Решение № 182 от 29.06.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Шумен, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Станислава Ст. Стойчева като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско дело № 20233600500171 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №337/22.12.2022г. по гр.д.№315/2022г. по описа на НПРС, съдът е осъдил на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр.с чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.86 ал.1 от ЗЗД ответника ЗЕАД ..... с ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.София,пл-„....., представлявано от изпълнителните директори Н.Ч. и И.Г. да заплати на ищцата Л. А. К. с ЕГН:**********, с адрес: гр.К... обл.Шумен, ул......, сумата от 2000.00лв. /две хиляди лева/главница, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, причинени й от пътно-транспортно произшествие,възникнало на 10.03.2017г.,около 9.30часа, в град К... в качеството й на пътник в МПС- автомобил ... с рег.№....., който лек автомобил е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗЕАД ..... по полица №.... с период на валидност от 04.08.2016г.до 03.08.2017г./, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на иска -10.03.2022г. до окончателното й изплащане, отхвърлил е иска в останалата му част, за разликата над присъдената сума от 2000.00лв. до 3000.00лв./главница/, както и за претендираната законна лихва върху нея за периода от 01.04.2021г.до 10.03.2022г.като неоснователен и недоказан, осъдил е ответника да заплати 1 на ищцата Л. А. К. направените по делото разноски в размер на 630.00лв., отхвърлил е искането на ищцата срещу ответника за осъждането му да й заплати разноски по делото за разликата над уважения размер от 630.00лв. до претендирания такъв от 1049.50лв., като неоснователно и недоказано, осъдил е ответника ЗЕАД ..... да заплати на адвокат К. К. К. ,вписан в АК-Русе, с ЕГН:**********, с адрес на кантората :гр.Разград,ул....... адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за процесуално представителство на ищцата по делото, на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, осъдил е ищцата Л. А.

К. да заплати на ответника ЗЕАД ..... направените по делото разноски в размер на 360лв.

Решението е обжалвано от Л. А. К. в частта с която съдът е отхвърлил иска на ищцата по чл.432 ал.1 от КЗ за разликата над 2000лв. до претендираните 3 000лв., както и за претендираната законна лихва върху нея за периода от 01.04.2021г. до 10.03.2022г. като неоснователен и недоказан, като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.

Жалбоподателят моли решението да бъде отменено в тези му части и вместо това съдът да постанови ново с което да уважи исковата претенция в пълен размер и да му се присъдят направените разноски по делото.

Въззиваемото дружество ЗАД ..... , действащо, чрез пълномощника си юрисконсулт Н.З. е депозирало отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

След проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Ищцата е предявила срещу ответното дружество

2 иск с правно основание чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания от нея , в резултат от процесното ПТП на 10.03.2017г. , ведно с лихва за забава върху обезщетението ,считано от 1.04.2021г. до окончателното му заплащане, като предмет на настоящото въззивно производство е отхвърлителната част от решението на НПРС.

Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2017-103818/10.03.2017г., съставен от Н.А.И. на посочената дата, около 9.30 часа, в гр.К...по бул...... е възникнало ПТП с участието на С.М.Х., водач на МПС автомобил ... с рег.№....., с пострадало лице Л. А. К. /с мозъчно сътресение – комоцио/,като причина за настъпилото ПТП е записано, че водачът , с несъобразена скорост с пътните условия губи управление над МПС, излиза вдясно извън платното за движение, преобръща се и остава на дясната си страна, за което е образувано ДП №75. С постановление от 05.05.2017г.на А.М. прокурор при НПРС ,е прекратено досъдебно наказателно производство №75/2017г. по описа на РУ-гр.К... поради липса на данни за престъпление по чл.343,ал.1 б“б“,алт.2 във вр.с чл.342,ал.1 от НК или за друго престъпление от общ характер.

От заключението на вещото лице по назначената и приета САТЕ пред НПРС се установява, че като причина за възникване на произшествието може да се посочи изгубения контрол над управлението на автомобила от страна на водача му, вследствие на което процесният автомобил е напуснал платното за движение вдясно спрямо посоката си на движение и след плъзгане по затревена площ се преобърнал на дясната си страна. Съществувала е техническа възможност да бъде избегнато настъпването на произшествието ,ако водачът на процесния лек автомобил е контролирал непрекъснато управлението на превозното средство, което управлява и не е допуснал същото да излезе навън границите на платното за движение.

От заключението на вещото лице по назначената пред НПРС СМЕ се установява ,че от данните в делото и медицинската документация е видно,че при претърпяно ПТП на 10.03.2017г., лицето Л. А. К. е получила следните травматични увреждания: Контузия на главата без регистрирани външни увреждания: Сътресение на мозъка без загуба на съзнание.Контузия на шията:

Палпаторна болезненост в дясната шийна мускулна група. В резултат на 3 получените травматични увреждания, на пострадалата К. е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна връзка. Болничното лечение е продължило 4 дни. При липса на динамично наблюдение на състоянието на пострадалата след дехоспитализацията /в архивите на МБАЛ липсват данни за провеждане на назначените контролни прегледи на 17.03.2017г. и на 24.03.2017г. и за резултати от тях, липсват приложени амбулаторни листи от проведени контролни прегледи ,пострадалата Л. К. е била насочена за наблюдение от ОПЛ/личен лекар/, в ИЗ не са регистрирани данни за издаден болничен лист /, могат да се дадат само средни срокове за възстановяване. При лека степен на мозъчно сътресение и възстановителният период, последиците от уврежданията би следвало да приключат за около три седмици. При липса на регистрирани усложнения, трайни последици за здравето не се очакват.

