Решение № 1414 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1414 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300501445 по описа за 2023 година Производство по чл.258, ал.1 и сл.ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от П. С. П. от гр.Пловдив, чрез пълномощника си адв.Ж. Ч. от гр.Д., уточнена с молба-допълнение вх.№ 18141/ 06.06.2023г., против Решение № 1124/ 14.03.2023г., постановено по гр.д.№ 9628/ 2022г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с., в частта, с което жалбоподателят е осъден да заплати на П. В. Г. от гр.Пловдив сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, в резултат на нанесен побой на 26.06.2018г. , ведно със законната лихва върху главницата от посочената дата, до окончателното изплащане, както и присъдената държавна такса и адв.хонорар. Жалбоподателят оспорва решението в обжалваната му част като неправилно и порочно, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, с което да се измени решението чрез намаляването му по справедливост към минималния размер по доводите и съображенията: приема се за шаблонно посоченото от съда понятие за справедливост като погрешно и посочването 1 относно съобразяването на особеността с оглед съществуващата икономическа конюнктура, без мотиви в тази насока; считат се погрешни, шаблонни и недоказани доводите на съда относно приетото за установено относно резултата на извършеното престъпление от жалбоподателя, изразяващо се в претърпени от ищеца болки от счупване на нос и избиване на зъб, които са довели до затрудняване на дъвченето и говоренето. Възразява се с довода, основан на обстоятелството, че пострадалият предизвикал жалбоподателя с обидни думи, поради което е налице съвина от страна на пострадалия, който е боксьор и продължава да упражнява този спорт, както и оспорва се обстоятелството, че счупването на нос и избиване на зъб са довели до затрудняване на дъвченето и говоренето, с препращане относно съдържанието на заключението по СМЕ по делото. Поради това определеното обезщетение се намира за несъобразено с критерия на справедливост и се иска неговото намаляване. Претендира се присъждане на разноски по делото.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна П. В. Г. чрез адв.С. Г.Т., в който жалбата се оспорва като неоснователна, вкл. като бланкетна, без конкретни пороци, а акцентиране на обстоятелства, които са били предмет на разглеждане в предходно нак.производство по НОХД № 4084/ 2019г по описа на съда. Иска се оставяне в сила на обжалваното решение.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния по чл.259, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с иск по чл.45 от ЗЗД от П. В. Г. от гр. П. против П. С. П. от същия град за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от противоправни действия на ответника спрямо ищеца чрез нанасянето на последния на побой на датата 26.06.2018г., в резултат на което последният претърпял болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт.

Исковата претенция за неимуществени вреди е уважена в размер на 8000 лева от първоначално предявената такава в размер на 12 000 лева, като в отхвърлителната част на решението, както и в частта на претенцията за имуществени вреди, решението е влязло в законна сила. Предмет на висящия правен спор между страните поради обжалване на ответника е исковата и 2 уважена претенция за сумата от 8000 лева.

При разглеждане на настоящия правен спор, разглеждан относно гражданскоправните последици от противоправно поведение на ответника, е налице предпоставка за съобразяване на разпоредбата на чл.300 ГПК с оглед наличието на влязла в сила присъда на наказателен съд, при която са решени въпросите относно наличието на извършено виновно противоправно деяние от страна на ответника , за което с влязла в сила Присъда № 321/ 02.12.2019г. по НОХД № 4084/ 2019г. на ПРС – ХХVI н.с. е признато, че ответникът виновно е причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъб – първи горен десен зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, за което на ответника е било наложено наказание лишаване от свобода/отложено/.

