Определение № 2661 от 28.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2661 гр. София, 28.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Валентин Д. Бойкинов Въззивно гражданско дело № 20251000500785 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. №3582/09.02.2026 г. от адв. В. В., в качеството му на процесуален представител на С. Н. М. – въззиваема и ответник в производството, с искане за допълване на постановеното по делото решение №25/08.01.2026 г. в частта за разноските. С молбата се иска в полза на страната да бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед изхода на спора.

Твърди се, че с постановеното решение въззивната инстанция е отхвърлила претенциите на ищците по чл.108 от ЗС, както и част от обективно съединените искове по чл.59 от ЗЗД. Поддържа се, че са налице предпоставките за допълване на решението в частта за разноските, доколкото страната своевременно е заявила присъждането им, ангажирала е доказателства за извършения разход и е представила списък по чл.80 ГПК, като претендираният размер е съобразен с Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на изложеното се иска съдът, който не е присъдил разноски с решението, да го допълни, като присъди на ответницата дължимите разноски в размер на 4 402.50 евро по исковете на ищцата З. Г. Н. и 731.20 евро по исковете на Н. К. Н. – К..

В срока по чл.248, ал.2 ГПК насрещната страна е депозирала становище 1 по молбата, в което поддържа, че по делото липсват доказателства за извършени разноски, а представените такива не удостоверяват действителното им извършване. Освен това се сочи, че претендираното адвокатско възнаграждение е непропорционално спрямо извършените от адвоката процесуални действия пред въззивната инстанция. Поради изложеното се моли молбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по искането настоящият състав приема за установено следното:

С решение №25/08.01.2026 г., чието допълване се иска, действително липсва произнасяне по разноските.

С решението е потвърдено Решение № 260645 от 31.12.2024г., постановено по гр. дело № 1056/2021 г., с което Софийски градски съд, ГО, 27с-в, е отхвърлил предявените от З. Г. Н. и Н. Н. срещу С. Н. М. искове, както следва : иска с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено по отношение на С. Н. М., че З. Г. Н. е собственик на 5/8 ид.ч. от апартамент № 3, находящ се в ***, подробно индивидуализиран в акта, както и за осъждането на ответницата да предаде на ищцата З. Г. Н. владението върху 5/8 идеални части от имота; иска с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на установено по отношение на С. Н. М., че Н. Н. е собственик на 1/8 ид.ч. от същия апартамент, подробно индивидуализиран в диспозитива на съдебния акт, както и за осъждането на ответницата да предаде на ищцата Н. Н.- К. владението върху 1/8 идеални части от имота.

С решението на въззивната инстанция са отхвърлени предявените от З.

Г. Н. и Н. Н. срещу С. Н. М. искове с правно основание чл.59 ЗЗД за сумите 1512,50лева /съответстващи на 775 евро/ и за 302,50 лева /съответстваща на 155 евро/, като вместо него е осъдена С. Н. М. да заплати на З. Г. Н., на основание чл.59 ЗЗД сумата 1512,50лева /съответстващи на 775 евро/, представляваща обезщетение за неползването на 5/8 ид.части от процесния апартамент, за периода от 25.11.2020 г. до 26.01.2021 г.; и да заплати на Н. К.

Н., на основание чл.59 ЗЗД сумата 302,05лева /съответстващи на 155 евро/, представляваща обезщетение за неползването на 1/8 ид.части от процесния апартамент, за периода от 25.11.2020 г. до 26.01.2021 г. в останалата обжалвана част, по иска с правно основание чл.59 ЗЗД, решението е потвърдено.

2

Софийски апелативен съд след като обсъди направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства намира следното:

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК постановеното съдебно решение може да бъде допълнено и изменено в частта за разноските по искане на страната, направено в срока за обжалване на решението.

Като съобрази, че решението по настоящото дело е връчено лично на С.

Н. М. на 06.02.2026 г., а молбата е депозирана на 09.02.2026 г., както и че срокът за допълване и изменение по смисъла на чл.248, ал.1 ГПК е срокът за касационното обжалване, който е едномесечен от датата на връчване, то и настоящата молба е подадена преди срока за обжалване е допустима.

