Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 15 от 15.09.2020, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно наказателно дело 436/2020
Вид
Протокол № 15
Подписан
15.09.2020
Състав
Иван Христов Ранчев, Славейка Атанасова Костадинова, Галина Грозева Арнаудова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 1515.09.2020 г.Град

Апелативен съд – Пловдив

На 15.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:Галина Г. Арнаудова

Членове:Иван Х. Ранчев

Славейка А. Костадинова

Секретар:Катя Н. Митева

Прокурор:Иван Георгиев Даскалов (АП-Пловдив)

Сложи за разглеждане докладваното от Иван Х. Ранчев Въззивно частно наказателно дело № 20205000600436 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Съгласно Заповед РД № 40/23.03.2020 г. на председателя на Апелативен съд - Пловдив и раздел II.4 от Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия на ВСС /протокол № 15/12.05.2020 г., изм. и доп. по протокол № 16/19.05.2020 г./, с оглед и с установеното наличие на техническа възможност за видеоконферетна връзка чрез Skype е осъществена видеоконферетна връзка с Ареста в гр. П. с помощта на системните администратори на съда – В.Н. и Р.Е..

Обвиняемият не се явява в съдебното заседание, участието му е осигурено чрез видеоконферетна връзка по Скайп от Следствения арест - гр. П.. При добър звук и картина на линията се установява, че това е обвиняемият Е. С. К. .

За обвиняемия се явяват адв. Б. и адв. И..

В съдебната зала присъстват и системните администратори на Апелативен съд - Пловдив – В.Н. и Р.Е..

ОБВ. Е. К.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямам доказателствени искания.

Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че няма пречка да се даде ход на делото. Тъй като сме изправени пред нещо специфично, поне аз така тълкувам протеста, при условията на алтернативност - иска се евентуално да се потвърди мярката или да се вземе мярка за неотклонение „гаранция“ при по-висок размер. Тъй като при мярка водещо е имущественото състояние и семейното положение. По отношение на семейното положени съм представил актове за раждане и акт за брак на обвиняемия. Представил съм и документи 1 за имущественото състояние, а именно заверени от мен 2 броя банкови кредити от 2012 г. - един за ипотечен кредит и един за потребителски по отношение на К. и съпругата му, които моля да се имат предвид.

Адв. И.: Считам , че няма пречка да се даде ход на делото. Нямам доказателствени искания.

Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Разясниха се правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.

Отводи по делото не постъпиха.

ДОКЛАДВА СЕ частния протест от съдията-докладчик Иван Ранчев.

Адв. Б.: Нямам искания.

Адв. И.: Нямам искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания.

Обв. К.: Разбрах за какво е протеста.

С оглед становищата на страните, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите подадения протест, по съображенията, изложени в него, а и не само.Видно от определението на първоинстанционния съд, самият съд е приел, че и към настоящия момент продължава да е налице обосновано предположение затова, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е бил привлечен като такъв. Продължава да е налична и презумпцията по смисъла на чл.62 ал.2 от НПК и тук е разковничето на всички поставени въпроси и в протеста, и в определението на първоинстанционния съд, а именно налице ли са факти, доказателства и обстоятелства, които към настоящия момент да оборват наличието на тази презумпция.

