Решение № 145 от 07.08.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Харманли, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20245630200195 по описа за 2024 година

Производството е по Глава III Раздел V, чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателя М. Д. Н. ЕГН ********** от гр. Харманли, бул. „Ц*О*№*, обжалва наказателно постановление № 24-0271-000093/29.І.2024г. на Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ-Харманли, като счита че постановлението е неправилно, необосновано и постановено при наличие на съществени процесуални нарушения в административно – наказателното производство.

Твърди се, че Акта и НП не съдържали всички задължителни законови реквизити, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а НП било издадено от некомпетентен орган.

Моли съда да постанови решение за отмяна изцяло на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован, не се явява.

Представлява се от процесуалния си представител адв. Д.А. от АК Хасково, който моли да се отмени обжалваното наказателно постановление, поради нарушение на процедурата по чл.40 и следващите, тъй като свидетелят В. Г. не бил очевидец на нарушението, единствено присъствал при съставяне на акта, а следвало актът да бъде съставен при наличие на двама други свидетели, тъй като се установило по делото, че имало и свидетели очевидци, които не били разпитани, нито актът бил съставен в тяхно присъствие. На следващо място счита, че по никакъв начин не било доказано, че именно М. Д. Н. е лицето, което е управлявало мотоциклета, тъй като в този случай, когато нарушителят не е спрян при нарушението, следвало да бъде попълнена декларация по чл.188, в която той да посочи кой е управлявал мотоциклета, дали той или друго лице, на което го е предоставил и тази процедура не била изпълнена. Освен това не било ясно как самият актосъставител е достигнал до извода, че именно М. Д. Н. е управлявал този мотоциклет, като нямало данни той да е собственик на този мотоциклет. Установило се също така от разпита на актосъставителя, че лицата, които са управлявали мотоциклетите са били с поставени каски, т.е. нямало как да бъде установена в случая тяхната самоличност и нямало никакви други доказателства, които да установяват 1 по безспорен и несъмнен начин, че самоличността е именно на лицето М. Д. Н. и мотоциклетът не е бил управляван от друго лице. Твърди на следващо място, че сигналът „светлинен и звуков“ за спиране не съществува в закона. Налице били други сигнали за спиране, но светлинен и звуков сигнал не съществувал и не бил сред сигналите, при които да възниквало задължение за спиране за изпълнение на тези задължения, които са посочени.

Депозирани са и писмени бележки от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Д.А. в горния смисъл.

Административно наказващия орган - Началник група към ОД МВР РУХарманли, редовно призован не се представлява. В писмо изх.№ 271000-3005 / 08.ІV.2024г., с което административно наказателната преписка е изпратена в Районен съд Харманли, е застъпено становище за потвърждаване на постановлението. Изразено становище в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в минимален размер.

Районна прокуратура Хасково ТО - Харманли - редовно призована, не изпраща представител и не вземат становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.

С Наказателно постановление № 24-0271-000093/29.І.2024г. на Началник група към ОД МВР РУ-Харманли, издадено въз основа акт сер. GA № 1129176/ 09.І.2024г. на М. Д.

Н. ЕГН ********** от гр. Харманли, на основание чл.175 ал.1 т.4 от Закон за движение по пътищата са наложени административни наказания: “Глоба” в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за 6 месеца, за това, че:

”На 25.XII.2023г. в 13:08ч. в общ. Харманли на път Първи клас №8 като мотоциклетист на „Кавазаки Нинджа” 3Х10РР, с рег. № ***, държава България при обстоятелства:

На път първи клас 8 км 338 в близост до паркинг Гергана посока гр. Харманли, управлява личния си мотоциклет „Кавазаки Нинджа” 3Х10РР, с рег. № ***, при подаден светлинен и звуков сигнал за спиране, водача не спира най в дясно от пътното за движение, като ускорява скоростта и продължава движението си в посока гр. Харманли. АУАН е съставен във връзка с Докладна записка номер 271р-320 от 2024г. е извършил:

1.Не спира плавно на посоченото място, или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.

103 от ЗДвП.”

В Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 1129176/ 09.I.2024г. са отразени идентични обстоятелства.

Материалната компетентност на издателя на обжалваното наказателно постановление - Началника на група към ОД на МВР Хасково РУ-Харманли, която се оспорва по делото се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.XII.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност.

В хода на настоящото производство, в качеството на свидетел се разпитаха: С.

М. К. – актосъставител и В. Г. Г.- свидетел по акта -служители на РУ Харманли.

От показанията на св. С. К. се установява, че при изпълнение на служебните си задължения по видеоконтрол на скоростния режим е бил на установъчен пункт на бул.

