Решение № 160 от 26.05.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Дупница, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая В. Гиздова при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Мая В. Гиздова Административно наказателно дело № 20261510200068 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 59 от ЗАНН.

Подадена е жалба от Я. А. Н. с ЕГН:**********,с постоянен адрес гр.***,***№ **, вх. *, ет.

* , ап. **,против Наказателно постановление № 25-0332-000834 от 04.12.2025г., на Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Рила, с което на основание чл.638,ал.3 от КЗ му е наложено административно наказание-„глоба“ в размер на 400.00 лева/204.52 евро/, за нарушение по чл.638,ал.3 от КЗ.

В жалбата се моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление като незаконосъобразно,необосновано,издадено в нарушение на закана, и съществени нарушения на материалния закон и административно наказателните правила.

В съдебно заседание-жалбоподателят редовно призован се явява лично, и отново моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, като излага подробни съображения в тази насока.

Административнонаказващият орган,редовно призован не изпраща представител.Постъпила е молба с изразено становище по хода по същества. свой

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът намира за установено следното:

1

НП е издадено от компетентен по степен, място и материя орган.

На 16.11.2025г., в 11.35 часа, в община Рила,на третокласен път№107, км.8+200,с посока на движение към гр.Рила,жалбоподателя управлявал товарен автомобил марка „Ивеко 35“ с рег.

№********,собственост на Л.Х.С.-Н.а от гр.Благоевград,като няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите.

.За това констатирано нарушение на жалбоподателя е бил съставен акт за установяване на административно нарушение №4659309 от 16.11.2025г., който акт той подписал без възражение,като така съставения акт послужил и за издаването на атакуваното наказателно постановление №25-0332-000834 от 04.12.2025г., на Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Рила, с което на основание чл.638,ал.3 от КЗ му е наложено административно наказание-„глоба“ в размер на 400.00 лева/204.52 евро/, за нарушение по чл.638,ал.3 от КЗ.

Същественото при производството от административнонаказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител и дали е извършено виновно; наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.

Съдът намира, че в производството по установяване на твърдяното административно нарушение и налагане на административното наказание са допуснати съществени процесуални нарушения, които, от една страна, са довели до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, а от друга - до нарушаване на строго формалния характер на административнонаказателното производство, което се подчинява на строго регламентирани правила. Видно от описанието на нарушението не става ясно какво точно нарушение е извършил жалбоподателя .

По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи, че дрего лице е собственик на МПС, и че към датата на проверката,автомобилът не е имал застраховка ГО, което задължение тежи върху въззиваемата страна, с оглед тежестта на доказване (процесуалното задължение за установяване на обстоятелствата, които са от значение за предмета на делото). Между АУАН и НП не е налице единство между посочената като нарушена правна норма, поради което е нарушен чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

От друга страна в разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ е

2 предвидена отговорност за водач на МПС не собственик на автомобила, с който е извършено нарушението, който се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение.

В настоящия случай обаче не може да се направи извод, че поведението на жалбоподателя , което се субсумира под състава на административно нарушение по чл.638,ал.3,КЗ еизвършено виновно.

Превозното средство е било собственост на трето лице –и както повелява разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, същият е следвало да бъде уведомен за това, че с лужебно е прекратена регистрацията на МПС негова собственост.

Това е така защото Регистрацията се прекратява служебно след получаване на уведомление от Гаранционния фонд, за което обстоятелство обаче се уведомява и собственикът на превозното средство, както предвиждат и чл.143, ал.10 от ЗДВП и чл.18б, ал.2, във връзка с ал.1, т.8 от Наредба I- 45 от 24.03.2000г.

Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН – „Деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.“

Вината вадминистративнонаказателния процес, подобно на наказателния процес се доказва, а не се презюмира.

При това положение и доколкото по делото липсват доказателства за служебната дерегистрация на автомобила да е уведомен жалбоподателят или да са били иззети свидетелството за регистрация или снети регистрационните табели на автомобила, не може да се вмени нито в негова вина, нито във вина на трето лице,в случая настоящият жалбоподател - управление на МПС, без сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Незнанието на част от обективните елементи на състава на нарушението обаче, а именно - прекратяването на регистрацията по служебен път , налага извод за липса на виновно поведение, на подведеното под отговорност лице, която всякога изключва умисъла.

Липсват каквито и да било данни за непредпазлива форма на вина. По делото няма доказателства и такива не са ангажирани от наказващия орган, извършената служебна дерегистрация да е била съобщена на собственика или на ползвателя, каквото задължение е вменено на органа, оправомощен да прекратява регистрацията, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП.

В този смисъл и Решение № 7423 от 21.12.2020г. на АдмС - София по адм. д. № 8338/2020 г. Ето защо, с оглед липсата на доказателства за виновно поведение, жалбата се явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Предвид изложените съображения обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното, СЪДЪТ

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0332-000834 от 04.12.2025г., на Началник Група в ОДМВР Кюстендил,РУ Рила, с което на Я. А. Н. с ЕГН:**********,с постоянен адрес гр.***,***№ **, вх. *, ет. * , ап. **,на основание чл.638,ал.3 от КЗ му е наложено административно наказание-„глоба“ в размер на 400.00 лева/204.52 евро/, за нарушение по чл.638,ал.3 от КЗ,като незаконосъобразно.

Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4