Присъда № 130 от 09.12.2025, Районен съд - Ямбол

Мотиви към Пр.№ 130/09.12.2025 г. по НОХД№ 468/2025 г.:

ЯРП е предявила обвинение против подсъдимите Н. М. И. и Д. Н. С., и двамата от гр. *** за извьршено престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК.

При разглеждане на делото в разпоредително заседание защитниците на подсъдимите и подсъдимите, на основание чл.371, т.2 от НПК поискаха производство по Гл.27 от НПК - Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция. Прокурорът изрази становище, че делото може да се разгледа по реда поискан от подсъдимите и защитата.

Ощетеното ЮЛ „*** *** г.“ЕООД, гр. ***, редовно призовано, не изпраща представител.

Сьдьт, след като изслуша страните, прие, че може да се пристъпи към предварително изслушване на страните, на основание чл.372, ал.1 и ал.4 от НПК, с определение разясни на подсъдимите, че няма да им бъде провеждан разпит. Разясни им също, че няма да бьде провеждан разпит на свидетелите и вещите лица, а всички гласни, писмени и веществени доказателствени средства ще бъдат ползвани при постановяване на присъдата.

Подсъдимите и защитата заявиха пред съда, че признават изцяло фактите изложени в обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани нови доказателства за тези факти.

Прокурорът заяви, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Сьдьт, след като установи, че самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в досьдебното производство доказателства, с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Участващият по делото прокурор заяви, че поддържа обвинението предявено против подсъдимите, като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните по делото доказателства.

Държавният обвинител пледира подсъдимите да бъде признати за виновни, като се отчете чистото им съдебно минало, оказаното съдействие за установяване на обективната истина по делото, направените самопризнания в ДП, възстановяване на част от отнетите вещи, поради което моли да им бъдат наложени наказания ЛС при условията на чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК към минимума, които да бъдат отложени от изтърпяване по чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 год.

Подсъдимите участваха лично в с.з. със служебно назначени адвокати от ДП. Признават се за виновни по предявеното обвинение без да оспорват 1 фактите, изложени в обвинителния акт. При последната си дума изразяват съжаление за извършеното деяние и молят за постановяване на условни присъди. Чрез защитата пледират за налагане на минимални наказания ЛС с приложение на чл.55 от НК, съобразно чистото им съдебно минало, направените самопризнания, възстановяване на част от вещите предмет на процесната кражба, оказано съдействие за установяване на обективната истина по делото.

Сьдьт, за да постанови присъдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Н. М. И. и Д. Н. С. се намирали в роднински отношения братовчеди. Двамата живеели в имот, находящ се в гр.*** , ул. „***“ №71. На 03.04.2025 г., около 01.00 часа, в гр. *** двамата подсъдими се намирали в к-с „Г.***“ и забелязали склад (бивш магазин), находящ се северно от бл.8, срещу хранителен магазин „***“. Складът представлявал бивш магазин на „*** ***“ ЕООД, представлявано от управителя му ***от гр. ***, в който търговското дружество съхранявало промишлени стоки, дрехи, чорапи и домашни потреби. Двамата подсъдими решили да извършат кражба от посочения склад, поради което се снабдили с метален лост и клещи, донесени от подс. Д.С..

Непосредствено след това отишли до посочения склад и с помощта на клещите разбили металната врата на помещението, като огънали металните елементи на касата по начин, за да се получи отвор по между им и да се отвори вратата. Непосредствено след като отворили тази врата, с помощта на металния лост подс.Д.С. разбил намир ащата се след нея РVС врата на помещението. Вратата разбил в областта на бравата, след което я отворил и двамата подсъдими влезли в помещението - склада. От там взели 450 чифта мъжки и дамски чорапи за маратонки; 60 чифта хавлиени чорапи тип „терлик“; 10 броя парфюми марка „Лариф 100 мл“; 10 бр. дамски блузи с къс ръкав; 15 бр. дамски летни панталони и 10 бр. мъжки раници от плат, всички вещи, собственост на „*** ***“ ЕООД, представлявано от управителя *** *** ***. Вещите сложили в две найлонови торби и в една от отнетите раници, след което ги изнесли от склада. Непосредствено след това пренесли така отнетите вещи до ромската махала на гр.***. Там ги предложили за продажба на свид.

