана от кмета оспорва Решение 201/25.07.2023г. по адм.д. 286/22г. на РС-М. с искане за неговата отмяна като незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че решението на ОСЗ- [област] е издадено от компетентен орган; че няма законова пречка удостоверението по чл. 13 ал.4 ППЗСПЗЗ да се подпише от кмета; че е неправилен изводът на съда, че удостоверенията и скиците са документи с невярно съдържание; че съдът се е позовал на експертизата, но не е обсъдил същата в мотивите си заедно с останалите доказателства. Твърди се, че регистър „В. с. А.“ от 1949-1950г. не е официален регистър, който да е „третиран“ от закона, а меродавният регистър, от който следва да се извлекат данните за собственост е кадастралният план /стр.10 и 11 от жалбата/. Посочено е, че изводите на районния съд, че решението е издадено в противоречие с целта на закона са неправилни, тъй като повече от 14 години никой не е оспорил собствеността на наследниците на А. А. С., възстановени с процесното решение 5678/11.05.2009г. на ОСЗ [област]. Посочено е, че РС М. не е конституирал всички заинтересовани страни и настоящи собственици.Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение.

В съдебно заседание касаторът, Община [област], редовно призована не изпраща представител и не депозира писмено становище.

Ответникът по касация, Общинска служба земеделие- К. редовно призована не изпраща представител и не депозира писмено становище.

Ответникът Районна прокуратура - К., ТО-А. в съдебно заседание се представлява от прокурор А., който пледира решението на РС-М. да се остави в сила. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба на О. К., тъй като решението на ОСЗ- [област] е издадено в противоречие с целта на закона, както и на база документи с невярно съдържание и на база документи, подписани от некомпетентни органи. Акцентира на това, че в удостоверенията и скиците по чл. 13 ППЗСПЗЗ са посочени лица, които никога не са били собственици на имотите и това е установено по делото по категоричен начин. Заема становище за неоснователност на касационната жалба и моли същата да се остави без уважение.

Ответникът С. А. А. с особен представител адв.К. П. редовно призован не се явява в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от особения представител адв. П. вх.№3601/28.11.23г., в което се сочи, че протестът е неоснователен, а решението на РС -М. е неправилно и незаконосъобразно, и следва да се отмени. Излагат се подробни доводи и съображения.

Ответникът Х. А. А. /Халилова/ с особен представител адв. Д. Х. редовно призован не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпило е писмено становище от особения представител адв.Х., с което се моли решението на РС-М. да се отмени, тъй като е неправилно. Излагат се подробни доводи и съображения.

Ответникът Ш. А. А. с особен представител адв. Р. Х. не се явява в съдебно заседание. От особения представител адв.Х. е постъпила писмена молба вх.№ 3608/ 28.11.23г., с която се моли да се даде ход на делото, не се правят доказателствени искания, не се излагат съображения по същество.

Ответникът Е. А. О. с особен представител адв.Д. Г. редовно призована не се явява в съдебно заседание, не депозира писмено становище, не изпраща представител.

Ответникът Н. И. С. с особен представител адв.Д. Х. редовно призована не се явява в съдебно заседание. Постъпила е писмена молба вх.№ 3609/ 28.11.23г. от особения представител, с която се моли да се даде ход на делото, не се правят доказателствени искания, не се излагат съображения по същество.

Представителят на ОП- [област] заема становище за неоснователност на касационната жалба на Община [област] и моли решението на РС М. да се остави в сила като правилно и законосъобразно.

С решение № 5678/ 11.05.2009г. на Общинска служба по земеделие - [област], т.II от него, на наследниците на А. А. С. бивш жител на [населено място] са възстановени в стари реални граници 23 имота, представляващи ниви със следните номера: 6383, 6525, 2089,6529, 6395, 6454, 6436, 6385, 6380, 6379-81, 6532, 5650, 6454, 6532, 6499, 5650 в м.К. Т., 5650 в м. П. Г., 5604, 5650, 6392, 5650 в м. П. Г., 6529, 5859. В решението е посочено, че имотите се намират в землище на [населено място]. Решението на ОСЗ-[област] е подписано от началника К. А., от заместник- началника Е. М. и от двама членове под №1 и №3, а оименно от членовете Б. А. и А. М.. На л.216 от дело №1214/19г. на РС -[област] е приложена заповед, видно от която К.А. е началник на службата, а М. е зам.началник. Според Заповед №74/18.09.2008г. на л.218 от същото дело, подписалите се двама членове - Б. А. и А. М. са специалисти в ОСЗ- [област].

