Решение № 1907 от 10.06.2026, Административен съд - Плевен
- Съд
- Административен съд - Плевен
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 74/2026
- Вид
- Решение № 1907
- Подписан
- 10.06.2026
- В сила
- 10.06.2026
- Състав
- Виолета Николова, Катя Арабаджиева, Снежина Иванова
Цитирани разпоредби
- чл.208 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2, пр. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 185 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 2, изр. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- параграф 1, т.41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1907
Плевен, 10.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Плевен - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СНЕЖИНА ИВАНОВА
ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА канд № 20267170600074 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.208 АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началника на отдел „Оперативни дейности“ В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез Н. Я. М. – главен юрисконсулт при Териториална дирекция на НАП - гр. Велико Търново, против Решение № 632/22.12.2025г.. постановено по АНД № 1663/2025г. по описа на Районен съд - гр. Плевен. Посочва се, че съдът неправилно е отменил обжалваното наказателно постановление като издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност и нарушено право на защита на жалбоподателя. Твърди, че чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС изисква нарушението на нормативен акт да е извън случаите на неиздаване на горепосочените по ал. 1 документи и също да е налице вредоносен резултат, като посочените в тази правна норма административни наказания са в завишен в сравнение с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС размер. Изречение второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС изисква установяване на факта че съставомерни вреди - неотразяването на приходи не са настъпили в резултат на конкретното реализирано изпълнително деяние, в разглеждания казус - промяната на касовата наличност на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операцията "служебно изведени" суми т.е. адмннистративнонаказващият орган е установил всички елементи от състава на нарушението, съдържащи горепосоченото изпълнително деяние и липсата на вредоносен резултат - неотчетен приход. Ето защо издаденото съдебно решение противоречи на законовите разпоредби.
Иска се от съда да отмени Решение № 632/22.12.2025г. по АНД № 1663/2025г. по описа на Районен съд - гр. Плевен , като вместо него се постанови друго, с което се потвърди обжалваното Наказателно постановление № 83748U- 1-824024/10.07.2025г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ - В.Търново. ЦУ на НАП като правилно и законосъобразно. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение, в случай, че се претендира такова от ответника и е над минимално определения размер по чл. 36 ал. 2 от Закон за адвокатурата, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 150лв., съгласно приложен списък.
С Определение №280/26.02.2026г. по АНД № 1663/25г. по описа на РС-Плевен, съдът допълнил Решение № 632/22.12.2025г.. постановено по АНД № 1663/2025г. по описа на Районен съд - гр. Плевен, като осъдил отдел „ Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „ Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП да заплати на „ТИМ СТОК 23“ ООД на основание чл.248 от ГПК вр. чл. 63д от ЗАНН направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева (184.06 евро).
В съдебно заседание касаторът - Началника на отдел „Оперативни дейности“ В. Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт Н. М., която моли съда да уважи жалбата и отмени Решение № 632/22.12.2025г. по АНД № 1663/2025г. по описа на Районен съд - гр. Плевен.
Ответникът – „ТИМ СТОК 23“ ООД – гр.Лясковец, редовно призован, се представлява от адв. Д. М. – АК-В.Търново, която моли съда да остави в сила решението на ПлРС.
Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Предмет на оспорване е Решение № 632/22.12.2025г. по АНД № 1663/2025г. Районен съд - гр. Плевен е отменил Наказателно постановление № 837480-[рег. номер]/10.07.2025r. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“-Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което на „ТИМ СТОК 23“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Лясковец, обл. Велико Търново, местност „Клена“, [улица], представлявано от С. Т. Д. и Т. С. Д., за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2, във вр. с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1100 /хиляда и сто/лева.
