Решение № 71 от 18.03.2025, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Оряхово, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.М.М. при участието на секретаря В.И.И. като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100178 по описа за 2024 година

Делото е образувано по искова молба на А. С. Л., с ЕГН:********** с адрес: с. Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Хаджи Димитър“ №34, чрез адв. Р. Р. от АК-Пловдив, със съдебен адрес гр. Пловдив ул. „Йоаким Груев” №41, с която е предявил против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Никола Габровски“ №79, представлявано от З.С.Р. и А.М. обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните А. С. Л., с ЕГН:********** и „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София, че сключеният между тях Договор за кредит №********** от 12.08.2020г. е нищожен;

- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София да заплати на ищеца А. С. Л., с ЕГН:********** сумата в размер на 189,40 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., сключен между страните ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 18.03.2024г. до окончателното изплащане.

Претендира и направени в настоящия процес разноски.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., сключен с „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София, по силата на който му е предоставена в заем сумата в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,99 ℅ и годишен процент на разходите 49,70 ℅, с краен падеж 02.10.2020г.

Сочи, че съгласно договора кредитополучателят дължи на кредитора и 1 такса за бързо разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 123,15 лева, която следва да се престира, заедно с месечната погасителна вноска, като така общо дължимата сума по договора /главница, лихва и такса/ е била в размер на 640 лева.

Релевира се, че на 30.10.2020г. ищецът е заплатил на ответното дружество сума в размер на 689,40 лева, с която сума е погасил задължението си по договора.

Излагат се доводи, че сключеният между страните договор за кредит е нищожен и всичко платено на ответника над главницата в размер а 189,40 лева /689,40-500/ е платено без основание и следва да бъде върнато на ищеца.

Твърди се, че сключеният с ответника договор за кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, във вр. чл.22 от ЗПК, както и че посоченият в договора за кредит ГПР не е реално приложеният, тъй като в него не е включена таксата експресно разглеждане, а единствено възнаградителната лихва.

Доколкото посочената такса експресно разглеждане не е включена в ГПР, се сочи, че реалният ГПР е различен от този, посочен в договора за кредит, което води до неспазване на изискванията на чл.10, ал.1, т.10 от ЗПК, което от своя страна влече нищожност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.

Моли се, съда да постанови решение, с което:

- на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, да признае за установено в отношенията между страните А. С. Л., с ЕГН:********** и „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София, че сключеният между тях Договор за кредит №********** от 12.08.2020г. е нищожен;

- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София да заплати на ищеца А. С. Л., с ЕГН:********** сумата в размер на 189,40 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 18.03.2024г. до окончателното изплащане.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Признава се твърдението в исковата молба, че на 12.08.2020г. между страните е сключен Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., по силата на който „ВИВУС.БГ” ЕООД с ЕИК: 202393458 гр. София е предоставило в заем на А. С. Л. сумата в размер на 500 лева, с падежна дата 11.09.2020г..

Сочи се, че общо дължимата от ищеца сума по кредита била в размер на 640 лева, от които 500 лева – главница, 16,85 лева – договорна лихва и 123,15 лева – такса експресно разглеждане.

Излагат се доводи, че още преди сключване на договора за кредит, ищецът е бил запознат с него, както и с приложимите общи условия, като му е предоставен и СЕФ /Стандартен европейски формуляр/.

2

Твърди се, че А. Л. се е възползвал от предоставената му от кредитора възможност и е заявил получаването на незадължителна допълнителна услуга за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, за която е начислена посочената по-горе такса.

Оспорва се изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на сключения между страните Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., тъй като той отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит.

Сочи се, че съгласно решение на СЕС от 20.01.2024г. по дело С-714/22 разходите за допълнителни услуги, уговорени в договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на ГПР само, когато тяхното ползване, респективно заплащане е задължително условие за получаване на кредит, какъвто настоящият случай не е.

Твърди се, че такса „Експресно разглеждане“ е включена в Общите условия по кредита и предвид незадължителния й характер, като условие за сключване на договора, то се счита, че тя не следва да бъде включвана в ГПР.

Предвид гореизложеното се счита, че сключеният Договор за кредит е действителен и между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.

Моли се съда да постановите решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани.

В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените искова молба и отговор на същата.