„България“, близо до паркинг „Гергана“, чувало се движение на много мотори и тъй като многократно постъпвали сигнали, че точно там се извършвали нерегламентирани гонки, отишъл да предупреди да се махнат от паркинга мотористите, които били малко по-надолу от паркинг „Гергана“, до разклона за чешмата. Спрял на паркинга и отдолу се задали два мотора, които според негова преценка се движели с много висока скорост. Подал светлинен и звуков сигнал да спрат. Двата мотора, които му били служебно известни се движили успоредно един до друг, и с много висока скорост. Не спрели и продължили по бул.

2

„България“ в посока гр. Харманли. Посочва, че актът бил съставен 15-20 дни по-късно.

Изготвил докладна записка за случая и актът бил съставен по нея. Изпратена била покана за М. Н., който се явил и актът му бил съставен в сградата на РУ - Харманли.

От показанията на св. В. Г. се установява, че същият е само свидетел при съставяне на акта по изготвена предварително докладна записка от колегата му С. К., мл. автоконтрольр към РУ-Харманли, който констатирал, че мотоциклет „Кавазаки“ с рег. №***, при подаден звуков и светлинен сигнал, не е изпълнил разпореждането на колегата му, не спрял, не изпълнил полицейското разпореждане да спре. Актът бил съставен в РУХарманли, но не си спомня дали жалбоподателят е присъствал.

Предвид гореизложеното, свидетелят С. К. приел, че с поведението си жалбоподателят Н. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, съставил АУАН сер. GA № 1129176/ 09.I.2024г., който бил подписан с отбелязване „имам възражения“, но подробни такива не били депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН, Началника на група в ОДМВР – Хасково РУ -Харманли, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а и за това нарушение на чл. 103 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от шест месец и "Глоба" в размер на 200 лева.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства : АУАН с е р . GA № 1129176/ 09.I.2024г., Наказателно постановление № 24-0271-000093/29.І.2024г., Заповед № 8121з-1632/02.XII.2021г. на Министъра на вътрешните работи и докладна записка, както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетелите С. М. К. – актосъставител и В. Г. Г..

При кредитиране на показанията на свидетелите С. К. и В. Г. съдът взе предвид, че св. К. е единствения очевидец на случилото и свидетелства за обстоятелства, които е възприел непосредствено при изпълнение на служебните си задължения, а св. Г. е свидетел при съставянето на акта. Същевременно се констатираха съществени противоречия между дадените показания в хода на съдебното следствие и съставените документи в хода на извършената проверка – докладна записка и АУАН, относно предприетите от свидетеля К. действия по спиране на жалбоподателя и в частност дали и как последният е подал сигнал за спиране. В докладната записка, съставена от свидетеля К., са описани предприетите действия по спиране на жалбоподателя и се посочва, че е подал светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил „Киа Сийд“ с рег.№*** за спиране, което не кореспондира с изложената фактическа обстановка в АУАН-а, в който се сочи, че жалбоподателят „при подаден светлинен и звуков сигнал за спиране, водача не спира“, но не сочи, че сигнала е подаден от служебния автомобил, така както е посочено в докладната записка.

Правни съображения.

Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.IV.2024г., като жалбата е депозирана пред Административно наказващия орган на 02.IV.2024г. и входирана под вх.№ 271000-2808/02.IV.2024г. Като подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима. Преценена по същество според състава на съда е основателна.

Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в Глава ІІІ на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални пороци, водещи до отмяната му. Актът за установяване на административно нарушение не се установи по категоричен начин да е съставен в присъствието на нарушителя, а така също и в присъствието на свидетел – служител на РУ на МВР гр. Харманли.

Актът е издаден от компетентно длъжностно лице – С. М. К. в качеството му на мл.автоконтрольор при РУ Харманли и в рамките на правомощията предоставени от Закона за МВР. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

3

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от Закон за административните нарушения и наказания, установяваща изискуемите реквизити.

За съставомерността на нарушението по чл.103 ЗДвП е необходимо, от обективна страна, подадения сигнал да е възприет от водача, същият да не е спрял или да не е изпълнил дадени указания, което в случая, по делото, не се доказа по категоричен начин.

В тази насока, свидетелските показания, съдът не кредитирани като напълно еднозначни, недвусмислени и убедителни. Не се установи категорично именно, че жалбоподателя е бил водач на мотоциклета и че същият е нарушил задължението си визирано в чл. 103 ЗДвП, отказвайки да спре на определеното място.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

Съдът приема, че жалбоподателят М.Н. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението на чл. 103 от ЗДвП, за което е ангажирана и административно наказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на пътни превозни средства при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите указания. Посочената норма не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДвП.