Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260108 от 13.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 84/2021
Вид
Решение № 260108
Подписан
13.04.2022
В сила
10.06.2022
Състав
ГАЛЯ ВАСИЛЕВА БЕЛЕВА, ВЯРА ИВАНОВА КАМБУРОВА, АЛЕКСАНДЪР ДИМИТРОВ МУРТЕВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260108 13.04.2022 г. Град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав

На пети април две хиляди двадесет и първа година

В открито заседание в следния състав:

Председател : ВЯРА КАМБУРОВА

Членове : ГАЛЯ БЕЛЕВА мл.с.АЛЕКСАНДЪР МУРТЕВ

Секретар: ТАНЯ МИХОВА като разгледа докладваното от съдия Белева въззивно гражданско дело №84 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 260583 от 4.11.2020г. по гр.д.№ 1626/20 г. на РС- Бургас „Корабостроителница Бургас“ ЕООД е осъдена да заплати на Ф.А.Й. *** сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /физически и психически страдания, емоционален дискомфорт/, последица от трудова злополука от 21.05.2018г., настъпила при изпълнение на трудовите му задължения при рязане на метални тръби в предприятието на ответника, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, начиная от датата на увреждането- 21.05.2018г. до окончателното ѝ изплащане, като искът е отхвърлен за горницата над посочената сума до претендираната от 35000 лв., ведно с обезщетението за забава върху тази разлика. С оглед изхода на делото ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 642,86 лв., а в полза на БРС- държавна такса в размер на 600 лв. и разноски 200 лв. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноски съразмерно на отхвърлената част от иска- 1092,34 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач- „Фи Хелт Застраховане“ АД.

Против решението са постъпили две въззивни жалби.

Първата, вх.№272126/17.11.2020г. по описа на БРС, е подадена от ищецът, чрез пълномощника му адв. Димитров против частта от решението, с която исковете му са отхвърлени. Въведени са оплаквания за неправилност на решението в тази му част, като са изложени съображения за неправилност на преценката на съда при определяне на дължимото на ищеца обезщетение съобразно чл.52 ЗЗД. Подробно и правилно била установена фактическата обстановка и причинените на ищеца травматични увреждания, както и изживените от него болки и страдания, които довели до трайно затруднение на движенията на долен крайник за период от 8-10 месеца.

Обсъдени били и правилно анализирани обстоятелствата, които според съда били относими към определяне размера на обезщетението, но въпреки това не били отчетени в достатъчна степен и с необходимата критичност изложените от ищеца аргументи за интензитета на претърпените болки и страдания, както и за негативните последици в социален и икономически план, поради което определеното обезщетение било в занижен размер не само спрямо критериите на чл.52 ЗЗД, но и съгласно константната съдебна практика по сходни случаи. Не били съобразени конкретните икономически условия. Ето защо въззивникът- ищец намира присъденото обезщетение за несправедливо, неправилно занижено в нарушение на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Моли решението на БРС да бъде отменено в обжалваната от него част, като искът му бъде уважен изцяло и му се присъдят разноските пред двете съдебни инстанции.

Срещу тази въззивна жалба своевременно са подадени отговори от ответника и третото лице помагач.

В отговора си

„Корабостроителница Бургас“ ЕООД, представлявано по пълномощие от адв. Мима Иванова, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да не бъде уважавана.

Тази страна споделя становището на въззивника- ищец, че съдът действително е допуснал нарушения при преценката си относно размера на обезщетението, но в обратен смисъл- същото било определено в крайно завишен размер, несъобразен с действително претърпените вреди, болки, страдания, стрес и притеснения, които ищецът изживял и в този смисъл, обезщетението било определено в нарушение на чл.52 ЗЗД. Развити са съображения, че увреждането е преодоляно изцяло, а движението на ставата е възстановено в пълен обем; че останали недоказани твърденията на ищеца за особено висока степен на притеснение за липса на доходи, за очакван риск да не може да се пенсионира и за невъзможност да работи занапред; за това, че ищецът не е заявил искане пред ТЕЛК за установяване на процент неработоспособност. Оплакването за несъобразяване на конкретните икономически условия при определяне размера на обезщетението било общо, без да е ясно какви съображения обосновават същия.

