Определение № 6165 от 12.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6165 гр. София, 12.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20261110102574 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.422 ГПК.

Производството по делото е образувано по реда на чл.422 ГПК по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. В. А. за признаване за установено спрямо ищеца, че ответникът дължи вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5186 по описа за 2025г. на Районен съд - Плевен.

Заповедта за изпълнение е била връчена от заповедния съд при условията на чл.47, ал.5 ГПК, без да са събрани данни от връчителя, че лицето не живее на адреса. Дори в съобщението , изпратено на регистрирания адрес (който съвпада с адреса на ответника, посочен в исковата молба) и върнато в цялост, е отразено, че лицеото живее на адреса, че от жилището се чуват шумове, но при позвъняване живущите не отварят вратата. Съдът приема, че съдържанието на удостовереното от връчителя при опита да връчи съобщението на адресата не в равнозначно на изискването на закона връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост или по друг начин и да е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението – арг. чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Съгласно актуалната редакция на чл.415, ал.1, т.2 ГПК указания за иск се дължат при кумулативно наличие на две предпоставки – връчване чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 ГПК и събрани данни от връчителя, че лицето не живее на адреса с посочване на източника на така събраните сведения. В случая не е налице втората предпоставка на закона, поради което 1 следва да се приеме, че след като лицето не намерено на адреса и е залепено уведомление при спазване на изискванията по чл.47, ал.1 ГПК, без удостоверяване от връчителя, че лицето не живее на адреса, заповедта за изпълнение е била надлежно връчена при прилагане на фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. След като е изтекъл срокът за подаване на възражение по чл.414 ГПК, считано от датата, на която изтича срокът за получаване на книжата от канцеларията на съда (2 – седмичен срок от залепване на уведомлението – чл.47, ал.2 ГПК), то заповедта за изпълнение е влязла в сила на основание чл.416 ГПК. При това не са били налице предпоставките по чл.415, ал.1, т.2 ГПК за даване на указания на заявителя да предяви иск за вземанията си. При извода, че заповедта за изпълнение е влязла в сила не е налице правен интерес от водене на производство по реда на чл.422 ГПК. Ето защо предявените по реда на чл.422 ГПК искове са недопустими и исковата молба следва да се върне на основание чл.130 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД с вх. № 28768/30.01.2026г. срещу П. В. А..

Определението подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2