Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3283 от 20.06.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 2766/2022
Вид
Решение № 3283
Подписан
20.06.2023
В сила
20.06.2023
Състав
Николай Димов, Теодора Иванова, Велина Пейчинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3283 гр. София, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20221100502766 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество „БДВ“ ООД, чрез адв. Р. Д., срещу решение № 20162336 от 23.07.2021 г. по гр.д. № 58070/2016 г. на СРС, ГО, 68 състав, с което е отхвърлен предявеният от „БДВ“ ООД срещу „Е.п.“ ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Електро България“ АД) отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 2220,10 лв., представляваща вземане по корекционна сметка за доставена електрическа енергия за периода 02.07.2015 г. – 29.09.2015 г., за търговски обект, находящ се в гр. София, ул. „****, с абонатен № 9110505077 и клиентски № 210023404958, която сума е начислена съгласно констативен протокол № 1013065/29.09.2015 г. и за която сума е издадена фактура № 0188393136/30.05.2016 г.

Поддържа се неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречието му с §1, т. 33а ДР ЗЕ, чл. 98а, ал. 2, т. 6, ал. 3 ЗЕ и чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и поради необоснованост на изводите на районния съд. Твърди се, че между страните не е налице облигационна връзка с предмет доставка на електрическа енергия за процесния имот, че не е доказано средството за техническо измерване да измерва с грешка, поради което не намират приложение правилата за осъществяване на корекционната процедура, че количеството електрическа енергия, дължимо за спорния период, е неправилно изчислено и несъответно на реално потребеното, че не е доказана вина на служители на потребителя, че 1 в Общите условия към договора не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и че вземането на ответника е погасено по давност. По изложените съображения се твърди, че дружеството не дължи процесната сума.

Иска се отмяна на решението, уважаване на иска и присъждане на направените разноски за разглеждане на делото пред двете инстанции.

С отговора на въззивната жалба, подаден от „Е.п.“ ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Електро България“ АД), чрез юрк. А. В., се поддържа правилност на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция и се прави възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Налице е валидно облигационно отношение между страните по делото.

Съгласно разпоредбата § 1, т. 33а ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между енергийното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. От анализа на цитираните разпоредби следва, че за да са налице отношения на покупко-продажба на електрическа енергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор (за разликата от потребителите на енергия за битови нужди, при които договорът за продажба на електрическа енергия е неформален).

В случая такъв писмен договор е бил сключен между страните по делото - договор за продажба на електрическа енергия за стопанска и обществена дейност № 210023404958/19.04.2011 г. Действително в договора не е посочен обектът във връзка с който същият е сключен, но от констативен протокол № 1013065/29.09.2015 г., фактура № 0188393136/30.05.2016 г. и от свидетелските показания на М.Г. се установява, че това е стопанисваният от ищцовото дружество търговски обект - ресторант „Ч.Ч.“, с адрес гр.

София, ул. ****, ползващ дворното място на къщата-музей на Иван Вазов, намиращо се на ул. „****. Следва да се добави и че ищецът не твърди, нито представя доказателства, че 2 договорът за продажба на електрическа енергия от 19.04.2011 г. се отнася за друг ползван от него имот, а не за процесното заведение. Предвид изложеното доводите на въззивника, че между страните не е налице облигационна връзка за процесния обект са неоснователни.

Страните не спорят, а и се установява от представената фактура № 0188393136/30.05.2016 г. и приложението към нея, че ответникът е начислил на ищеца сумата 2220,10 лв. с ДДС, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 51 ПИКЕЕ от 2013г., въз основа на едностранна корекция на сметка.

По силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след влизане в сила на Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) е предвидено законово основание за оператора на електроразпределителната мрежа едностранно да преизчисли и коригира сметките на потребителите само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия - ако установи неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Уредената в ПИКЕЕ от 2013 г., корекционна процедура се отнася за случаите, при които: липсва средство за търговско измерване; при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата; при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване; е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател. Следователно с изменението на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ е предвидена възможност за оператора на електроразпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията.