*** *** ***. Св. Ив.*** не разбрал за техния произход и се съгласил да ги купи за 30.00 лв. По-късно свид. Ив.*** продал една част от вещите на неустановени по делото лица. Подсъдимите похарчили за лични нужди получените пари от продажбата на инкриминираните вещи.

С протокол за доброволно предаване от 04.04.2025 год. свид. Ив.*** предал на водещия разследването разследващ полицай останалите при него вещи, а именно: 8 бр.дамски чорапи хавлиени тип „терлик“, 9 бр.дамски чорапи за маратонки, 3 бр.мъжки чорапи за маратонки, 1 бр.дамски летен панталон, 1 бр.дамска блуза. За предадените вещи посочил, че ги е купил от двамата подсъдими. Така предадените вещи били върнати на *** *** ***, в качеството му на управител „*** ***“ ЕООД, посредством приемо2 предавателен протокол от 11.04.2025 год.

С протокол за доброволно предаване подс. Д. С. предал 1 бр.метален лост и 1 бр. клещи. На така предадените вещи бил извършен оглед на веществени доказателства, обективиран в протокол от 02.05.2025 год. и изготвен албум за извършеното процесуално-следствено действие.

От заключението на извършената по делото Дактилоскопна експертиза/ДЕ/ се установило, че една от откритите следи и иззети по време на проведения оглед на местопроизшествие от 03.04.2025 год. в склад (бивш магазин), находящ се в гр.***, ж.к. „Г.***“, северно от бл.8 е оставена от среден пръст на дясна ръка на подс.Д. С..

От заключението на извършената по делото Съдебно-оценителна експертиза/СОЕ/ се установило, че общата стойност на предмета на кражбата възлиза на 1250 лв., като стойността на отделните вещи е както следва: 450 чифта мъжки и дамски чорапи за маратонки на стойност 1 лев за 1 бр., на обща стойност 450 лева; 60 чифта хавлиени чорапи тип „терлик“ на стойност 2 лева за 1 бр., на обща стойност 120 лева; 10 броя парфюми марка „Лариф 100 мл“ на стойност 20 лв. за 1 бр„ на обща стойност 200 лева; 10 бр. дамски блузи с къс ръкав на стойност 15 лв. за 1 бр., на обща стойност 150 лева; 15 бр. дамски летни панталони на стойност 12 лв. за 1 бр., на обща стойност 180 лв.; 10 бр. мъжки раници от плат на стойност 15 лв. за 1 бр., на обща стойност 150 лв., всички вещи собственост на „*** ***“ ЕООД, представлявано от управителя *** *** ***.

Двамата подсъдими са неосъждани към момента на извършване на престъплението.

Горната фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимите от ДП и от показанията на свидетелите *** ***/собственик на ЮЛ, получил част от крадените вещи/, *** ***/закупил крадените вещи от подсъдимите и предал част от тези вещи на полицията/, дадени в хода на досьдебното производство. Обясненията и показанията от ДП са логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи с кредитираните от съда писмени/характеристични справки на подсъдимите, справки за съдимост, протоколи за оглед на местопроизшествие и веществени доказателства, за предадени вещи, разписка за получени вещи/ и веществени доказателствени средства, и веществени доказателства/фотоснимки към протоколи за оглед на местопроизшествие и веществени доказателства/крадени вещи; клещи и метален лост/ по делото, прочетени и предявени на страните на основание чл.283 и чл.284 от НПК, както и със заключенията на в.л. по СОЕ и ДЕ, които са обективни и точни, събрани и ползвани от съда при постановяване на присъдата на основание чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и 3 от НПК.

