Акт от 04.11.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 20763 гр. София, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично засеД.ие на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА ГражД.ско дело № 20241110174074 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 404609/12.12.2024 г., подадена от Р. С. П., ЕГН ********** с адрес в гр. София, ул. „ЯВ“ 29, вх.А, ет.3, ап.9, чрез адвокат д-р инж. В. Г. Р. с личен № ............, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„А“ № 33, вх. А, кантора 2341 против Е. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.

София, Район „КП“, ж.к. „З парк“, ***, бл.90, вх.А, ет.3. ап.10, чрез адвокат К. Т. Д – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „ХС“ 8, ет.1, ап.1, с която е предявен е осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС за приемане на установено между страните, че ищецът притежава правото на собственост върху следния недвижим имот: СТАЯ с площ 20.60 кв.м., при съседи на стаята: апартамент № 9, дневна на апартамент № 29, коридор и спалня на апартамент № 29, находящ се в гр.София, бл.29, вх.Б, ет.3, ***-31, заедно с ид.части от общите части на сградата и съгласно одобрен архитектурен проект от 05.08.1997г. на р-н „Триадица“, съставляващ неразделна част от апартамент 9, находящ се в гр. София, ул.“ЯВ“ № 29-31, бл.29, вх.А, ет.3, при съседи на апартамента изток – двор на сградата, запад – и север ап.29, юг – стълбище и която СТАЯ е неделима част от самостоятелен обект с идентификатор № *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, находящ се в гр. София, ***- 1

31, бл.29, вх.А, ет.4 и при съседи: на същия етаж ***, ***, под обекта: ***, над обекта:

*** и с площ от 66.03 кв.м. по удостоверение за Д.ъчна оценка № **********/30.08.2024 г. и за осъжД.е ответника да предаде владението върху същия процесен имот, както и искане по чл.537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот чрез дарение и въз основа на изтекла в полза на молителя придобивна давност № 173, том 5, рег.

№ 9254, дело № 756/09.12.2022 г., в частта, в която легитимира ответницата Е.

Д. Б. като собственик на процесната стая въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност при уважаване на иска по чл. 108 от ЗС.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищцата е собственик на процесната реална част от недвижим имот, представляваща стая с площ от 20.60 кв. м., съставляваща неразделна част от самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № 9, находящ се в гр. София, ***-31, блок № 29, вх. А, ет. 3 по силата на Нотариален акт за дарение № 101, том XXXII, дело № 7980 от 02.07.1998 г., вписана в АВ с вх. Рег. № 10307/02.07.1998 г. Ищцата твърди, че на 09.12.2022 г. ответницата Е. Д. Б. се е сдобила с Нотариален акт за собственост върху недвижим имот чрез дарение и въз основа на изтекла в полза на молителя придобивна давност № 173, том V, рег. № 9254, дело № 756 от 09.12.2022 г., с който е призната за собственик на процесната стая, записана като спалня с балкон с площ, съгласно доказателствените документи за собственост от 20.60 кв.м. и с площ, съгласно цитираното становище то 20.00 кв.м., която е придобита въз основа на изтекла в полза на молителя придобивна давност.

Сочи, че с тази сделка Е. Б. е присъединила процесната стая към апартамент № 29, който е придобит на основание дарение от нейната майка Искра Петрова, въз основа на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 170, том I, рег. № 4607, дело № 151 от 27.08.2004 г., който е с площ от 98,30 кв. м. и се намира на същия адрес.

Поддържа, че апартамент № 9 и апартамент № 29 са съседни апартаменти на един и същи етаж в жилищна сграда, намират се в съседни входове, като същите са семейни и наследствени от дядото на ищцата Никола Димчев Петровски и нейният баща Светослав Петровски, които са починали.