След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представен по делото Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., сключен между ответника „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София /с предишно наименование 4финанс ЕООД/ – „кредитор“ и ищеца А. С. Л., в качеството на „кредитополучател“, последният е получил сумата в размер на 500 лв. /петстотин лева/, като е поел задължение да я върне в срок от 30 дни, а именно на 11.09.2020г.. От договора се установява, че същият е сключен при лихвен процент в размер на 41.00 % и ГПР 49,7 %, като дължимата лихва за целия период е в размер в размер на 16,85 лв.

/шестнадесет лева и 85 ст./. Освен това кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора и такса експресно разглеждане в размер на сумата от 123,15 лв. /сто двадесет и три лева и 15 ст./.

С изпратено писмо от 29.09.2020г. ответникът като кредитор по Договор за кредит №********** от 12.08.2020г. е уведомил ищеца А. С. Л., че дължи по посочения договор сумата в общ размер 649,80 лева /шестстотин четиридесет и девет лева и 80 ст./, от които 500 лева – главница; 9,8 лева – наказателна такса; 123,15 лева – допълнителна услуга и 16,85 лева – лихва, която сума следва да бъде заплатена в срок до 02.10.2020г..

3

Видно от представена и приета по делото Разписка за извършено плащане №0400011861463712 от 30.10.2020г. е, че А. С. Л. е превел на ответника „Вивус.БГ” ЕООД /с предишно наименование „4финанс” ЕООД/ сумата на размер на 689,40 лева /шестстотин осемдесет и девет лева и 40 ст./ по Договор за кредит №**********.

По делото са представени, освен договора за кредит, но и приложимите Общи условия, уреждащи отношенията между „Вивус.БГ” ЕООД, /с предишно наименование 4финанс ЕООД/ и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството финансови услуги /кредити/ от разстояние и СЕФ.

Видно от приложимите към договора за кредит общи условия – „Такса експресно разглеждане“ е такса за предоставяне на допълнителна, незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане от кредитора на искането за отпускане на кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя за отпускане на кредит и/или допълнителен кредит при срокове и условия, посочени в общите условия.

В т.3.1 от Общите условия към договора е посочено, че договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител. За целта след като кредитополучателят натисне бутона „подпиши“, съгласно т.1.8 по-горе, кредиторът изпраща на кредитополучателя потвърждение под формата на имейл на посочен в профила на последния електронен адрес, с който се потвърждава сключването на договора за кредит. Отразено е, че страните изрично се съгласяват съобщенията по електронна поща, потвърждаващи приемането на договора за кредит, да имат силата на саморъчни подписи в съответствие на чл.13, ал.4 от ЗЕДЕП.

Други относими по делото доказателства не са събрани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си за недействителност на Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., сключен с „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458 гр. София.

В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно облигационно правоотношение с ищеца А. С. Л., по силата на което има право да задържи получената сума от 189,40 лева /сто осемдесет и девет лева и 40 ст./.

С доклада по делото, допълнен с Определение №86 от 27.02.2025г. и обявен за окончателен с Протоколно определение №83 от 13.03.2025г., съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между 4 тях е сключен Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., по силата на който ищецът е получил сумата от 500 лева, която се е задължил да върне, с договорна лихва в размер на 16,85 лв., както и да заплати такса „Експресно разглеждане“ в размер на 123,15 лв..

Съдът прие за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че на 30.10.2020г. ищецът е погасил кредита, като е заплатил на ответното дружество сумата от 500 лева – главница, сумата от 16,85 лева – договорна лихва; сумата от 123,15 лева – такса „Експресно разглеждане“; сумата от 29,40 лева – наказателна лихва за забава и сумата в размер на 20,00 лева - такса за изпращане на уведомително писмо, във връзка с настъпило просрочие, както и че посочените такси и лихви /с изключение на договорната лихва/ не са включени в ГПР по кредита, а също и че включването на такса за Експресно разглеждане по сключения Договор за кредит №********** от 12.08.2020г. в ГПР, ще доведе до надвишаване на пет пъти законната лихва по кредита, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.

Съдът приема, че процесният Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

От сключения между страните по делото Договор за кредит №********** от 12.08.2020г., се установява, че същият има характеристиката на договор, сключен от разстояние по смисъла на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Съгласно нормата на чл.6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.