Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 882 от 17.09.2021, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2323/2021
Вид
Определение № 882
Подписан
17.09.2021
В сила
17.09.2021
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Мирела Георгиева Чипова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 882 гр. Пловдив , 17.09.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Стефка Т. Михова

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20215300502323 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.413, ал.2 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез пълномощника му юрк. И.Н., против разпореждане №16342 от 16.08.2021г. на РС- Пловдив, ХV гр.с., постановено по ч. гр. д. №20215330112441, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Г. М. Д., ЕГН **********. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на разпореждането. Иска се отмяната му и издаване на поисканата заповед за изпълнение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.

За да откаже издаване на поисканата заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че подаденото заявление не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и въпреки дадените му указания заявителят не е отстранил допуснатите нередовности.

Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на изискванията за исковата молба, уредени в чл.127, ал.1 от ГПК, сред които е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. В случая с подаденото заявление заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за сумата от 1559,30 лв., за която е посочил, че представлява „неплатени суми“ по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги, сключени между длъжника и

„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за които е открит акаунт №11151862001, обективирани в издадени и непогасени фактури, които вземания са били прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение №1 от 24.02.2020г. към договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 15.10.2018г. поръчка от 15.11.2017г. С разпореждане на първоинстанционния съд на заявителя е указано в 3- дневен срок от 1 съобщението да отстрани нередовностите на заявлението, като посочи какви суми по основание, размер и периоди претендира по всеки отделен договор, сключен с длъжника. В предоставения му срок същият е подал писмена молба, в която е описал само сключените между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и длъжника договори, но не и вида и размера на сумите, които претендира по всеки от тях. При това положение правилно заявлението му е било отхвърлено, тъй като то не отговаря на изискванията на чл.410, ал.2 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 от ГПК и указанията на съда за отстраняване на нередовностите му не са били отстранени от заявителя въпреки предоставената му възможност за това. От съдържанието на изложените от заявителя фактически обстоятелства е видно, че претендираната сума от 1559,30 лв. съставлява сбор от множество отделни вземания, всяко от които е следвало да бъде надлежно индивидуализирано чрез посочване на характера му, размера му и юридическия факт, от който е възникнало. В случая това не е било сторено от заявителя, за което са изложени подробни съображения в обжалваното разпореждане, които изцяло се споделят от настоящия състав на съда. От изложените от заявителя твърдения не става ясно какво точно представляват претендираните „неплатени суми“, как е формиран размерът на общата сума от 1559,30 лв., каква част от нея се дължи по всяко отделно правоотношение и за какъв период, както и кога е настъпила изискуемостта на всяко от вземанията. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №16342 от 16.08.2021г. на РС- Пловдив, ХV гр.с., постановено по ч. гр. д. №20215330112441, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против Г. М. Д., ЕГН **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2