Сочи, че и двата апартамента са придобити като участници в ЖСК през 1983 2 г., като апартамент № 9 бил собственост на дядо й, съгласно нотариален акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК „Фридрих Енгелс“, м. И. В., гр. София, № 99, том XXIX, дело 5302/1983 г. с площ от 66,03 кв. м. Твърди, че с Нотариален акт № 176, том III, дело № 459 от 1985 г. дядото на ищцата Никола П. отстъпил в полза на сина си Светослав Петровски процесната стая и същата станала част от апартамент № 29, за което бил съставен архитектурен проект. Сочи, че Никола Петровски дарил апартамент № 9 срещу задължението за издръжка и глеД.е на ищцата Р.

П., съгласно Нотариален акт № 191, том LLI, дело № 10467 от 28.05.1996 г.

Изложени са твърдения, че с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и глеД.е №178, том XV, дело 2895 от 1991 г., родителите на ищцата прехвърлят собствеността върху апартамент № 29 при равни квоти на дъщерите си – ищцата Р. П. и сестра й Искра П.. Сочи, че през 1997 г. Р. П. и Искра П. извършили делба на апартамент № 29. Преди това те извършили преустройство на апартамент № 29, като процесната стая била присъединена обратно към апартамент № 9, за което бил одобрен архитектурен проект за присъдиняване. Преустройството било извършено чрез свързване на дневната със спалнята, към която се оформя дрешник, разширява се санитарния възел върху площта на коридора за кухнята и преоборудването на кухнята и отварянето и към дневната и разширяване на двете дневни чрез остъкляване на балконите пред дневните.

Допълва, че през месец декември 1997 г. Р. П. и Искра П. сключили договор за доброволна делба и Искра П. получила в дял апартамент № 29, ведно с процесната стая, без да е съобразено одобреното преустройство, поради което Искра П. дарила на сестра си процесната стая с Нотариален акт за дарение № 101, том XXXII, дело № 7980 от 02.07.1998 г., съгласно одобрения Архитектурен проект от 05.08.1997 г. за присъединяване на стая от апартамент № 29 към апартамент № 9.

Сочи, че процесната стая се владее от ответника, като в нея и до настоящия момент била настанена майка й, в изпълнение на задължението за издръжка и глеД.е, като и до настоящия момент не е свързала стаята с апартамент № 9, който ищцата отдавала под наем. Ищцата нямала достъп до стаята от няколко години. Допълва, че надлежно е декларирала процесната стая в община Триадица и заплаща Д.ък за нея. Излага твърдения, че ответницата е дъщеря на сестра и и нейна племенница, като никога не е 3 живяла в процесната стая. Ответницата е придобила апартамент № 29 с площ от 98 кв. м., т. е. без процесната стая, по силата на Нотариален акт № 170, том I, рег. № 4607, дело № 151 от 2004 г., с който Искра П. го е дарила и е запазила за себе си пожизнено право на ползване.

Предвид изложеното моли, да бъде установено между страните, че ищцата е собственик на процесната стая, която представлява неразделна част от апартамент № 9 и да бъде осъдена ответницата да й предаде владението.

Моли да бъде отменен Нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез дарение и въз основа на придобивна давност № 173, том V, рег. № 9254, дело № 756 от 09.12.2022 г. в частта, която легитимира ответницата като собственик на процесната стая с площ от 20.60 кв. м. Моли съда да присъди разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Сочи, че апартамент № 29 винаги е бил собственост на семейството й, като същата е придобила право на собственост върху него с Нотариален акт № 170, том 1, , рег. № 4607, дело № 151/27.08.2004г. на нот. Елка Илиева. Ответникът твърди, че процесната стая винаги е била част от апартамент № 29, като това се установява от първоначалния архитектурен проект от 1978 г на СГНС на ЖСК „Фридрих Енгелс“ бл.29, всички последващи нотариални актове и одобрените схеми. Поддържа, че одобреният през 1997 г. проект за преустройство не се е реализирал и не е довел до реално и документално присъединяване на стаята към апартамент № 9. Ответникът сочи, че процесната стая никога не е била самостоятелен обект, не е била предмет на валидна правна сделка в полза на ищцата и винаги е следвала главната вещ - апартамент № 29.