В случая от констативен протокол № 1013065/29.09.2015 г., от констативен протокол № 780/17.05.2016 г., от свидетелските показания на Р.Я. и С.П. и от заключенията на вещото лице по изготвените основна и допълнителна съдебнотехнически експертизи, които настоящият състав намира за изчерпателни, ясни и обосновани, поради което кредитира изцяло, се установява, че е налице хипотезата, приравнена на тази на липа на средство за търговско измерване. Според констативния протокол от 17.05.2016 г. на Български институт по метрология, до вътрешността на процесния електромер е осъществен свободен достъп, към електрическата схема допълнително е присъединено устройство, състоящо се от електронни компоненти, плака, две релета и фотодиод и има изменение на електрическата схема, което не съответства на одобрения тип. Според заключението на основната СТЕ, посоченото устройство дава възможност за дистанционно осъществяване на нерегламентирано спиране, съответно възобновяване, работата на електромера, както и че същото не се отразява на точността на измерване на електромера, но се отразява на времето 3 през което той отчита или не действително доставената електрическа енергия, поради което в случай, че електромерът е в режим на работа, същият измерва в рамките на допустимата грешка. Експертът, в изготвената допълнителна СТЕ, изрично разяснява, че извършеното вмешателство в работата на електромера (изключване на електромера) на практика е еквивалентно на липса на средство за търговско измерване. Предвид изложеното за електроразпределителното дружество е възникнало законово основание едностранно да преизчисли и коригира сметките на потребителя, поради обективния факт на констатиран нерегламентиран достъп до вътрешността на електромера и намеса в работата на средството.

Доводите на въззивника, че не е доказано средството за техническо измерване да измерва с грешка, поради което не намират приложение правилата за осъществяване на корекционната процедура, са неоснователни.

Електроразпределителното дружество е спазило предвиденият в раздел IX ПИКЕЕ от 2013 г. ред и начин за преизчисляване на количеството електрическа енергия. Съгласно експертното заключение по основната СТЕ преизчисленията са извършени при спазване на изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ ПИКЕЕ от 2013 г. и по действащите за периода цени на ел. енергия, утвърдени от ДСЕВР и по тарифни зони, валидни за потребителя. Поради изложеното, неоснователно се явява твърдението на въззивника, че количеството електрическа енергия, дължимо за спорния период, е неправилно изчислено.

Неоснователно е и оплакването, че направената корекция не отразява реално потребеното количество енергия, както и че не се доказвало вина на потребителя. След измененията на ЗЕ от 2012 г. и влизането в сила на ПИКЕЕ от 2013 г., практиката на ВКС (решение № 118 от 18.09.2017 г. по т. д. № 961/2016 г., II т. о., ТК, решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК, решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., II т. о., ТК, определение № 60792 от 6.12.2021 г. по гр. д. № 1943/2021 г., IV г. о., ГК и др.) е еднозначна по въпроса, че корекционната процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава електроразпределителното дружество от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на оператора на мрежата да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. При наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерената или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г.) не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените 4

ПИКЕЕ съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката потребителя за ползвана електроенергия за минал период.

По отношение на възражението на въззивника, че ответната страна не е изпълнила задължението си за включване в Общите условия на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, поради което не дължи процесната сума, е формирана актуална и непротиворечива практиката на ВКС. Според същата, дори в общите условия, в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, да не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение би било пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията, но нарушението не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. Този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. В този смисъл са решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., III г. о., ГК на ВКС, решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г., III г. о., ГК на ВКС, определение № 666 от 3.11.2020 г. по гр. д. № 1737/2020 г., IV г. о., ГК на ВКС и др.) Следва да се посочи, че за разлика от ПИКЕЕ от 2019 г., в които изрично е предвидено, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа (чл. 56, ал. 2 ПИКЕЕ от 2019 г.), то в ПИКЕЕ от 2013 г., приложими в настоящия случай с оглед датата на съставяне на констативен протокол № 1013065/29.09.2015 г., подобна регламентация не съществува, поради което следва да се приеме, че в случая процесната сума се дължи на крайния снабдител, който е и издал корекционната фактура, а именно „Е.п.“ ЕАД (с предходно наименование и правноорганизационна форма „ЧЕЗ Електро България“ АД).