Районен съд - Плевен приел за установено от фактическа страна, че на 22.04.2025г. свидетелката Х. К. Д. - главен инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП, извършила проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - склад, находят се в гр. Плевен, местност „Чаира“, [улица], стопанисван и експлоатиран от „ТИМ СТОК 23“ ООД с [ЕИК]. В хода на проверката установила, че не всяка промяна на касовата наличност, извън случаите на продажби, се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми. В хода на проверката е констатирано още, че в обекта наличното и работещо фискално устройство е модел Datеcs FP-2000 с регистрационен номер в НАП 4705086/31.03.2024г., с индивидуален номер [рег. номер] и индивидуален номер на фискална памет 02955768, което е монтирано и въведено в експлоатация в обособено самостоятелно помещение на територията на обекта, в което се приемат плащанията в брой. От същото ФУ е разчетена касова наличност в размер на 266,57 лв., няма служебно въведени/ изведени суми, видно от разпечатания междинен финансов отчет без нулиране и запис на cep. AN № [рег. номер], фискална памет /МФО/ № 0003770/22.04.2025 г. В хода на извършените контролни действия е установено също, че в помещението, в което е монтирано и въведено в експлоатация гореописаното фискално устройство, чрез което се регистрират приходите от продажби в брой в обекта, се съхраняват парични средства на няколко места, както следва: в каса- чекмедже № 1 се съхраняват парични средства в размер на 264,62 лв., а в картонена чашка, съхранявана в каса-чекмедже № 1-80,00 лв., или общата сума на паричните средства, установени в каса-чекмедже № 1, е в размер на 344,62 лв., в каса-чекмедже № 2, разположена в близост до каса-чекмедже № 1, се съхраняват парични средства в размер 28 998,01 лв., а в кашон, разположен под каса-чекмедже № 2, се съхраняват парични средства /монети/ в размер на 820,00 лв. Установената фактическа наличност от парични средства, преброена по банкноти и монети, вписана в 2 /два/ броя описа, изготвени собственоръчно от А. Г. П. - касиер, е в размер на 30 162,63 лв. общо. В хода на проверката е установена положителна разлика между разчетената касова наличност по документи и фактическата наличност от парични средства, установена към момента на проверката, в размер на 29 896,06 лв., която не е отразена чрез наличното, въведено в експлоатация и работещо в обекта фискално устройство чрез операциите „служебно въведени“ суми, чиито параметри притежават необходимите функции.
За установеното бил съставен АУАН № [рег. номер]/26.05.2025r., който е бил предявен и връчен на представляващия дружеството.
Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на „ТИМ СТОК 23“ ООД било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Гореизложеното съдът приел за установено въз основа на писмените доказателства по делото и гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Х. К. Д., В. М. П. и М. Г. Т., които кредитирал с доверие като последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът не приел за правдиви показанията на св.М. Г. К., които останали неясни за съда, поради което не ги кредитирал с доверие.
От правна страна съдът констатирал, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. Счел, че за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ, необосновано е наложено наказание под предвидения минимум в чл.185 ал.2 от ЗДДС, която предвижда, че извън случаите по чл.185 ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Счел, че жалбоподателят е незаконосъобразно санкциониран, доколкото административнонаказващият орган е следвало да посочи като приложима санкционна разпоредба на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС , а не тази на чл. 185, ал.2. Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила довело до незаконосъобразност на НП, породена от нарушено право на защита на жалбоподателя, поради което съдът не разгледал спора по същество, а отменил обжалваното наказателно постановление.
Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:
РС-Плевен е възприел дословно изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Приел е бланкетно, че е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, като е наложена санкция под минимума в чл.185 ал.2 от ЗДДС, без да изложи мотиви поради каква причина приема, че не е приложена тази разпоредба във второто й изречение, с което се позволява прилагане на санкциите в чл.185 ал.1 от ЗДДС. Въззивната инстанция дословно е възприела и пресъздала и изводите на административнонаказващия орган, без да направи свой анализ на събраните доказателства, да изведе свои правни изводи въз основа на тях. Не е отговорено и на възраженията на жалбоподателя, изложени както в жалбата срещу НП, така и в хода на административнотонаказателното производство. Не са обсъдени множеството писмени доказателства, представени от „ТИМ СТОК 23“ ООД за наличие на вътрешна организация в дружеството по съхранение на парични средства, отчетени от мобилни фискални устройства на пласьори към фирмата по търговски сделки, които са отчетени към НАП.
Суверенно право на решаващия съдебен състав е да формира вътрешно убеждение, но това следва да стане при обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства по делото, обективирано в мотивите към съдебния акт, което в конкретния случай не е сторено. РС всякога е длъжен да даде отговор на възраженията и доводите на страните, независимо дали ги счита за основателни или не и дали ги уважава или не. Този именно отговор е израз на задължението на въззивната инстанция, която е и контролна такава - да провери изцяло законосъобразността на издадения акт. Резултатът от тази проверка не може да е формален, както е сторено в случая. Той винаги трябва да бъде обективиран по делото - в мотивите на въззивния съдебен акт, така, че да стане достояние на страните, а страната, която е изтъкнала довод в хода на съдебното производство, да узнае и проследи начина на формиране на волята на съда, по силата на която аргументите са или не са уважени.
В случая възраженията, релевирани с жалбата изобщо не са разгледани и обсъдени, като не са ясни съображенията и мотивите на съда за това. Въззивната инстанция е пренебрегнала процесуалното си задължение да изложи ясни, точни, изчерпателни и законосъобразни мотиви по всички основни фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване пред нея.
Разпечатката съдържа 29 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7743d825-79d3-47ba-b9d4-d778f8be23d1