Определение № 3547 от 08.07.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3547 гр. Варна, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Ралица Светославова като разгледа докладваното от мл.с. Ралица Светославова Въззивно гражданско дело № 20263100501420 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 33542/27.04.2026 г. по регистратурата на ВРС, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при РП – Варна, срещу решение № 1349/06.04.2026 г., постановено по гр. д. № 9908/2025 г. по описа на ВРС, 7-ми състав, в частта с която на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ жалбоподателят е осъден да заплати на Л. Л. Т. с ЕГН ********** сумата от 766,94 евро, представляваща левовата равностойност на 1500 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване по ДП № 363/2024 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, пр. пр. № 14304/2024 г. по описа на РПВарна, за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, което е прекратено поради липса на престъпление, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата от 61,36 евро, представляваща левовата равностойност на 120 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за пътна помощ за освобождаване на автомобила от наказателен паркинг и транспортирането му до Сектор „Пътна полиция“ с цел възстановяване на регистрацията, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2025 г. до окончателното й изплащане; сумата от 31,41 евро, представляваща левовата равностойност на 61,44 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в платена 1 такса за регистрация на МПС след прекратяване на регистрацията в резултат на издадена ЗППАМ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 124,83 евро, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ.

Въззивникът изразява становище за неправилност на решението в обжалваната част. Счита, че доколкото образуваното на 26.09.2024 г. наказателно производство по ДП № 363/2024 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Варна е прекратено с постановление на ВРП от 25.07.2025 г. и по делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице, респ. не е взета мярка за неотклонение, то не се доказва ищецът да е претърпял неимуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от наказателното производство, водено срещу него. Излага, че издадените ЗППАМ, с които са наложени принудителни административни мерки по реда на чл. 172, ал. 3 от ЗДвП, чл. 165, ал. 2 от ЗДвП и „задържане за срок от 24 часа“ в поделение на МВР по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, не са обжалвани пред компетентен орган, поради което неправилно първоинстанционният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на деликта. Посочва се още, че разпитаният в хода на делото свидетел се явява лице в близко родство с ищеца, поради което съществува основателно съмнение за безпристрастност на дадените показания, а освен това същите не се подкрепят от други събрани по делото гласни и/или писмени доказателства.

Твърди, че не е приложена медицинска документация, удостоверяваща твърдяното настъпило психическо състояние, свързано с изпитвани негативни емоции, както и доказателства за разрив в личните отношения на ищеца вследствие на временно отнетото СУМПС, поради което не е налице доказване на претендираните неимуществени вреди. Излага се още, че ищецът не е потърсил своевременно психологическа помощ във връзка с твърдените от него негативни емоционални преживявания, а е предприел подобни действия едва към момента, в който претендира обезщетение за неимуществени вреди. Отделно от горното, въззивникът счита, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер и не е съобразено с икономическата обстановка в страната.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, включително относно разноските и присъденото адвокатско 2 възнаграждение, а предявеният иск – отхвърлен изцяло. В условията на евентуалност моли присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено като прекомерно и несъответстващо на критерия за справедливост и съдебната практика, със съответно изменение на решението в частта за разноските и присъденото адвокатско възнаграждение.

В останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна – Л. Л. Т., чрез процесуалния му представител. В отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като се излагат подробни съображения в тази насока, които възпроизвеждат изложените в исковата молба доводи. Отправено е искане жалбата да бъде оставена без уважение.

По редовността и допустимостта на жалбата:

При извършената служебна проверка по чл. 267, ал. 1 от ГПК съдът намери, че въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК, поради което е редовна и процесуално допустима. Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по същество.

С въззивната жалба и депозирания по нея писмен отговор не са направени доказателствени искания.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №

33542/27.04.2026 г. по регистратурата на ВРС, подадена от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор при РП – Варна, срещу решение № 1349/06.04.2026 г., постановено по гр. д. № 9908/2025 г. по описа на ВРС, 7ми състав.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1420/2026 г. по описа на ОС3 Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2026 г. от 09:30 ч., за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор на въззивната жалба.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора чрез медиация като ползват Центъра по медиация към съдебния район на ВОС. За контакт с Координатора на Центъра към ВОС - Нора Великова: тел.

***, ел. поща: [email protected]. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4