Акт № 73 от 08.01.2014, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 82

Номер

82

Година

6.4.2012 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

03.06

Година

2012

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Елза Йовкова дело номер

20124100500186 по описа за

2012 година

10 за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №175 от 09.12.2011 година, постановено по ГР.Д.№.... по описа за 2011 година на Свищовски районен съд, е отхвърленпредявеният по реда на чл.422 от ГПКустановителен иск, с който се иска да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца общо сума в размер на 5843,11 лв., представляваща; направените разноски в заповедното производство съдебно в размер на 616,86 лв.; за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1077 от 02.12.2010 година по Ч.ГР.Д.№1210 по описа за 2010 година на С. р. с.; присъдени разноски в полза на ответницата.

Постъпила е въззивна жалба от ищцовата страна, чрез процесуалния представител по пълномощие. В жалбата са изложени твърдения в какво се счита, че се състои порочността на решението. Изложени са доводи и съображения във връзка с твърденията. Направено е искане да бъде отменено решението и предявените искове да бъдат уважени. Излага доводи и съображения.

Ответницата, чрез процесуалния представител по пълномощие, заема становище да бъде оставено в сила решението на районния съд. Излага доводи и съображения в писмена защита.

Съдът като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността на решението.

Налице са всички изисквания за валидност, а именно: Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта на решението.

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно: Налице е правото на иск и същото е надлежно упражнено. Съдът се е произнесъл в периметрите на твърдяните в исковата молба факти и направеното искане. При твърдяните в исковата молба факти съдът дължи произнасяне дали са налице хипотезите, визирани с разпоредбите на чл.207, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. Обстоятелството, че районният съд е обсъждал в мотивите си твърдяните от ищеца вреди само като липси, не води до недопустимост на решението.

Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими.

Правният интерес при установителния иск и процесуалната легитимация на страните, при иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК, са абсолютни положителни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и процеса съдът следи служебно във всяко положение на висящия исков процес.

Налице е правен интерес от предявяването им. Правният интерес е обоснованот вида на търсената защита. Искът, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, е прогласено с правна норма средство за защита на признато в заповедното производство вземане при наличие на нормативно регламентирани предпоставки.

Налице е ипроцесуалната легитимация на страните. Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна. При иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, легитимиранда предяви иска е заявител, чието вземане е признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и е индивидуализирано в издадена заповед за изпълнение на парично задължение, а легитимиран ответник е лицето, против което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение.

Налице са и всички други положителни процесуални предпоставки за съществуване и надлежно упражняване правото на иск, включително и спазен срок за предявяване, визиран с разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.

Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуването и упражняването правото на иск.

В.ГР.Д.№186/2012 г. ВТОС

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК,въззивният съд счита решението за правилно. Въззивният съд стига до същия краен извод, до който е стигнал и първоинстанционният съд - за неоснователност на исковата претенция. Съображенията за този краен извод са следните.

Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба и исковата молба, са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК искови претенции: обуславяща искова претенция – положителен установителен иск за съществуване и дължимост на вземане с право основание чл.203, ал.1 от КТ във вр. с чл.207, ал.1 от КТ; както и обусловена искова претенция с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1, изречение първо от ЗЗД; и двете признати в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение.

Районният съд е обсъдил част от събраните по делото писмени доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях.

Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени от районния съд, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ - какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени от районния съд.

Освен това от съдържанието на процесната „Длъжностна характеристика на управител на склад”-л.13 от първоинстанционното дело, е видно, че едно от „основните задължения”, които трябва да изпълнява ответницата, освен другите изброени преди него, е „задължения, възложени от управителя на фирмата”.

От установените конкретни обстоятелства чрез депозираните по делото свидетелски показания на свидетелите, И. П. И., „колега-МОЛ заедно с ответницата”, и И. И. Б., „клиент на ищцовото дружество”, които като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Ответницата „не е отчела наем и е продалÓ газ не на продажна цена, определена от работодателя” поради това, че управителят на ищцовото дружество е издал устно нареждане за това, лично на нея.

Съдът дава варя на свидетелските показания, като има предвид следното: свидетелите установяват факти, които лично и непосредствено са възприели; свидетелите не са заинтересовани от изхода на делото; фактите, които установяват, не се опровергават от другите събрани по делото доказателства.

Настоящият състав не възприема твърдението за заинтересованост на свидетелите. Съображенията са следните:

По отношение на „колегата-МОЛ” самият ищец твърди, че това лице, по никакъв начин „не е бил фактически задължаван със СМЦ и не е извършвал действия по движението на същите”. Тогава как би могло успешно да се „инициира производство против него”?!

По отношение на „клиента на ищцовото дружество”. Ако, твърденията на ищеца са верни - ответницата носи имуществена отговорност, и съдът уважи претенцията срещу нея, точнотози резултат би удовлетворил „свидетеля-клиент”.

Факта, че в длъжностната характеристика изрично е вписано като основно задължение изпълнение на „задължения, възложени от управителя на фирмата”, освен другите изброени преди него, включително и процесните, без „уговорка, че възлагането трябва да бъде в писмен вид”, е достатъчен настоящият състав да не приеме за „абсурдно” изпълнението на устното нареждане на управителя, независимо от вписаните в длъжностната характеристика задължения.

Ирелевантни по отношение на достоверността са фактите, че има и други дружества, по отношение на които ищцовото „дружество е доставяло промишлени газове в обем, аналогичен или несъществено по-малък от този, доставен на „Н. И. К.”, но те не са ползвали преференции. Ирелевантен по отношение на достоверността е и факта, че за известен период от време и „Н. И. К.” е заплащал по-високите цени и наем. Това е така, защото посочените факти са резултат от търговски взаимоотношения, и са обосновани от икономически интерес за всяко едно търговско взаимоотношение с определен „търговски субект” и за определен период от време.

Предвид изложеното да се прави извод за „недостоверност” само въз основа на факта „за пълно съвпадение на всички съществени и несъществени детайли” звучи несериозно.

Освен това след депозиране на свидетелските показания, които ищцовата страна счита за недостоверни, не са предприети процесуални действия за „опровергаването им”.

С оглед на изложеното съдът е мотивиран да приеме депозираните в първоинстанционното производство свидетелски показания за достоверни.

От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд, които въззивната инстанция след преценката на събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, обсъдени от районния съд, също приема за установени, и от приетите за установени обстоятелства, изложени по-горе, въззивният съд прави следните правни изводи:

ГР.Д.№186/2012 г. ВТОС

По отношение на обуславящата искова претенция.

За да бъде уважен предявен по реда на чл.422 от ГПК положителен установителен иск /съществуване и дължимост на вземане/ чрез събрани по делото доказателства следва да бъде установено /доказано/ следното:

Признато в заповедно производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК в полза на ищцовата странавземане, индивидуализирано в заповед за изпълнение на парично задължение с длъжник – ответникът. В настоящия казус обстоятелство, установено чрез приложеното частно гражданско дело.

Осъществяване на юридическия факт или на фактическия състав, от който произтича претендираното вземане, съдържанието на вземането, размерът му и настъпил падеж.

В настоящия казус за да бъде прието от съда, че е възникнало вземане на ищеца спрямо ответницата, респективно е възникнало задължение за ответницата да заплати на ищеца стойността на вредите, които е причинила на работодателя по смисъла на чл.203, ал.1 от КТ във вр. с чл.207, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, е необходимо по делото да бъдат установени /доказани/ всички изискуеми се предпоставки, визирани както с посочените норми, така и с другите, норми, регламентиращи имуществената отговорност на работника и служителя.