Определение № 1606 от 31.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1606 гр. Варна, 31.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500630 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба вх.№ 9945/06.02.2026г. на М. Д. Ш., чрез процесуалния си представител срещу определение № 1591/28.01.2026г. постановено по гр.д.

№ 11062/2025г. по описа на ВРС, в частта, с която е прекратено производството по делото по предявените от жалбоподателката против М. Г. Ш. небрачни искове по чл.322, ал.2 от ГПК досежно мерките за родителски права, местоживеенето на детето М... М. Ш., родена на 02.12.2023г. и издръжката му, на основание чл.126, ал.1 от ГПК.

В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение, като се твърди, че постановеното прекратително определение по същество представлява отказ от правосъдие. Излага се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.126, ал.1 от ГПК, като е приел, че е налице висящо, порано заведено, от ответника М. Г. Ш. гр.д.№ 10986/2025г. по описа на РС-Варна, понастоящем преобразувано в гр.д.№ 1834/2025г. по описа на РС-Разград с предмет идентичен на предявените от ищцата небрачни искове касаещи детето М.... Излага, че идентитет действително е налице, но само по отношение режима на лични контакти на бащата с детето, тъй като само с такова искане е била подадената от М. Ш. искова молба.

Твърди, че искове за упражняване на родителски права, за местоживеене на детето М..., както и за издръжката му не са предявявани от ответника, поради което неправилно е прието, че производството по гр.д.№ 11062/2025г. по описа на ВРС, в тази част, е повторно заведено и подлежащо на прекратяване. Моли прекратителното определение, в обжалваната му част, да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане на предявените небрачни искове.

1

В срока по чл.276 от ГПК е депозиран писмен отговор от насрещната страна М. Г. Ш., чрез пълномощника му, с който заявява становище за неоснователност на частната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното прекратително определение. Излага, че с молба от 10.03.2026г., депозирана по гр.д.№ 1834/2025г. по описа на РС-Разград, М. Ш. е предявила искове за родителски права, местоживеене на детето, режим на лични контакти и издръжка на детето. Моли за присъждане на сторените разноски за подаване на отговор на въззивната жалба.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл.

274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

ВРС е бил сезиран с искова молба, входирана в съда на 03.10.2025г., от М. Д. Ш. против М. Г. Щакарян, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: брачен иск с правно основание чл.49 от СК за прекратяване на брака между страните с развод по вина на ответника и небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете – М... на майката, за определяне на местоживеенето на детето при майката, за определяне на режим на лични отношения между бащата и детето, както и за осъждане на ответника да заплаща издръжка в полза на детето. По исковата молба в образувано гр.д.№ 11062/2025г. по описа на ВРС.

Видно е от материалите по делото, че по повод подадена от М. Г. Ш. против М. Д. Ш. искова молба по чл.127, ал.2 от СК, входирана в съда на 01.10.2025г. с искане за определяне на режим на лични отношения между ищеца и детето М... Ш., е образувано гр.д.№ 10986/2025г. по описа на ВРС. Производството по него е прекратено, с определение № 13343/02.10.2025г. и е изпратено по подсъдност на РС-Разград, където е образувано в гр.д.№ 1834/2025г. По делото е изготвен проект за доклад по чл.140 от ГПК с определение № 105/30.01.2026г., с което съдът е насрочил разглеждането на делото в открито съдебно заседание и е указал на страните, че предвид засиленото служебно начало в производства по охрана интересите на деца, ще се произнесе служебно по всички елементи на чл.127 от СК, а именно упражняване на родителските права, личните отношения с другия родител, местоживеенето и издръжката на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси. С молба от 10.03.2026г. ответникът М. Ш. е сезирала съда с искане за постановяване на краен съдебен акт, с който да се произнесе както по въпроса, с който е сезиран – досежно режимът на лични отношения на бащата с детето, така и с въпросите свързани с упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете М..., местоживеенето му и издръжката, която бащата да заплаща в полза на детето до настъпване на основание за изменението или прекратяването й.

С молба от 27.01.2026г. по гр.д.№ 11062/2025г. по описа на ВРС ответникът М. Ш. е сезирал съда с искане за прекратяване на производството по предявените от М. Ш. небрачни искове, поради това, че същите се явяват второ заведени.

2

С обжалваното определение № 1591/28.01.2026г. постановено по гр.д.№ 11062/2025г. по описа на ВРС, след като е приел, че РС-Разград по гр.д.№ 1834/2025г. е сезиран с по-рано предявени искове за предоставяне упражняването на родителските права и за определяне на режим на лични отношения между бащата и детето М..., е приел, че е налице хипотезата на чл.126, ал.1 от ГПК и е прекратил производството пред себе си по предявените от М. Ш. против М. Ш. небрачни искове досежно мерките за родителски права, местоживеенето на детето, личните контакти с детето и издръжката му.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Видно от материалите по делото, че понастоящем са налице две висящи производства, по които предмет на произнасяне са въпросите свързани с родителската отговорност на М. Ш. и М. Ш. по отношение на роденото от брака им през 2023г. дете М...