Допълва, че през 1992 г. ищцата е получила от своите родители с договор за издръжка и глеД.е вилно място, находящо се в с. Кокаляне, заедно с построената в него двуетажна вилна сграда, за който през 2023 г. Цветанка П. - майка на ищцата е завела дело за разваляне - гр. д. 9522/2023 г. по описа на СРС, 24 състав, в отговора на исковата молба по което ищцата твърдяла, че майка й живее със сестра й Искра, като достъпът до апартамент, в който по желание Цветанка останала да живее й бил отнет чрез смяна на ключа.

Поддържа се и възражение за придобивна давност, като се твърди 4 непрекъснато и несмущавано владение за период над 20 години. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В проведеното на 04.05.2026 г. открито съдебно засеД.ие ищцата, чрез процесуалния си представител адв. Р., поддържа предявения иск и оспорва изложените в отговора на исковата молба твърдения и възражения. Поддържа искането за приемане на представените писмени доказателства, включително документите относно декларирането на процесния имот и заплащането на дължимите за него Д.ъци. Оспорва относимостта на представения от ответната страна отговор на искова молба по друго гражД.ско дело, като поддържа, че съдържащите се в него изявления не са определящи за разрешаването на настоящия спор.

Ответницата, чрез процесуалния си представител адв. Д, поддържа депозирания отговор на исковата молба и оспорва предявения иск като неоснователен. Поддържа относимостта на представените писмени доказателства, включително отговора на искова молба по друго гражД.ско дело, с доводи, че съдържащите се в него изявления на ищцата относно преустановения достъп до процесния имот са от значение за установяване на упражняваната фактическа власт.

В проведеното на 30.06.2026 г. открито съдебно засеД.ие ищцата, чрез процесуалния си представител, поставя допълнителни въпроси относно начина на определяне на площта на процесното помещение, като иска допълване на съдебно-техническата експертиза с конкретна разбивка на чистата площ на стаята, площта на прилежащата тераса и ограждащите стени.

Ответницата възразява срещу необходимостта от допълнително изследване, като поддържа, че първоначалното заключение е достатъчно за индивидуализирането на спорното помещение.

С последваща уточняваща молба ищцата конкретизира описанието на процесната стая съобразно заключенията на основната и допълнителната съдебно-техническа експертиза, като посочва обща площ от 23,11 кв. м, включваща чистата площ на помещението, терасата и съответните ограждащи стени.

В представената писмена защита ответницата поддържа становището си за неоснователност на предявения иск, като излага доводи, че процесната стая винаги е принадлежала към апартамент № 29, а предвиденото по одобрения 5 архитектурен проект от 1997 г. отделяне и присъединяване към апартамент № 9 не е фактически реализирано. Поддържа, че ищцата не е доказала придобиването на право на собственост върху спорната реална част по силата на нотариалния акт за дарение от 1998 г., както и възражението си за придобиване на собствеността по давност. Оспорва и искането по чл. 537, ал.

2 ГПК за частична отмяна на констативния нотариален акт от 2022 г.

Претендира присъжД.е на разноски.

Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС.

За уважаването на ревандикационния иск е необходимо да бъдат установени кумулативно следните материалноправни предпоставки: ищцата да притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот, ответницата да упражнява фактическа власт върху същия и тази фактическа власт да се осъществява без противопоставимо на ищцата правно основание.

Съобразно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК и дадените с определение № 2913/22.01.2026 г. по настоящото дело указания, в доказателствена тежест на ищцата е да установи по пътя на пълното и главно доказване, че притежава правото на собственост върху процесната реално опредЕ. част от недвижим имот, представляваща стая с първоначално посочена площ от 20,60 кв. м., за която се твърди, че съставлява част от апартамент № 9, както и че същата се намира във фактическата власт на ответницата без противопоставимо правно основание.