Решение № 4207 от 01.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4207 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20231100113909 по описа за 2023 година

Ищецът С. И. Ц., ЕГН ********** твърди в исковата молба, че е титуляр на парични вземания, произтичащи от сключения на 26.02.2006 г. между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД, като кредитор, от една страна и Е.

Б. Н., ЕГН ********** и А. А. Н., ЕГН **********, като кредитополучатели от друга страна, договор за кредит № HL 10517 за покупка и довършване на недвижим имот (наричан по-долу за краткост „Договора за кредит" или „Договора") за сумата от 136 910 лева, който кредит бил напълно усвоен от кредитополучателите.

В периода 20.07.2007 г. - 30.06.2020 г., между банката и ответниците са били сключени пет допълнителни споразумения към договора с подробно описано в исковата молба съдържание.

С договор за цесия от 30.06.2021 г. банката кредитор прехвърлила вземанията си по договора за кредит на цесионера „С.Г.ГРУП“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и изтеклите лихви, за което прехвърляне ответниците били уведомени на 18.08.2022 г. Твърди, че ответниците не са правили плащания към новия кредитор.

На 30.06.2022 г. бил сключен нов договор за цесия, с който „С.Г. ГРУП“ ЕАД прехвърлило на ищеца С. И. Ц. вземанията си по договора за кредит и всички допълнителни споразумения към него, ведно с всички привилегии и обезпечения, вкл. и изтеклите лихви. За посоченото прехвърляне на вземанията ответниците били уведомени на 18.08.2022 г., като в уведомлението била посочена и банковата сметка на новия цесионер, по която да бъдат плащани месечните погасителни вноски съгласно погасителния план от 01.07.2020 г. към последното допълнително споразумение към договора за 1 кредит. Ищецът неколкократно е установявал контакт с ответниците в опит да получи плащане, но ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на погасителните месечни вноски, вследствие на което ищецът обявил цялото вземане по договора за кредит и допълнителните споразумения към него за предсрочно изискуемо, за което всеки един от ответниците били изрично уведомени, съответно на 20.04.2023 г. и на 05.05.2023 г. Твърди, че ответниците не са правили никакви плащания към него за погасяване на обявената за предсрочно изискуема сума, което обуславя правния му интерес от предявяване на иска.

С допълнителни искови молби от 06.02.2024 г. и 28.02.2024 г., в изпълнение на дадените от съда указания, ищецът е уточнил, че общата претендирана от него сума е формирана като сбор от следните изискуеми и неизплатени в срок вземания, произтичащи от договора за кредит от 26.06.2006г., както следва:

- 143 984,96 лева - просрочена главница, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от 28.04.2023 г.;

- 144 039,66 лева - възнаградителна лихва върху редовна главница, формирана в периода от 02.05.2012 г. до 02.09.2019 г. на основание чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит като сбор от 134 978.65 лева просрочени лихви върху главница за периода 02.05.2012 г. - 06.03.2019 г. (задБ.ансови) и 9061.01 лева просрочени лихви върху редовна главница за периода 07.03.2019 г. 02.09.2019 г.;

- 35 226,40 лева - мораторна лихва по просрочия, формирана на основание чл. 3, ал. 3 от договора за кредит за периода 02.07.2012 г. 20.07.2021 г. като сбор от 35 203,20 лева просрочени лихви по просрочия (задБ.ансови) и 23,20 лева просрочени лихви по просрочия;

- 1 288,68 лева - просрочени такси;

- 1 718,95 лева - просрочени имуществени застраховки;

- 295,20 лева - разноски по кредита /нотариални такси/, които вземания са придобити от ищеца по реда на чл. 99 от ЗЗД, заедно с всичките привилегии, обезпечения и другите принадлежности, вкл. и изтеклите лихви.

Ищецът е уточнил още, че за част от общия размер на горепосоченото претендирано вземане, а именно: 1 288.68 лева - банкови такси; 1 718.95 лева — имуществени застраховки и 295,20 лева - нотариални такси, въз основа на негово заявление срещу ответниците е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 39943/2023 г. по описа на СРС, 67 състав. След възражение от длъжниците срещу издадената заповед, районният съд е указал на ищеца възможността да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на съобщението на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за посочените суми.

Ето защо, на основание чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 422 от ГПК, моли да бъде постановено решение, с което ответниците Е. Б. Н., ЕГН ********** и А. А. Н., ЕГН **********, да бъдат осъдени да му заплатят горепосочените 2 суми в общ размер на 321 754,03 лева, представляващи неизплатени в срок вземания по договор за кредит № HL 10517 от 26.06.2006 г. за покупка и довършване на недвижим имот, с всички допълнителни споразумения към него, сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и ответниците по настоящото дело, ведно с дължимата законна лихва върху главницата, считано от 28.04.2023г., както и да бъде признато за установено по отношение на ответниците съществуването на вземанията му, за които е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 39943/2023 г. по описа на СРС, 67 състав.

Заявява искане за привличане на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и на „С.Г.Груп“ ЕАД като трети лица помагачи на страната на ищеца. Претендира и направените в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез процесуалния си представител адв. Б. Л. от адвокатско дружество “М.“, подават отговор на исковата молба, в който я оспорват изцяло.

Не оспорват сключването на договор за кредит с „Юробанк България“ АД и допълнителните споразумения към него, но твърдят, че са погасявали редовно задълженията си по кредита, поради което оспорват сочените от ищеца брой и обем на извършените плащания и дължимите суми.

Оспорват действителността на договора за цесия между „С.Г. Груп“ ЕАД и ищеца, а в условията на евентуалност, оспорват сбъдването на условието за влизането на договора за цесия в сила. Излагат аргументи, че предметът на договора за цесия е вземане по договор за банков кредит и съгласно чл. 2, ал.