Моето становище е, че такива факти и обстоятелства не са налице. За да се стигне до този извод, съдът е приел, че презумпцията към момента е оборено с оглед обстоятелството, че делото е в напреднала фаза и са разпитани всички свидетели, и са представени всички необходими документи. Считам, че тези факти и обстоятелства няма как да се преценяват 2 към настоящия момент. Да, разпитани са голяма част от свидетелите, да, представени са писмени документи, но има и много доказателства, които тепърва ще бъдат събирани. В тази насока е нещото, за което защитата е говорила пред първата инстанция, а именно назначаването на счетоводна експертиза, нейното приключване, която ще ни даде в голяма част отговор на онези въпроси, които в определението на първоинстанционния съд към днешна дата се интерпретират по такъв начин, че да доведат до извода, че презумпцията по чл. 63 ал.2 от НПК е оборена. Акцентирал е съдът върху факта, че опасността обвиняемият към настоящия момент да извърши друго престъпление е по-скоро хипотетична, без според мене да е сложил убедителни аргументи в тази насока, или поне без да е споменал какво се е променило от първото вземане на мярката за неотклонение, когато тази опасност е приета за основателна. Според мене нищо не се е променило към настоящия момент. Същото се отнася и по отношение на опасността от укриване, като тук становището на съда е, че вземането на една мярка „парична гаранция“, съчетано със забрана за напускане пределите на страната би отстранило опасността обвиняемият да може да се укрие. По отношение на тази забрана за напускане пределите на Републиката знаем всички как се контролира тя – горе долу по никакъв начин.

Искам да направя още едно разсъждение по повод на твърдението на първоинстнационния съд, че доказателствата за съучастие между двамата не са налични, като тук в тази си част от определението, съдът се позовава на факта, че другият обвиняем Ч. твърдял, че самостоятелно е присвоил някакви пари. Съучастието не е само доказване на това кой точно човек е бръкнал в касата и е извадил една пачка. Нямаме никакъв отговор към момента на въпросите, а знаел ли е другия, т.е. сегашния обвиняем за това, предприел ли е някакви мерки тогава, за да прикрие липсите, които са причинени с пряка дейност от другия обвиняем. Всъщност важният въпрос е не дали, кога и кой точно е бръкнал в касата и е взел една пачка, а дали и двамата са знаели, а дали и другия е помогнал , за да се прикрият липсите.

По тези съображения, моля да приемете, че протестът е основателен и да отмените определението на първоинстанционния съд и да оставите мярката за неотклонение „задържане под стража“ в сила.

Що се отнася до съображенията от рода – видите ли другият вече е пуснат, пък този още е задължан, в това производство ние се занимаваме дали са налице основанията да продължава мярката за неотклонение „задържане под стража“ да продължи да действа по отношение този обвиняем. В протеста на Окръжна прокуратура е направено и онова алтернативно искане, аз го поддържам и ако прецените тази гаранция ми се струва неуместна, най-малко с оглед на присвоената сума.

Адв. Б.: Уважаеми апелативни съдии, внимателно изслушах представителя са държавното обвинение и не съм съгласен с това, което каза. На подзащитния ми К. е взета най-тежката мярка за неотклонение преди 5 месеца, потвърдена по-късно. Аз и другия 3 защитник през тези 5 месеца не сме обжалвали същата. Оставихме разследващите да си свършат работата. През това време срокът беше два пъти удължен по разследването, бяха извършени множество процесуално-следствени действия, а именно събраха се веществени доказателства, направиха се вътрешни ревизии, бяха разпитани множество свидетели, включително и по другите офиси. Няколко пъти някои от тях бяха разпитани втори, трети път. Разследването не направи най-важното, а именно не назначи съдебно счетоводна експертиза, която да даде повече светлина. Постоянно ни се повтаряше, че такава скоро няма да се назначи, тъй като щяла да отнеме много месеци. Считам, че дори и към момента на задържането, а именно в средата на април месец на подзащитния ми мярката за неотклонение „задържане под стража“, дори и тогава да е била адекватна и да е следвало да се взема, то към момента нейните нужди са отпаднали напълно. Мярката за неотклонение не е наказание, а има определени цели, визирани в чл. 57 от НПК, при които се взема. Както и при първоначалното вземане, така и сега държавното обвинение набляга на това, че сме в хипотезата на чл. 63 ал.2 т.3 от НПК, а именно заради предвиденото наказание за престъплението, за което сме привлечени като обвиняем, а именно подзащитния ми е над 10 години лишаване от свобода, а може да се презумпира, че има опасност да се укрие ли извърши друго престъпление. Както казва ал.2 от събраните доказателства се установява противното. Няма опасност К. да се укрие или да извърши друго престъпление, същият не работи там и по никакъв начин, ако мярката му е по-лека не би повлияло на разследването.

