Определение № 620 от 01.07.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 620 гр. Ловеч, 01.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500417 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.423,ал.1, т.1 от ГПК.

Постъпила е жалба от М. С. С., чрез адв. Д. Г. от АК – София, с посочено правно основание чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК. В нея се посочва че Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с рег. № 291/ 03.06.2025 година по ч.гр.д. № 550/ 2025 година не е връчена ненадлежно на нейния постоянен и настоящ адрес, доколкото тя има такива в град София.

На следващо място липсва конкретно посочване на претендираните суми, съответно как е изчислена претендираната лихва за забава, сумите са посочени в евро. Твърди, че не е уведомявана за наличие на просрочие и съответно не й е отправяна покана за доброволно изпълнение. Оспорва и размерът на претендираното адвокатско възнаграждение.

Моли да бъде отменена Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 с рег. № 291/ 03.06.2025 година по ч.гр.д. № 550/ 2025 година, като незаконосъобразна, постановена в противоречие на чл. 423 от ГПК. При условие на евентуалност, ако искането бъде отхвърлено, да бъде редуцирано присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Ловешкият окръжен съд, като съобрази направените оплаквания и изложени доводи, обсъди доказателствата, приема за установено следното:

Производството по ч. гр. дело № 550/ 2025 година на Тетевенския районен съд е образувано по повод изпратено на основание чл. 411, ал.1, изр.1 от ГПК по компетентност заявление за издаване на заповед за изпълнение на 1 парично задължение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Ф***** Д*****“ АД, град София против М. С. С., с настоящ адрес с.Б***** извор, Община Тетевен, Област Ловеч. По подаденото заявление Ловешкият районен съд е издал Заповед № ****/ 01.10.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника, издадена по ч.гр.д. № 1879/ 2019 година по описа на съда за посочената сума.

След издаване на заповедта съдът е предприел връчването й на настоящия адрес на длъжника. Видно от данните по делото заповедта е връчена лично на М. С. на 10.06.2025 година. На 11.06.2025 година тя е подала възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК и настоящата жалба.

С разпореждане заповедният съд е указал на основание чл. 415, ал.1 от ГПК на заявителя да предяви иск за установяване на вземането.

Разпоредбата на чл. 423 от ГПК е предвидена, като защита на длъжника в случаите когато той е бил лишен от възможността да оспори вземането, като подаде възражение по чл. 414. В случая посоченото основание е ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение. От данните по делото е видно, че заповедта е връчена лично на длъжника на настоящия му адрес, като същият в срок е подал възражение. Предвид на това, че възражението по чл. 423 от ГПК цели да възстанови срока за подаване на възражение по чл. 414 от ГПК, то същото в конкретния случай е лишено от предмет и като такова е недопустимо.

Съгласно чл. 413, ал.1 от ГПК заповедта по чл. 410 от ГПК подлежи на обжалване само в частта за разноските, поради което в частта в която са развити доводи по същество за нейната неправилност, жалбата е недопустима.

Правилността на издадената заповед по същество е предмет на евентуално исково производство по чл. 422 от ГПК, за предявяване на което е дадено указание по чл. 415, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, като съобрази т.12 от Тълкувателно решение №4/13 г. на ОСГТК, счита, че подадената жалба в частта за разноските е подадена преждевременно. Съображенията за това са следните. С обжалвания съдебен акт, с оглед изхода от заповедното производство, длъжникът е осъден да заплати разноските на заявителя. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/13 г. на ОСГТК по дължимостта на направените в заповедното производство разноски произнасяне дължи съдът, който разглежда иска, 2 предявен по реда на чл.422 респ. 415 ал.1 от ГПК, с оглед изхода от спора, като принудителното изпълнение се осъществява въз основа на издаден по реда на чл. 404, т.1 от ГПК от исковия съд изпълнителен лист. Посочено е, че когато е подадена частна жалба по реда на чл.413 от ГПК при подадено възражение и образувано исково производство по реда на чл.415 ал.1, респ.422 от ГПК, администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от изхода по исковото производство. В конкретния случай, предвид наличието на подадено в срок възражение по чл. 414 от ГПК и указания до заявителя за установяване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК в исково производство, развитието на въззивното производство по цитираната частна жалба е недопустимо, като преждевременно и в този смисъл не се дължи произнасяне от въззивната инстанция, а производството следва да бъде прекратено и делото върнато на Тетевенския районен съд. Процесната частна жалба следва да се администрира от заповедния съд след приключване на исковото производство, а в случай, че не бъде предявен иск в указания срок и последващо обезсилване на издадената заповед за изпълнение, то жалбата би била недопустима, поради липса на предмет.

Водим от горното и на основание чл.423 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 4871/ 11.06.2025 година, подадена М. С. С., чрез адв. Д. Г. от АК – София, с посочено правно основание чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с рег. № 291/ 03.06.2025 година по ч.гр.д. № 550/ 2025 година, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 417/ 2025 година на ЛОС .

ВРЪЩА частната жалба вх.№ 4871/ 11.06.2025 година, подадена М. С.

С., чрез адв. Д. Г. от АК – София, против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с рег. № 291/ 03.06.2025 година по ч.гр.д. № 550/ 2025 година, в частта за разноските за администрирането й съобразно т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК пред ВТАС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4