Съдът установява, че по делото не е направено оспорване на автентичността на решението на ОСЗ-К. по реда на чл. 193 ГПК. Няма и доказателства подписът на началника да е положен от друго лице, а не от К. А.. Не е видно също подписът срещу „началник“ в решенето да е положен със запетая. Всичко това задължава съдът да приеме, че документът е подписан от лицата, посочени в него като автори. Решението е официален документ, издадено от длъжностни лица в кръга на службата им и при липса на надлежни доказателства, че подписът за началник не е на К. А., законът задължава съда да приеме решение за автентично. Решението е от 11 май 2009г., поради което по отношение на числения състав, длъжността и лицата, които трябва да го подпишат е приложима редакцията на чл. 60а ППЗСПЗЗ ДВ бр. 31 от 2003г. Според тази норма решението трябва да е подписано от началника и от определените със заповед на директора на О. Д. З. служители от службата. В случая, такава заповед има от 18.09.2008г. и според нея служителите, оправомощени да подписват са З. М., С., А.,А. М. и Т.. Именно двама от тях са подписали процесното решение от 11 май 2009г. Решението е подписано от законния кворум по см.на чл. 60 ал.4 ППЗСПЗЗ /бр.113 от 1999г./, а именно от началник, зам.началник и двама членове. Изискването за състава, който трябва да подпише решението е свързано с възможността за формиране на мнозинство при вземане на решенията. Когато това мнозинство е формирано, решението е валидно, независимо от това дали е взето при участието на четен или нечетен брой членове на комисията. В случая решението е подписано от достатъчен брой длъжностни лица, което обосновава неговата редовност. Поради това формалната доказателствена сила на решението на ОСЗ-К. не бе оборена по делото.

По отношене на материалната доказателствена сила на решение 5678/11.05.2009г. на ОСЗ-К., съдът съобрази следното: По делото е безспорно установено, че А. А. С. не е бил собственик на процесните 23 имота. Правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства /в този смисъл чл.12 от ЗСПЗЗ/. По делото такива доказателства не са представени, което обуславя извод, че не се доказва правото на собственост към момента на обобществяване на земеделските земи в полза на А. А. С.. Освен това, не се установяват и основанията, на база на които комисията е прила, че той е бил собственик. По делото дори няма начало на писмено доказателство, на база на което да се индицира, че това лице е било собственик на процесните имоти преди ТКЗС. Към заявлението не са приложени писмени доказателства за право на собственост по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, в който смисъл е изискването на чл.13 ал.2 т.1 ППЗСПЗЗ. Реституционното производство е възстановително, а не установително и удостоверението и скицата по чл. 13 ал.5 от Правилника не доказват собственост. Тези два документа индивидуализират териториалната единица, а не влияят на юридическата категория - право на собственост.

Обосновано първоинстанционният съд е направил извод за материална незаконосъобразност на Решение 5678/11.05.2009г., която е в такава степен, че води до нищожност на решението. Нарушени са особено съществени изискванията на реституционното производство, така че решението е изцяло лишено от законово основание, издадено е при пълна липса на предпоставките на материалния закон. Правните последици от решението са съществено различаващи се от предвидените в правната норма и в този случай материалната незаконосъобразност води до нищожност.

По отношение на удостоверенията и скиците, на база на които е издадено решението на ОСЗ-[област], съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирани територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ. Нормата на чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ императивно разпорежда какво е изискуемото съдържание, обем на информация, която следва да е отразена в удостоверението по чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Нормативно разписано е и съдържанието на скицата по чл. 13, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. По делото са представени удостоверения и скици по чл. 13 ал.5 ППЗСПЗЗ /л.33-80 от адм.д.1214/2019г. на РС-[област]/, като в удостоверенията е посочено, че имотите са записани в регистъра на бившите имоти на името на наследници на А. А. С.. Удостоверенията са подписани за „главен архитект“ от кмета на общината Х. А. И.. Подписите срещу „изготвил“ в удостоверенията са на Г. К. Ш. – към момента на издаване на удостоверенията главен специалист в сектор „Кадастър и регулация“ в О. К. /л.213 от адм.зд. 121482019г. на РС-[област]/. В горния смисъл е почерковата експертиза, назначена при първото разглеждане на делото и неоспорена до момента от страните /л.110 от д. 1214/2019г./. Към момента на издаване на удостоверенията, главен архитект на Общината е П. Н., което лице не е подписало процесните удостоверения. Тези установени по делото факти и обстоятелства сочат, че удостоверенията са подписани от некомпетентен орган – от кмета вместо от главния архитект, което обуславя извод, че са неавтентични и не могат да служат на ОСЗ-[област] в процедурата по реституция.