В отговора си

„Фи Хелт Застраховане“ АД, представлявано от адв. Доротея Нейчева, сочи, че въззивната жалба на ищеца е неоснователна и необоснована, поради което моли за нейното отхвърляне. Според дружеството, претендираното с въззивната жалба обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно и не кореспондира с критерия за справедливост при определяне на обезвредата на неимуществените вреди, заложен в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Ищцовата страна не провела пълно и главно доказване на фактите и обстоятелствата, обуславящи уважаването на иска в претендирания размер, а именно- настъпването на вреди под формата на болки и страдания, които да са в пряка причинно- следствена връзка с трудовата злополука. От събраните доказателства се установявало съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като по време на работа ищецът се отклонил от инструкциите, дадени от работодателя. Намира, че е налице проява на груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ- вместо на равна и твърда повърхност, по време на рутинна за него работа ищецът бил стъпил на друга тръба, с което сам се поставил в ситуация на сериозен риск. Ето защо счита, че ищецът е допринесъл за вредоносния резултат поне 60%. Моли решението на БРС да бъде потвърдено в частта, с която иска е отхвърлен.

В отговора на застрахователя се съдържа и оплакване за неправилност на решението в уважаващата исковете част- за присъдената главница, лихва и разноски, но липсва искане решението на съда да бъде отменено в тази му част. Страната, с депозирана на 16.02.2022г. молба е уточнила, че оспорва подадената от Ф.Й. жалба, както и че поддържа подадената от „Корабостроителница Бургас“ ЕООД въззивна жалба, поради което не може да се приеме, че е депозирала и своя въззивна /респективно- насрещна въззивна/ жалба срещу решението.

Втората въззивна жалба- вх.№272708 от 20.11.2020г., е подадена от „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД срещу тази част от решението на БРС, с която исковете са уважени. Изложени са оплаквания, че изводите на съда за неоснователност на възражението по чл.201, ал.2 КТ са необосновани и в противоречие с материалния закон. Според въззивникът- ответник, ищецът е допуснал груба небрежност при изпълнение на рутинна за него дейност, тъй като не положил и най-малката грижа, която всеки би ангажирал, за да предотврати настъпването на увреждането. От показанията на свидетелите Н. и Данчев било видно, че при рязането на тръби за скрап се ползват специални оксижени, безспорно било, че тръбите за рязане били на купчина и това изисквало с наличния кран ищецът да подреди тръбите на пода, след което да предприеме тяхното рязане. Той не сторил това и при приплъзването на тръба от купчината по време на работата му тя наранила крака му. Неправилно бил разрешен от съда и въпросът, повдигнат с възражението по чл.200, ал.4 КТ, което било счетено за неоснователно. В тази връзка въззивникът- ответник намира, че съдебната практика, на която се е позовал съдът е неотносима, а в случая следва да се приложи разрешението, дадено в Решение №41 по гр.д.№2679/19г. на ВСК, IV г.о. развити са съображения. На следващо място са изложени доводи, че размерът на обезщетението е прекомерно висок за доказаните по делото претърпени негативни преживявания във връзка и по повод настъпилата трудова злополука. Този размер бил определен в противоречие с изискванията на чл.52 ЗЗД, бил определен при необоснованост, допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Съдът не обсъдил ангажираните от ответника доказателства, опровергаващи твърденията на ищеца за интензитета и продължителността на преживените страхове, болки и несгоди. Затова намира, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв. е необосновано високо и несъобразено в конкретния случай с принципите на справедливостта. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като исковете бъдат отхвърлени, а при условията на евентуалност- решението да се отмени частично и размерът на обезщетението да се определи в многократно по-нисък размер. Претендира за присъждане на разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Петър Димитров – процесуален представител на ищеца Ф.А.Й.. С него въззивната жалба на ответника се оспорва като неоснователна, като се иска решението да бъде потвърдено в обжалваната от въззивника- ответник част. Ищецът счита, че преценката на съда относно действителната фактическа обстановка е правилна и обоснована, подробно било мотивирано защо е прието, че не е налице съпричиняване от страна на ответника. Изтъква, че работникът е бил облечен с предпазни средства и е спазвал изискванията за безопасни условия на труд и утвърдените в практиката правила, което се установявало от показанията на разпитаните свидетели. Представената с отговора на исковата молба декларация за трудова злополука, изхождаща от ответника, представлявала извънсъдебно признание на факта, че няма отклонение от работата и че действията на ищеца са били обичайните такива. Затова намира за категорично установено, че настъпилата трудова злополука е производствен инцидент и работникът Й. не е допуснал груба небрежност, както твърдят ответникът и третото лице- помагач. Същевременно ответниците не доказали доводите си за допусната груба небрежност от страна на работника, поради което съдът постановил решение без наличие на съпричиняване.