Разгледана по същество молбата по чл.248, ал.1 ГПК е частично основателна по следните съображения :

С разпоредбата на чл.248 от ГПК законодателят предвижда специален ред за допълване или изменяне от съда на постановеното от него решение в частта му с характер на определение по произнасянето относно разноските.

Разноски се присъждат за всяка инстанция, поради което и следва да бъдат заявени именно при разглеждане на спора пред нея. Съгласно константната съдебна практика и по аргумент от мотивите по т.11 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС крайният срок за предявяване на исканията за разноски, за представянето на доказателства за тяхното реално извършване, както и за възражения срещу същите, в т. ч. и по чл.78, ал.5 ГПК е именно съдебното заседание, в което е даден ход по същество на спора в съответната инстанция.

В конкретния случай към отговора на въззивната жалба (л.16 и сл. по делото) въззиваемата, чрез процесуалния си представител, е приложила копие от договор за правна защита и съдействие от 26.02.2025 г. (л.19 по делото), от който е видно, че М. е заплатила на адвокат В. В. възнаграждение за оказаната правна помощ и съдействие в размер на 10 980 лева, по посочената в договора банкова сметка.

Приложени са и копия от две вносни бележки за извършени банкови преводи по посочената в договора сметка – съответно за сумата от 5 520.50 лв., преведена на 04.03.2025 г., и за сумата от 5 490 лв., преведена на 25.03.2025 г.

3

В проведеното по делото открито съдебно заседание на 08.10.2025 г. въззиваемата, чрез адв. В., е представила списък на разноските по чл.80 ГПК, в който е разпределила претендираното адвокатско възнаграждение съобразно идеалните части на всяка от ищците, както следва: сумата от 9 150 лв. по отношение на ищцата З. Г. Н. и сумата от 1 830 лв. по отношение на ищцата Н.

К. Н. – К., като е приложила и анекс от 05.10.2025 г. към договора за правна помощ.

В същото съдебно заседание процесуалният представител на въззивниците е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК.

С оглед своевременно направеното искането за присъждане на разноски, представянето на доказателства за тяхното реално плащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се уважи частично.

Основателно е направеното от въззивниците възражение по чл.78, ал.5 ГПК, тъй като при съобразяване естеството на правния спор, неговата фактическа и правна сложност, засегнатия интерес и извършените от процесуалния представител на ответника действия по осъществяване на защитата (изготвяне на отговор и явяване в едно съдебно заседание), съдът установи несъответствие между размера на възнаграждението за въззивната инстанция от 10 980 лева (5 613,98 евро), материалният интерес (130 590 лева/66 769,60 евро) и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права.

При съобразяване на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът счита, че определеното и заплатено възнаграждение отговаря частично на критериите за разумност и пропорционалност и се явява частично справедливо и обосновано, с оглед положения от адвоката труд.

Предвид изложеното молбата по чл.248 ГПК за допълване на решението е частично основателна и следва да бъде уважена общо за сумата от 9 873.60 лева/ 5 048.29 евро разделени в тежест на двете въззивници както следва: в тежест на З. Г. Н. сумата от 6 170.99 лева/3 155.18 евро и в тежест на Н. К. Н. сумата от 1 234.18 лева /631.03 евро.

По изложените съображения Софийски апелативен съд, 2 състав, 4

Гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248, ал.1 ГПК решение №25/08.01.2026 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 2 състав, постановено по гр. дело № 785/2025 г., в частта за разноските, както следва:

ОСЪЖДА З. Г. Н., ЛЧ **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“Цар Асен“№1, ет.2, чрез адв. Д. М., да заплати на С. Н. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“Алабин“№33, ет.3, к-ра 333, чрез адв. В. В., сума в размер на 6 170.99 лева/3 155.18 евро, представляваща разноски за въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“Цар Асен“№1, ет.2, чрез адв. Д. М., да заплати на С. Н. М., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.София, ул.“Алабин“№33, ет.3, к-ра 333, чрез адв. В. В., сума в размер на 1 234.18 лева /631.03 евро, представляваща разноски за въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определение подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл.248, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5