При анализа на гласните и писмените доказателства по делото/протоколи и разписка за върнати вещи, за оглед на местопроизшествие и веществени доказателства/ и веществените доказателства и доказателствени средства/фотоалбуми/ се установи, че кражбата е извършена от двамата 3 подсъдими като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Подсъдимите Н. М. И. и Д. Н. С., и двамата от гр. ***, с деянието си от обективна и субективна страна са осъществили състава на чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, т.к. на 03.04.2025 г., около 01.00 часа, в гр. ***, от склад, находящ се в ж.к. „*** ***“, на север от бл.8, срещу хранителен магазин „***“, действайки в съучастие по между си, като съизвършители, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот - разб***е на метална и PVC входни врати на склада и чрез използване на техническо средство - метален лост и клещи -, отнели чужди движими вещи/подробно индивидуализирани по-горе/ - на обща стойност 1250 лв., от владението на собственика им „*** ***“ ЕООД, представлявано от управителя му ***от гр. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

От обективна страна предмет на престъпно посегателство са чужди движими, непотребими вещи с определена стойност/подробно индивидуализирани/, годни да бъдат употребявани по предназначението си при отнемането им. Подсъдимите са извършили квалифицирана кражба по чл.195, т.3 и т.4 от НК. Изпълнителното деяние е започнало с взломяването на метална и PVC входни врати на склада и чрез използване на техническо средство - метален лост и клещи. След това подсъдимите със задружни усилия са успели да изнесат от местопрестъплението отнетите вещи, с което довършили деянието. И двамата подсъдими са взели участие и в двете фази на изпълнителното деяние на кражбата, прекъснали владението на собственика ЮЛ на вещите, разбивайки процесните врати, а по-късно с изнасянето на вещите от двамата подсъдими и с напускане на магазина са успели да установят трайна фактическа власт върху отнетото. Подсъдимите са извършили инкриминираното деяние в качеството на „съизвършители“ по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, т.к. не са се сговорили предварително за извършване на кражбата, а непосредствено преди осъществяване на действията по отнемане на вещите от техния собственик ЮЛ. Не се касае за „маловажен случай“, имайки предвид не само стойността на отнетите вещи, която е висока, а и времето, мястото, механизма на осъществяване на престъплението, както и високата степен на обществена опасност на деянието.

Подсъдимите не са имали правно основание да владеят процесните вещи или основание, което ги прави или е годно да ги направи собственици на тези вещи. Не е давано съгласие от собственика на вещите същите да бъдат отнемани.

В хода на съдебното следствие не се установи подсъдимите да са имали й други съучастници при осъществяване на престъплението - сьизвьршители, подбудители, помагачи - или деянието да е извършено от друго/и/ лице/а/ при т.нар. ”посредствено извършителство”.

4

От субективна страна кражбата е извършена от подсъдимите с пряк умисъл, водени от користна цел, а решението да се извърши деянието е взето непосредствено преди неговото извършване, без определени роли.

Подсъдимите са разбирали противоправния и общественоопасен х-р на деянието и са съзнавали всички елементи от състава на престъплението, стремейки се към постигането на престъпните последици. Те са действали с намерение противозаконно да присвоят процесните вещи предмет на кражбата. След извършване на деянието те са се разпоредили юридически с вещите.

Желанието на подсъдимите да се облагодетелстват по неправомерен начин са ги подтикнали към извършване на престъплението.

При изслушване на страните по време на пледоариите и анализа на гласните и писмените доказателства по делото, както и останалите доказателствени материали/обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите и протоколи за предадени и върнати вещи, за оглед на вещи, веществените доказателства и веществени доказателствени средства/фотоалбуми// и заключения на в.л. по СОЕ и ДЕ се установи категорично, че деянието е осъществено от двамата подсъдими при посочената от ЯРП правна квалификация. Съдът изцяло приема за основателни фактическите и правните доводи на страните, че има извършено престъпление от общ характер по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК от двамата подсъдими като съизвършители, както от обективна страна, така и от субективна страна, че деянието е извършено съобразно приетата от съда фактическа обстановка, като изводите на страните се подкрепят от събраните по делото доказателствени материали и от самопризнанията на подсъдимите. Съобразно гореизложеното, сьдьт прие, че подсъдимите са извършили процесната кражба и ги призна за виновни по предявеното им от ЯРП обвинение.