Решение № 5993 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5993 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20231100508637 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на Б. Т. К., ответник в първоинстанционното и въззивник в настоящето производство, който обжалва първоинстанционното решение над размера от ¼ от минималната работна заплата до присъдения размер от 250 лева. Излага подробни съображения за пороците на решението. Същата страна с частна жалба обжалва и определението на първоинстанционния съд от 15.06.2023 г., с което е оставено без уважение искането му за изменението на решението в частта относно разноските. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Първоинстанционният съд над размера от ¼ от минималната работна заплата за страната, като отхвърли предявеният иск над този размер до присъдения размер от 250 лева и измени решението в частта относно разноските и остави без уважение претенцията на ищците за присъждане на деловодни разноски.

В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по делото, поддържа подадените въззивна и частна жалби, като пледира за уважаването им. Уточнява, 1 че обжалва решението над минималния размер на издръжката от ¼ от минималната работна заплата за страната, считано от датата на исковата молба занапред. Претендира сторените по водене на делото разноски, за които не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 263 от ГПК ищецът в първоинстанционното производство малолетният М. Б. К., действащ чрез своята майка З. О. В., е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и излага подробни съображения в подкрепа на заявеното становище. В срока по чл. 276 от ГПК подава и отговор на частната жалба на ответника, която също оспорва като неоснователна.

Моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт, като остави подадените от ответника въззивна и частна жалби без уважение, като неоснователни. Претендира сторените по водене на делото разноски.

В хода на съдебното дирене, малолетният въззиваем, действащ чрез своята майка и пълномощника си по делото, оспорва подадените от ответника въззивна и частна жалби като неоснователни и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваните съдебни актове Претендира разноски по представен списък.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от страна, имаща интерес от обжалването, като подлежи на разглеждане в настоящото производство.

При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :

Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с иск с правно основание чл. 150 от СК-за увеличаване на издръжката, дължима на малолетния ищец М. Б. К., роден на ******* г., от неговия баща – ответника Б. Т. К. от 120 на 250 лева, ведно с лихви за забава и разноски. Поддържал, че е малолетен син на ответника, като обстоятелствата, при които била определена издръжката му от него съществено и трайно се изменили-с порастването му се увеличили нуждите му, както и средствата, необходими за задоволяването им. Претендирал разноски.

Ответникът оспорвал иска по основание и размер, като го считал за неоснователен и недоказан. Сочел, че е останал без работа и доходи, като бил регистриран като лице активно търсещо работа в Дирекция „Бюро по труда“ 2

София Изток. Сочел също така, че не разполага имущество от което да реализира доходи, като живеел в жилището на своите родители, съвместно с тях, като поемал разходите за домакинството и им помагал за закупуване на храната и нужните им лекарства. Сочел, че по закон дължал издръжка на своите родители, които били нетрудоспособни, поради възрастта, като майка му била с минимална пенсии и влошено здравословно състояние. Твърдял, че предвид изложените обстоятелства, считал за непосилно да заплаща издръжка за малолетния си син в размер над минималния такъв в размер на 177,50 лева към момента на подаване на исковата молба. Претендирал разноски.

За да постанови обжалвания съдебен акт, Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Ищецът, 10-годишен към датата на завеждане на исковата молба, е син на ответника, който в края на 2016 г. по реда на чл. 50 от СК, приел да му заплаща издръжка в размер на 120 лева. Ответникът представил заповед за прекратяване на ТПО по чл. 71, ал. 1 от КТ от 19.12.2022 г.-пет дни след получаване на съдебните книжа по делото, а като основание за прекратявана на същото правоотношение в представената по делото трудова книжка на ответника била вписана разпоредбата на чл. 321, ал. 1, т. 1 от КТ. Първоинстанционния съд приел, че документът, който ще се ползва занапред по настоящото дело е именно посочената трудова книжка, считайки, че заповедта за прекратяване на ТПО е създадена за нуждите на процеса, като не следва да се взема предвид при произнасянето на съда, заедно с последващата регистрация на ответника в Дирекция „Бюро по труда“.

Средномесечният доход на майката за миналата година бил около средният за страната, но тя имала родено второ дете.

Отчитайки процесуалното поведение на ответника, съдът се убедил, че същият може, но не желае да плаща търсената издръжка, която е скромна, като не плащал редовно и присъдената до този момент издръжка. Приел, че претендираната сума е във възможностите на всеки трудоспособен мъж от София, където средната заплата е около 2500 лева, а безработицата е под средната за ЕС.

При този изход на спора, възложил в тежест на ответника таксата върху увеличението, както и сторените от ищеца разноски по делото.