Повечето процесуално следствени действия са извършени към този момент. Правилно, както и аз взех тази хипотеза, а и първоинстанционният се съгласи, сумата дори и да е в пъти по-малка и скоро би следвало да има коректно привличане, защото тази сума милион и половина, по никакъв начин не излиза. Да възможно е да се направи обосновано предположение за сто и няколко хиляди, но не за милион и половина. Тази промяна на квалификацията би ни изправила, че не сме в хипотезата на 63 ал.2 т.3. Държавното обвинение набляга и на обстоятелството, че подзащитният ми не е уведомил ръководството и е прикривал липсите. Както каза Окръжният съд, ние такова обвинение за безстопанственост нямаме, привлечени сме само за присвояване. Алтернативно държавното обвинение иска алтернативно ако мярката бъде по-лека да се измени, да бъде в парична гаранция и съразмерна по това на другия обвиняем. В правото няма съразмерност, преценя се индивидуално. Другият обвиняем е признал за присвояване на над половин лева, същият не е несемеен, кара джип „З.Е.Е.“ за *** *** лв., кара „К.*“, има скъпа къща. Подзащитният ми е съвсем друг човек като характер, като семеен човек, при него както се иска и на него да му се наложи парична гаранция в размер на 100 000 лв. би била неадекватна. Именно една по-лека мярка в размер на тази, която е вече определена, би отговаряла на целите за мярката за неотклонение . Както и казах на първата инстанция също може да се помисли и за „домашен арест“. Не съм съгласен с аргумента на държавното обвинение, че забраната за напускане на страната, тъй като контролът не бил достатъчно добър, то не следвало да се слага такава забрана. Ние не можем да отговаряме затова, че някой не си върши работата.

Тази мярка е нормална и считам, че тя изпълнява тези цели и функции. Моля да потвърдите изцяло определението на Пловдивския окръжен съд от 08.09.2020 г., с която се изменя 4 мярката за неотклонение на подзащитния ми от „задържане под стража“ в по-лека такава, именно „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв.

Адв. И.: Моля да оставите без уважение протеста на Окръжна прокуратура.

Изложили сме съображения, както в молбата по чл. 65 от НПК, така и колегата изложи такива.

Считам, че дори и към първоначалното вземане на мярката за неотклонение да са съществували опасността и обоснованото предположение по смисъла на закона, към настоящия момент считам, че те вече са отпаднали. Извършени са множество процесуално следствени действия, но на всички ни е ясно, че разследването ще продължи незнайно дълъг период от време. Считам, че продължаването на тази най-тежка мярка за неотклонение и пребиваването на подзащитния ми в Следствения арест при този незнайно дълъг период би се явявало прекалено репресивно и неоправдано, а след като Окръжния съд мярката за неотклонение, считам, че изпълнява в цялост мерките от НК и обезпечава провеждането на разследването и съдействието от страна на подзащитния ми, което съдействие той е оказал и ще продължава да съдейства на разследването.

По отношение на алтернативното искане за увеличението на размера на паричната гаранция считам, че не е критерия размера на паричната гаранция на единия съпроцесник по отношение на размера на гаранция на другия. Следва да се има предвид имущественото състояние на конкретното лице, което дори не е подобно на другия обвиняем по делото.

По отношение на доказателствата, няма да коментирам, защото не сме в такова производство, но в самия протест подалия го прокурор развива доводи за евентуално извършено друго престъпление, а именно безстопанственост, което изобщо не е коментирано и повдигано като обвинение до настоящия момент. Само по себе си този коментар говори на разколебаност и липса на категоричност от самото държавно обвинение в какво да се обвини този човек. Правилно Окръжният съд е приел, че да съществува обосновано предположение за извършване на престъплението, за което К. е привлечен, но в никакъв случай не и за първоначално посочения размер.