Определение № 3254 от 21.09.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3254 гр. Варна , 16.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова мл.с. Ивалена Орл. Димитрова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213100501941 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба № 290168/09.06.2021 г., подадена от .., ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност Лъджата, чрез адв. И.П., срещу Решение № 261614 от 14.05.2021 г., постановено по гр. д. № 7455/2020 г. по описа на ВРС, XХXI състав, с което:

- е отменено наложеното на КР. ИВ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. .., дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“ и Заповед № РД-08-7/07.05.2020 г. на управителя на .., ЕИК .. в която същото е обективирано, на осн. чл. 357 от КТ;

- е съдено .., ЕИК .. да заплати на КР. ИВ. К., ЕГН **********, сумата от общо 2700,00 лева, представляваща сбор от дължими социални разходи в размер на 150,00 лева месечно за периода от 01.01.2019 г. до 30.06.2020 г., на осн. чл. 128 от КТ.

Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при погрешно възприета от първоинстанционния съд фактическа обставновка. Оспорва изводите на съда, че по делото не са представени доказателства изготвеното от работодателя писмо, с което от работника са изискани обяснения по повод извършеното от него дисциплинарно нарушение, да е стигнало до адресата си, съответно, че процедурата по чл. 193 от КТ е спазена. Застъпва, че ищецът не отрича в депозираната искова молба, че от него са били изискани обяснения във връзка с 1 преустановяването на работния процес на 21.04.2020 г. с един час по-рано от установеното работно време. Заявява, че процесното писмо и рапорт, чрез които се изискват обяснения от ищеца, са приложени по делото именно от последния. Навежда оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е указал за кои от конкретните факти, които ответното дружество трябва да докаже, същото не е ангажирало доказателства. Изтъква, че в доклада по делото съдът не е указал, че не са представени доказателства по направеното възражение за получени на 30.04.2020 г. писмени обяснения от ищеца по повод докладваното с рапорт № 785/22.04.2020 г. нарушение на трудовата дисциплина, а напротив, съдът е посочил, че ответникът е ангажирал достатъчно доказателства. Излага още, че от доказателствата по делото категорично се установява, че на процесната дата ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т.

1 от КТ. Сочи, че са налице всички елементи на основанието за налагане на дисциплинарно наказание, като последното е изцяло съразмерно на извършеното нарушение.

Отделно сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил приложеното по делото допълнително споразумение от 01.08.2018 г. към трудов договор № 756/22.06.2015 г., като излага, че със същото е отпаднало задължението на работодателя да изплаща допълнителното възнаграждение в размер на 150,00 лева месечно като социални разходи.

Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира разноски.

Предвид оплакването във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения по чл. 146, ал. 2 от ГПК, в същата на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК са направени доказателствени искания за допускане и приемане по делото на следните писмени доказателства:

1. Заверено копие на писмо с искане на писмени обяснения, получено от ищеца на 29.04.2020 г.

2. Заверено копие на писмени обяснения на ищеца с вх. № 825/30.04.2020 г.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият К.К., чрез адв. В.Д., е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и обосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и постановеният съдебен акт е изцяло съобразен с доказателствата по делото.

Излага подробни аргументи за опороченост на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание на ищеца. Отделно сочи, че съгласно Допълнително споразумение № 1364/01.08.2018 г. към Трудов договор № 756/22.06.2015 г., последният е изменен по т. 5 – за основно месечно трудово възнаграждение в размер 720,00 лева, като е отразено, че трудовото възнаграждение се сформира на база ВПРЗ, но съответните Вътрешни правила за работната заплата, от които да се установи промяна в сформирането на основното и допълнително брутно трудово възнаграждение, не са представени по делото.

Настоява за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, чрез 2 надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Представени са доказателства за внасяне на дължимата държавна такса по сметка на ВОС. Жалбата отговаря на останалите изискавания на чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, и чл. 261 ГПК.

Настоящият състав, за да се произнесе по направените във въззивната жалба доказателствени искания, съобрази следното:

Видно от мотивната част на Определение № 261473/01.10.2020 г., в същото е указано, че в тежест на ответника е да докаже, че е спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, че работникът е извършил действия, представляващи дисциплинарно наказание, както и че работодателят е платил всички дължими се трудови възнаграждения. Отразено е още, че няма обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

Съгласно чл. 146, ал. 2 от ГПК, съдът указва на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. В конкретния случай, видно от съдържанието на доклада по делото, това не е сторено - липсват конкретни указания относно подлежащите на доказване факти от въззивника, за които е необходимо да бъдат ангажирани доказателства. В отговора на исковата молба ответникът, сега въззивник, е посочил, че е изискал писмени обяснения от ищеца, както и че такива са представени от последния. Предвид изрично наведеното твърдение за спазване на процедурата по чл. 193 от КТ, първоинстанционният съд, освен да укаже на въззивника, че в негова тежест е да докаже същото, е дължал и даване на указания относно възможността на страната да предприеме процесуални действия по посочване на съответни доказателства. Констатираната липса представлява непълнота на извършения от първоинтанционния съд доклад. Въззивният съд е сезиран с оплакване в тази насока, поради което следва да обезпечи правилното приложение на нормата, като даде на страната възможност да ангажира съответни доказателства относно подлежащите на доказване факти, доколкото е налице непълнота/неточност на доклада, извършен от първоинстанционния съд.

Следвало е да бъде осигурена равна възможност на страните за защита в хода на първоинстанционното разглеждане на делото. Предвид изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 от ГПК, като се цели отстраняване на процесуални нарушения на първоинстанционния съд, които са довели до непълнота на доказателствата по делото. Поради горното съдът намира, че направеното искане за приемане и прилагане като писмени доказателства по делото на Заверено копие на писмо с искане на писмени обяснения, получено от ищеца на 29.04.2020 г., и Заверено копие на писмени обяснения на ищеца с вх. № 825/30.04.2020 г. следва да бъде уважено.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба № 290168/09.06.2021 г., подадена от .., ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. Варна, местност Лъджата, чрез адв. И.П., срещу Решение № 261614 от 14.05.2021 г., постановено по гр. д. № 7455/2020 г. по описа на ВРС, XХXI състав.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените с въззивната жалба Заверено копие на писмо с искане на писмени обяснения, получено от ищеца на 29.04.2020 г., и Заверено копие на писмени обяснения на ищеца с вх. № 825/30.04.2020 г.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1941/2021 г. на ОС – Варна, за 22.11.2021 г. от 14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото определение, като на въззивника бъде връчен и препис от отговора на въззивната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4