Направеното от ответника искане за изменение на решението в частта относно разноските, присъдени в полза на ищеца, с обжалваното определение съдът оставил същото без уважение.

При тази фактическа установеност, Първоинстанционният съд постановил 3 обжалваните съдебни актове.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, като същата се установява от събраните писмени и гласни доказателства.

Във въззивното производство са приети писмени доказателства, а именно – квитанция за сумата от 480 лева за зелено училище в периода 5 – 9 юни 2023 г., трудов договор № 134 от 09.03.2023 г, сключен между въззивника и АМ Т.К.

ЕООД, трудов договор № 20232224 от 24.11.2023 г., сключен между въззивника и К. И С.Л. ЕООД, справка за осигурителния доход на З. О. В.. От анализа на тези документи се установява следното :

От представената квитанция се установява, че и след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство майката на малолетния въззиваем продължава да прави обичайни разходи, свързани със задължителното му обучение, като лице под 16 годишна възраст.

Съгласно представената справка, за периода март – юни 2023 г. З. В. няма осигурителен доход, а за периода октомври 2023 г. до месец януари 2024 г., включително, реализирала осигурителен доход в общ размер на 2741,18 лева, или средномесечния осигурителен доход на майката за посочения период е в размер на около 685 лева.

За доходите си въззивникът представи трудови договори, първият от които сключен на 09.03.2023 г., по който той приел да изпълнява длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил- 12 и повече тона, с основно месечно възнаграждение в размер на 780 лева, и допълнително такова за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж при същият работодател, като бил уговорен изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя. Въззивният съд не обсъжда подробно този трудов договор, доколкото за въззивника не е съществувала пречка да представи същия пред първоинстанционния съд, пред който последното проведено съдебно заседание е на 23.03.2023 г., като го отчита единствено като част от констатираното от първоинстанционния съд за тази страна поведение на нежелание да участва в издръжката на сина си.

4

Вторият представен трудов договор установява, че въззивникът е приел да изпълнява длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил - 12 и повече тона, с основно месечно възнаграждение в размер на 800 лева, и допълнително такова за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, като бил уговорен изпитателен срок от шест месеца в полза на работодателя. От представените пред първата инстанция доказателства е видно, че въззивникът има дългогодишен стаж на длъжността шофьор на тежкотоварен автомобил (поне от 03.06.2020 г.), което обстоятелство се отразява положително на доходите му по този договор. Отделно от това, считано от 01.01.2024 г., минималната работна заплата за страната, съгласно ПМС № 193/12.10.2023 г. е в размер на 933 лева, а въззивникът не е ангажирал доказателства за доходите си след 01.01.2024 г.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани във въззивното производство.

При тази фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :

По подадената въззивна жалба :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, не счита за нужно да ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното :

На първо място жалбата се основава на невярното фактическо твърдение, че към момента на подаването й на 28.04.2023 г., въззивникът е безработен и не получава доходи от трудови правоотношения. Горното твърдение се опровергава от представените от същата страна с молба от 14.03.2024 г. доказателства, съобразно които от 09.03.2023 г. въззивникът е в трудово правоотношение и реализира трудови доходи. Предвид това, тези оплаквания не следва изобщо да бъдат обсъждани от въззивния съд, тъй като не кореспондират с доказателствената съвкупност по делото, а са изолирани и произволни. Не следва да се зачете и релевираната в жалбата регистрация на въззивника в Дирекция „Бюро по труда“, като лице активно търсещо работа. На първо място, трудовото правоотношение, след което е създадена посочената регистрация, е прекратено от страните по реда на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ-поради взаимното съгласие на страните. Съобразно 5 това, следва да се приеме, че въззивникът, който вече бил получил съдебните книжа по делото, съзнателно и с цел да не дава издръжка на малолетния си син, сам се е поставил в невъзможност да дава такава за периода на регистрацията. Това поведение на родителя е укоримо, поради което въззивникът не може да черпи права от него. Отделно от това, дори да се приеме, че същият е останал без работа за периода на регистрацията в Дирекция „Бюро по труда“, същият период не се отличава със значителна продължителност, като още в хода на първоинстанционното производство, въззивникът е започнал работа. Също така, следва да се отбележи, че участието на въззивника в издръжката на малолетния му син е негово алиментно задължение и се ползва с приоритет пред поети от него облигационни задължения, както и пред задължението му за издръжка на неговите възрастни родители, в случай, че последните се нуждаят от такава. Предвид това, съдът не счита за необходимо да обсъжда липсата на доказателства за необходимостта на родителите на въззивника от издръжка, платима им от него, каквито не са представени и пред двете съдебни инстанции.