Ш. и нейната издръжка – гр.д.№ 11062/2025г. по описа на ВРС и гр.д.№ 1834/2025г. по описа на РС-Разград.

Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл.126 от ГПК, когато в един и същи съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда. С това правило се цели да се избегне възможността по един и същ правен спор да се постановят противоречиви съдебно решения. В случая обаче, при преценката за приложимост на нормата на чл.126 от ГПК, следва да бъде отчетена спецификата на предявените брачни и небрачни искове и предвидените за тях специални норми регламентиращи производствата по тях.

Съгласно чл.322, ал.2 от ГПК, всички брачни искове се съединяват по между си, като с тях „задължително“ се разглеждат и исковете за упражняване на родителските права и личните отношения, издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, както и ползването на семейното жилище. Посочено е също, че с брачните искове „може“ да се предявят и други небрачни искове – за издръжка между съпрузите и фамилното име, както и за ползването на семейното жилище, когато няма ненавършили пълнолетие деца.

При тълкуването на посочената специална норма, регламентираща производствата по брачни дела /глава 26 от ГПК/ се налага извода, че когато производство по дело е образувано по повод предявен брачен иск по чл.318 от ГПК, в това производство съдът задължително се произнася по въпросите касаещи родителската отговорност и издръжката на родените от брака деца. Използваният термин „задължително“, за разлика от другия – „може“ означава, че съдът е длъжен да се произнесе по въпросите касаещи упражняването на родителските права, режима на лични контакти, местоживеенето и издръжката на децата дори да не е сезиран с нарочни искове по тях. Това задължение би отпаднало само в случай, че въпросите касаещи родителската отговорност са разрешени с влязъл в сила съдебен акт преди образуване на процеса по брачния иск, каквато не е настоящата хипотеза.

В случая обстоятелството, че преди подаване на исковата молба за прекратяване на брака между М. Ш. и М. Ш., по която е образувано гр.д.№ 11062/2025г. по описа на ВРС е била подадена искова молба от бащата с предявен иск за определяне на режим на лични 3 отношения между него и детето М... /по която е образувано и висящо понастоящем гр.д.№ 1834/2025г. по описа на РС-Разград/, не води до отпадане на задължението на съда разглеждащ брачния иск да се произнесе по всички въпроси касаещи статута на родените от брака деца. Нещо повече, в практиката си /Определение № 390/26.10.2017г. по ч.гр.д.№ 3754/2017г. на ВКС, III г.о./, ВКС приема, че спецификата на съдебните производства по глава 26 от ГПК изисква и специално приложение и на чл.126 от ГПК, като при наличие на предявени брачни и небрачни искове в едно производство и само на небрачни искове за родителска отговорност по чл.127 от СК в друго производство, на прекратяване подлежи отделното производство за разглеждането им, без значение дали то е образувано преди или след бракоразводното дело. Следователно не е налице основание за прекратяване на производството по небрачните искове предявени от М. Ш. пред ВРС на основание чл.126 от ГПК.

Що се отнася до направеното в отговора на частната жалба твърдение на насрещната страна за това, че М. Ш. е предявила искове за родителски права, местоживеене на детето М..., режим на лични контакти и издръжка на детето и по гр.д.№ 1834/2025г. по описа на РСРазград, то преценката за тяхната допустимост, както и на цялото производство, е от компетентността на сезирания с тях РС-Разград и не се отразяват на допустимото им предявяване по гр.д.№ 11062/2025г. по описа на ВРС.

С оглед изложеното, подадената частна жалба се явява основателна и постановеното определение № 1591/28.01.2026г. следва да бъде отменено в обжалваната част, с която е прекратено производството по предявените от М. Ш. против М. Г. Ш. небрачни искове по чл.322, ал.2 от ГПК досежно мерките за родителски права, местоживеенето на детето М... М.

Ш., родена на 02.12.2023г. и издръжката му и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1591/28.01.2026г. постановено по гр.д. № 11062/2025г. по описа на ВРС, с която е прекратено производството по делото, в частта по предявените от М. Ш. против М. Г. Ш. небрачни искове по чл.322, ал.2 от ГПК досежно мерките за родителски права, местоживеенето на детето М... М. Ш., родена на 02.12.2023г. и издръжката му, на основание чл.126, ал.1 от ГПК.

В Р Ъ Щ А делото на първоинстанционния съдопроизводствените действия по него. съд за продължаване на

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5