Решение № 605 от 29.04.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 5416/2023
- Вид
- Решение № 605
- Подписан
- 29.04.2024
- В сила
- 28.10.2024
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1, изр. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.36 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 142, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 142 ал.5 · Кодекс на труда
- чл. 142, ал.6 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 605 гр. Пловдив, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.а като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330205416 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление№ 16-2300185/31.08.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив с което на СЕ -ЯКУБ ЕООД, ЕИК:115853838, в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от Х.Ш.Я., е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1700 лв. /хиляда и седемстотин/ лева, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на чл. 142, ал.6 от КТ Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното накaзателното постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, се представлява от процесуaлния си представител, който поддържа жалбата и прави същото искане.
Административнонаказващия орган – Директор Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив в съдебно заседание чрез процесуалния си представител иска потвърждаване на процесното накaзателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноските за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
На 21.03.2023г. била извършена проверка в магазин за хранителни стоки „Нон стоп“ гр.Пловдив, бул. България № 63, стопанисван от СЕ-Якуб ЕООД. С призовка № ПР2310397 от 21.03.23г на основание чл.402 ал.1 т.2 от Кодекса на труда били изискани документи от проверяващия инспектор И. Б., сред които графици за работа за присъствена форма за периода 01.09.22г до момента – 28.03.23г. Били представени графици за работа на служителите, сред който за месец март 2023г и заповед №02/02.01.2018г, с която за обекта било установено сумирано изчисляване на работното време с периоди на отчитане един 1 месец. На 26.04.23г по електронен път на електронната поща на ОИТ – Пловдив от жалбоподателя била представена присъствена форма за месец март 2023г за работниците за магазин Нон стоп, гр.Пловдив, бул. България 63.
От представения график за месец март 2023г проверяващите констатирали, че се прилагат четири вида смени: от 08.00 до 20.00 часа, от 20.00 часа до 08.00 часа, от 08.00 до 17.00 часа и от 12.00 до 20.00 часа. От представените график и присъствена форма за месец март 2023г било установено, че от страна на работодателя е допуснато А.Г.Г. на длъжност „***“ в магазина на бул. България № 63 да отработи работната седмица с продължителност 60 часа. От 08.00 часа на 13.03.23г до 20.00 часа на 19.03.23г, работничката била отработила 5 смени по 12 часа или общо 60 часа за цитираната седмица. Такова деяние било констатирано и спрямо лицето Б.М.И..
С оглед направените от контролните органи констатации, бил съставен АУАН № 162300185 от 18.07.20123г. срещу СЕ-Якуб ЕООД за извършено от него нарушение по чл. 142 ал.5 от КТ. Нарушението било извършено на 19.03.23ф в гр. Пловдив, бул. България № 63.
Постъпило възражение от жалбоподателя в срока по чл.44 от ЗАНН, с което се оспорвало нарушението по чл.142 ал.6 от КТ.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП.
Разпитана в хода на съдебното следствие св. И. С. Б., потвърждава констатациите в съставения от нея акт за установяване на административно нарушение. Била извършена проверка на 21.03.23г в екип с К.Т. на обекта стопанисван от жалбоподателя – магазин Нон стоп, бул. България, Пловдив. Били изискани документи във връзка с трудовото законодателство и по-конкретно графици за работа на служителите от септември 2022г до месец март 2023г, който били предоставени на 28.03.23г., а на 26.04.23гг, и присъствена форма на реално отработени часове на работниците за целия месец март 2023г. От преглед на документите, било установено сумарно работно време на четири смени. Работничката А.Г. била отработила 60 часа за работната седмица 13.03-19.03.23г. Имало нарушения и за други работници, за различни периоди от време. Бил съставен АУАН в присъствието на П.Т. като свидетел по установяване на нарушението. Свидетелката сочи, че представените присъствени форми от работодателя, не били отразени часове, а само букви, че е работено и почИ.о от служителите. В графика изрично следва да се посочи, каква е смяната, датите на които е работено. Графиците и присъствените форми съвпадали, но не било уточнено за каква смяна иде реч – 8 часа или 12 часа.
В съдебно заседание от 20.03.24г е разпитана св. А.Г.Г., същата работи при жалбоподателя като продавач -консултант. За извършената проверка от длъжностните лица от Инспекцията по труда си спомня, че не са я питали на каква смяна била. В магазина работниците работели на смени, не повече от 56 часа, както било допустимо. Тя работила от 12.00 часа до 20.00 часа и се сменяли колегите, като се застъпвали. Присъствената форма се подписвала, понякога в началото, ако се забрави - в края.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, св. Г. и наличните по преписката писмени доказателства, дотолкова доколкото служат за установяване на обективната действителност.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
От фактическа страна се установи че при извършена на 21.03.23г проверка от служители на Инспекция на труда – Пловдив в обект в гр.Пловдив, бул. България 63, представляващ магазин Нон стоп, стопанисван от СЕ – Якуб ЕООД и последваща от 28.03.23г, включваща преглед на приложените от работодателя документи и по-конкретно графици за сумирано работно време и такИ. за присъствена форма, било установено, че работничката А.Г. за периода 13.03-19.03.23г работила общо 60 часа седмично, на смени от 2 по 12 часа.