При тези безспорни юридически факти по делото с оглед наличието на влязла в сила присъда основните елементи на фактическия състав на деликтната отговорност относно деянието, дееца, противоправността и причинната връзка между нанесените на пострадалия вреди се явяват установени, като предмет на разрешаване в настоящото производство е въпросът относно определяне на размера на паричния еквивалент на неимуществените вреди изпитваните болки и страдания от пострадалия, съпроводени от психически и емоционален дискомфорт в периода на възстановителния процес от средната телесна повреда. Преценката относно паричната репарация се основава на обществения критерий за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД. За това чрез ангажираната по делото СМЕ след преглед от вещото лице на медицинската документация е установено постъпването на ищеца в УНГ Клиника на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАДПловдив на 27.06.2018г.с описаните констатации – счупване на носните кости с деформации на външния нос, кървене от носа и затруднено дишане, възпроизведено в последващото СМУ от 02.07.2018г като „***“, последвало преглед в дентален кабинет и имплантиране на имплант на 10.07.2018г.

Установеното избиване на горен десен зъб е преценено като избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, счупването на костите на носа е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, а останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание без причинено разстройство на здравето. Ищецът е бил хоспитализиран , били извършени прегледи и консултации в УНГ, след което е процедирано 3 комплексно консервативно и оперативно лечение , изразяващо се в наместване на деформиран счупен нос при антибиотична защита и прием на обезболяващи. След изписването е започнало и денталното лечение, поетапно и свързано с монтирането на имплант на мястото на избития първи горен десен резец. От настоящата СМЕ е потвърдена причинно-следствената връзка на получените травматични увреждания от понесения удар в областта на лицето на ищеца, като оздравителните процеси са протекли обичайно като резултат и срокове след оказаната медицинска помощ. Относно степента на търпените болки и страдания е потвърдено, че несъмнено в острия след травматичен период в рамките на 10-15 дни са били изпитвани значителни болки от ищеца, които са били със затихващ характер и след консолидирането на зъбния имплант. Причиненият успоредно с физическите болки и страдания емоционално-психологически дискомфорт е установен от ангажираните по делото гласни доказателства/ показанията на св. Р. Сл. Х./. При така установените фактически обстоятелства въззивният съд споделя възприетият от районния съд размер на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди от 8000 лева, което съответства на вида и степента на телесната увреда на ищеца предвид сравнително младата възраст на пострадалия, периода на хоспитализация и дентално лечение, вида и степента както на физическите болки и страдания, така и съпътстващия с това битов и житейски дискомфорт, угнетеност по време на възстановителния процес.

Главният довод в жалбата на ответника е наличието на съпричиняване, съответно съвина и у пострадалия, е несвоевременен с оглед преклузията по чл.266 ГПК , което го прави и неоснователен. Възражение за съпричиняване не е предявено в хода на първоинстанционното производство в срока по чл.131 ГПК с отговора на исковата молба, поради което не е налице процесуална предпоставка за разглеждане на въпроса относно наличието на основание за намаляване размера на дължимото обезщетение, съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Не на последно място, с оглед вторият основен довод на жалбоподателя, в критерия за обществената справедливост по чл.52 ЗЗД при преценка на паричния еквивалент на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди се включва и преценка на съществуващата икономическа конюнктура , която както към момента на постановяване на обжалваното решение, така и към настоящия момент се характеризира с ноторно известни инфлационни процеси не само в 4 национален план, но и в международен план.

По така изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение на районния съд ще се потвърди като правилно и обосновано.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемият следва да се присъдят направените разноски за адв.възнаграждение в размер на 1 500 лева, по представен ДПЗС от 30.06.2023г.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1124/ 14.03.2023г., постановено по гр.д.№ 9628/ 2022г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с., в обжалваната част, с което П. С. П., ЕГН:********** е осъден да заплати на П. В. Г., ЕГН:********** от гр.П. сумата от 8000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, психически и емоционален дискомфорт, в резултат на нанесен побой на 26.06.2018г. , ведно със законната лихва върху сумата.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

Осъжда П. С. П., ЕГН:********** да заплати на П. В. Г., ЕГН:********** сумата 1 500 лева / хиляда и петстотин лева/ - разноски за адв.възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5