От заключението на вещото лице по назначената пред НПРС СПЕ се установява ,че към момента на освидетелстването на ищцата К. не се установяват клинични признаци на психично разстройство в широк или тесен смисъл на думата/съгласно МКБ Х/. Поведението й е подредено, съответно, с добър контрол над подтици и импулсите, съзвучна, емоциите са съответни, налице са елементи на лабилност при коментиране на преживянато. Липсват активни психопатологични феномени. Споделените фобийни изживявания, свързани с пътуване кола имат предистория /анамнеза за преживяното ПТП в миналото/,освен това не са обективизирани /от медицинска документация или свидетелски показания/ и не нарушават грубо социалното й функциониране, така, че не са основание за поставяне на диагноза в причинно-следствена връзка с процесното деяние. Според експерта, обсъжданото събитие /ПТП/ вероятно е било за нея /застрашавайки живота й / травмиращо преживяване, обусловило психично разстройство в широк смисъл на думата с характеристики на ОСТЪР СТРЕС, последван от АДАПТАЦИОННА РЕАКЦИЯ с тревожно-депресивен облик. И двете страдания са от областта на т.нар.гранична психиатрия и представляват отговор на застрашаващо живота или ценностите на индивида събитие. Психичното състояние на К. не е било с голяма тежест, тъй като, ако е било с голяма интензивност,то би наложило специализирана психиатрична намеса. Тя твърдяла, че не е търсила медицинска помощ, ползвала нетрадиционни методи, вземала и успокоителни 4

/Лексотан/, предоставен й от приятелки, справила се сама с течение на времето и на подкрепата, оказана й от семейството и приятелите. Острата стресова реакция вероятно е отзвучала в рамките на няколко дни. Относно адаптационната реакция, конкретен отговор според д-р Николова не може да бъде даден, поради липса на обективни данни /свидетелски показания и медицинска документация/. Чисто теоретично тя отзвучава от 2 месеца до 2 години , като в съображение е обстоятелството,че не е търсена специализирана помощ.

От показанията на разпитаният по делото свидетел на ищцовата страна пред НПРС се установява ,че непосредствено след възникване на ПТП-то, в резултат на което ищцата е пострадала, синът й се обадил по телефона на свидетелката ,с молба, ако може тя да отиде в болницата, където К. била приета. Двете били приятелки от години. Когато св.Юмерова отишла в болничното заведение, ищцата се намирала още в Спешно отделение и на въпроса й какво се е случило, К. се мъчела да плаче, но не можела.

Състоянието й било пълен стрес. След това я поели докторите. Свидетелката стояла при нея, защото й казали, че ищцата не трябвало да заспива, тъй като имала мозъчно сътресение. Юмерова останала в болницата при приятелката си 2 дни, на третия се прибрала. След като я изписали от болницата, ищцата не искала да общува с никого, затворила се в себе си, оплаквала се от постоянни болки в главата и гърдите. Вземала болкоуспокояващи. Не искала да пресича улица, не искала да се качва в кола.За оплакванията на ищцата от болките в гърдите, свидетелката счита,че се дължат на колана, който я притискал. Около десет дни се налагало свидетелката да я придружава до тоалетна. Отначало не можела да ходи пълноценно и да работи.

Не е спорно по делото, че към датата на ПТП-то – 10.03.2017г. – за л.а.

... с рег.№..... управляван от С.М.Х., е имало сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по застрахователна полица

№.... с период на валидност от 04.08.2016г. до

03.08.2017 като застраховател по полицата е ответникът ЗЕАД ......

Ищцата е отправила до ответника ЗЕАД ..... писмена застрахователна претенция с вх.№....,с която , на основание чл.498,ал.1 във вр.с чл.480 от КЗ е предявила искане за получаване на застрахователно обезщетение за настъпило застрахователно събитие-причинена телесна повреда , в резултат 5 на ПТП на 10.03.2017г. по пътя от гр.Каолиново до с.Тодор Икономово, в качеството си на пасажер на предна дясна седалка в лек автомобил ... с рег.

№....., имащ сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД ..... по полица №.... с период на валидност от 04.08.2016г.до 03.08.2017г.

Претендираното обезщетение е в размер на 3 000.00лв. Поради непредставяне на исканите от застрахователя документи от страна на ищцата, застрахователната преписка е прекратена, за което тя е уведомена с писмо с изх.№П 00528/07.06.2021г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се осъществява, чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.