Тези установявания са квалифицирани от проверяващите като нарушение на чл. 142, ал.6 от КТ, за което срещу дружеството-работодател е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Въз основа на него на 31.08.2023 г. срещу дружеството е издадено процесното НП, в което изцяло са възприети както описаните в АУАН факти, така и правната квалификация на деянието. С наказателното постановление на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лева.
Събраните в хода на съдебното дирене доказателства изцяло подкрепят обвинителната теза на административнонаказващия орган, защото приложените от жалбоподателя графици на присъствени форми, на които последния се позовава, не отразяват в цялост възраженията му, касателно работните смени на св. Г.. Видно от приложения график за месец март 2023г, същата е работила общо 60 часа за периода 13.03.2023г – 19.03.23г, на редовна дванадесет часова смяна.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта за работната й смяна от 12.00 часа до 20.00 часа, тъй като показанията й противоречат изготвения и приложен график за работа от работодателя. Допълнително представената писмена форма, за реално присъствие на работа на Г. съответства на графика, но няма данни за работните й смени за процесния период, поради което, съдът намира, че така представения частен документ е съставен за нуждите на защитата.
Сумираното работно време е форма на изчисляване и отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време, като през отделните работни дни може да се работи с различна продължителност. Важното е в края на периода да е отработено календарното работно време.
Максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване е до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време (чл. 142, ал. 4 от КТ).
Ето защо, правилно административно наказващия орган е наложил съответната санкция по реда на чл.415 ал.5 вр.чл.414 ал.1 от КТ, тъй като е налице нарушение на чл.142 ал.6 от Кодекса на труда, извършено от СЕ – Якуб ЕООД.
Съдът, след служебен преглед на редовността на издадените актове при започване на административно- наказателното производство по реда на чл.36 от ЗАНН, намира, че е налице съществено процесуално нарушение, което води от незаконосъобразност на издадения АУАН и от там НП.
Тримесечния срок за съставяне на акт по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН почва да тече от открИ.ето на нарушителя. Еднопосочна е съдебната практика, че нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, в показания на свидетели или в лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието. Тези данни обаче следва да са станали и достояние и то именно на компетентния да състави акта, а не на друг орган. В конкретния случай датата на открИ.е на нарушителя съвпада с датата, на която контролните органи от Д „ИТ“ – гр.Пловдив на 28.03.23г са констатирали в хода на извършвана проверка и представяне на документи от работодателя – работни графици за март 2023г( както се сочи в АУАН), от които е видно, че за месец март 2023г е извършено нарушение на чл.142 ал.6 КТ. Доколкото именно този график, способства установяване на деянието, а не представените на 26.04.23г по електронен път, графици за реална присъствена форма от жалбоподателя, съдът намира, че именно това е датата на което нарушението по чл.142 ал.6 от КТ е установено. На тази дата, длъжностните лица са имали 3 всички данни относно работната смяна на св. Г. за периода 13.03.23г – 19.03.23г и че същата по график е работила 12.00 часа в рамките на 5 работни дни. С този документ, проверяващите са били наясно, както за вида на нарушението, така и за нарушителя, както и относно датата му на осъществяване, посочена и в АУАН – 19.03.23г.
Доколкото проверката е извършена от св. Б., от този момент компетентният актосъставител е узнал за извършеното административно нарушение и за него е започнал на общо основание да тече срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за съставяне на акт в тримесечен срок от проверката, тъй като от този момент за него нарушителят е станал известен. По настоящото дело няма данни нарушението и неговият извършител да са станали известни на инспекторите в момент, по-ранен от 28.03.2023 г. От този момент е установено, че наказаното лице и настоящ жалбоподателя следва да понесе административнонаказателна отговорност, тъй като тогава е установено административното деяние. Ето защо това е началният момент, от който тече тримесечния срок по чл. 34 от ЗАНН е от 28.03.23г. АУАН е съставен на 18.07.23г, което е извън законово допустимия давностен срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН.
АУАН е съставен след преклузивния тримесечен срок, тъй като и нарушението и нарушителя са били открити още към 28.03.23г и издаването на АУАН на 18.07.23г не може да произведе процесуалното си действие по закон, налице е съществено нарушение на административно-производствените правила, което е абсолютно и само на това основание АУАН и издадено въз основа на него НП се явяват незаконосъобразни.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя, но такИ. не са искани от същия, поради което съдът не дължи произнасяне в тази част.
При горните съображения, Съдът намира, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-2300185/31.08.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пловдив с което на СЕ -ЯКУБ ЕООД, ЕИК:115853838, в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от Х.Ш.Я., е наложено административно наказание - ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1700 лв. /хиляда и седемстотин/ лева, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, за нарушение на чл. 142, ал.6 от КТ Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Разпечатката съдържа 37 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7749b0b7-6850-4eb9-89f6-fa384070a14f