2, т. 12 ЗКИ, само банка може да извършва дейност, свързана с придобиване на вземания по кредити, при това - ако са включени в нейния лиценз. Сочи, че ищецът не е нито юридическо лице, кредитна институция, нито има лиценз за банкова дейност, за да бъде страна по такава сделка и да извършва по занятие дейност по придобиване на вземания по банкови кредити, поради което считат сключения между „С.Г.Груп“ ЕАД и ищеца договор за цесия за нищожен, поради противоречие със закона. В допълнение твърдят, че прехвърлителното действие на договора за цесия между „С.Г.Груп“ ЕАД и ищеца не е настъпило, поради несбъднато условие, а именно, заплащане на цената за придобиване на вземанията от страна на ищеца, в резултат на което цесията не е породила действието си и ищецът не е легитимиран да претендира вземането. В тази връзка считат, че само кредитодателят (банката) може да обявява предсрочна изискуемост, докато ищец-цесионер е само носител на вземанията и не може да прави волеизявления вместо страната по договора, като дерогира уговорките за срок чрез обявавяне на предсрочна изискуемост.

Отделно от горното, на основание чл. 103 ЗЗД изразяват несъгласието си с всички извършени прехвърляния на вземането. Поддържат, че договорът за кредит съдържа неравноправни и съответно – нищожни клаузи (чл. 3, ал. 1 и сл., чл. 6, ал. 3, клаузи по отношение на дължими към банката плащания за забава) съгласно чл. 143, т. 3, т. 10 и т. 12 ЗЗП /в относимата му редакция/, тъй като не са били индивидуално договорени с потребителя, а са част от типизирани, стандартни, отнапред изготвени условия на банката и за кредитополучателя не е било възможно да повлияе на тяхното съдържание, 3 поради което считат, че заплатените суми въз основа на неравноправните клаузи следва да бъдат приспаднати от задължението им.

Твърдят, че допълнителните споразумения към договора за кредит са нищожни, с оглед на това, че задълженията в споразуменията са определени въз основа на посочените в отговора като неравноправни клаузи на договора, а освен това считат, че е налице и анатоцизъм. Сочат, че в конкретния случай всички допълнителни споразумения формирали определения в тях дълг въз основа на незаконно увеличение на лихвения процент (неравноправната клауза за уговорката за лихва), както и прибавяли изтеклите лихви към главницата (анатозицъм). Въз основа на изложените твърдения, считат, че отношенията между страните, вкл. и тези с частните правоприемници на банката, следва да се регулират от първоначалния договор, без да се вземат предвид незаконните му изменения, въведени с допълнителните споразумения.

Възразяват срещу редовността на исковата молба, поради липса на посочване на претендираните от ищеца погасителни вноски по пера, което било в противоречие с цитирана практика на СЕС (Определение от 06.02.2024г. по дело С-425/23).

Предвид наведените в отговора основания за нищожност на допълнителните споразумения, правят възражение за изтекла погасителна давност за всички претендирани от ищеца вземания с аргумента, че давността е започнала да тече съобразно условията на първоначалния договор за кредит, като считат вземания за главница, падежирали повече от 5 години преди завеждане на исковата молба и вземанията за лихва, падежирали повече от 3 години преди завеждане на исковата молба, за погасени по давност.

Правят възражение за плащане и евентуално – за прихващане с претендираните от ищеца суми на всички платени от тях на банката и на първия цесионер „С.Г. Груп“ ЕАД недължими лихви, такси, неустойки и обезщетения, които се основават на неравноправни клаузи и във връзка с направеното възражение по чл. 103 ЗЗД за всички прехвърляния на вземане.

Считат, че липсва правно основание за претенциите на ищеца относно банковите такси, имуществените застраховки и нотариалните такси, поради което те са недължими.

Претендират разноски, включително възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.

В становище по делото от 16.10.2024г. третото лице – помагач на ответника „Юробанк България“ АД потвърждава твърденията на ищеца за сключване на договор за цесия на вземанията по процесния договор за кредит, наред с още три други договора за потребителски кредит, предоставени от банката на ответницата Н., съгласно който договор от 30.06.2021г. всички вземания по посочените договори са прехвърлени на цесионера „С.Г.Груп“ ЕАД. Заявява, че е предал на цесионера всички оригинали на документи, относими към прехвърленото вземане. Заявява, че няма договори за цесия, сключени с ищеца.

В становище по делото от 16.10.2024г. третото лице – помагач на 4 ответника „С.Г.Груп“ ЕАД потвърждава твърденията на ищеца за сключване на договор за цесия на вземанията по процесния договор за кредит, наред с другите три договора за потребителски кредит, предоставени от банката на ответницата Н. и цедирани на „С.Г. Груп“ ЕАД с договора за цесия от 30.06.2021г. По силата на договора за цесия от 03.06.2022г. всички вземания по посочените договори са прехвърлени на ищеца, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности. Признава, че цената по договора за цесия е платена от цесионера на 03.06.2022г. и договорът е в сила от тази дата, като е предал на цесионера всички оригинали на документи, относими към прехвърленото вземане. Заявява, че извън така посочения договор от 03.06.2022г., не е сключвал други договори за цесия с ищеца.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

Установява с е от приетите по делото доказателства, че на 26.06.2006г. между ответниците като кредитополучатели и „Българска пощенска банка“ АД е бил сключен договор за кредит за покупка и довършване на недвижим и м о т №HL10517, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите банков кредит в размер на 136 910 лева, от които 18 000 лева за покупка на подробно описан в договора недвижим имот – апартамент в гр. София, м. Манастирски ливади, 16 512 лв. за довършителни работи на същия имот и 102 398 лева – за други разплащания.