На следващо място са развити доводи в подкрепа на становището на ищеца, че заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 10% от брутното трудово възнаграждение на работника е такова за временна работоспособност, поради което не следва да се приспада от размера на дължимото обезщетение. Развити са подробни съображения, подкрепени със съдебна практика- Решение №54 по гр.д.№3649/18г. на ВКС. Претендира разноски за двете инстанции.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника Ф.Й. поддържа жалбата си.

Процесуалният представител на въззивника

„КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД с депозирано писмено становище също поддържа жалбата.

Третото лице помагач чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за основателност на подадената от „КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА БУРГАС“ ЕООД жалба, както и за неоснователност на подадената от Ф.Й. въззивна жалба.

Въззивните жалби са подадени в предвидения от закона срок, отговарят на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, подадени са от страни, които имат правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение в атакуваните от тях части, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Предявени са искове с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, вр. чл. 84, ал.3 и чл.86 ЗЗД.

Районният съд е бил сезиран с искова молба от Ф.А.Й., с която претендира осъждане на „Корабостроителница Бургас” ЕООД да му заплати сума в размер от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически, психически и емоционални страдания, последица от трудова злополука от 21.05.2018 год., настъпила при изпълнение на трудовите задължения на ищеца при нарязване на тръби за скрап в предприятието на ответника, ведно с обезщетение за забавено плащане на главницата, начиная от деня на увреждането – 21.05.2018 год., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че страните били в трудово- правни отношения. На 21.05.2018г. ищецът извършвал работа по ремонт на кораб, като му било възложено да нареже метални тръби. При рязането на тръбите, една от тях се приплъзнала от купчината и затиснала левия крак на Й. в областта на глезена. Ищецът бил откаран в МБАЛ Бургас, където било установено счупване в областта на фибуларния малеолол на левия крак. Злополуката била призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ- Бургас. Счупването на фибуларната кост обусловило трайно затруднение на движенията на долния крайник за период от 8-10 месеца. Претърпял две оперативни интервенции, с предписания да ходи с помощни средства без да натоварва крайника, както и медикаментозно лечение. Поради неотшумяване на болките, пострадалият постъпил за лечение в Специализирана болница за рехабилитация „Бургаски минерални бани“. За периода на временна неработоспособност, ищецът бил в отпуск по болест от 21.05.2018г. до 13.02.2019г. След двете операции изпитвал дискомфорт, изпаднал в зависимост от чужда помощ. Изпитвал силни болки, неспособност да се грижи сам за себе си, усещане за тъга, самота, проблеми със съня. За периода на временна нетрудоспособност семейството му било с намалени доходи, а в същото време следвало да заплаща разходи, свързани с лечението, рехабилитация, физиотерапия и др. Предвид възрастта си се страхувал, че ще остане без работа, тъй като няма да може да върши силов /физически по естеството си/ труд, притеснявал се, че няма да му стигнат годините за пенсия.