Решение № 103 от 11.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Варна, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20223110105110 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от С. П. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр.

***********, срещу „Застрахователна компания **“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. *******, осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 25 000 лв. (след изменение на иска чрез намаляване на неговия размер, допуснато с определение № 443/22.03.2022 г. по т.д. № 159/2022 г. на ВОС), представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от реализирано на 08.02.2021 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******, застрахован по действащ към датата на събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя – 15.02.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

В исковата молба ищцата твърди, че на 08.02.2021 г., около 13:10 ч., в гр. ***********, е настъпило ПТП, при следния механизъм: ищцата се движела по десния тротоар на ул. „*******“, в посока на движение към кръстовището с ул. „*******“, огледала се и предприела пресичане на улицата в посока изток-запад, когато един от паркираните покрай тротоара автомобили - лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******, потеглил назад и я блъснал. Твърди, че противоправното деянието и вината на водача на посочения лек автомобил са установени с решение по НАХД № 5304/2021 г. на ВРС. Поддържа, че в резултат от ПТП е претърпяла силен психически стрес и травматично увреждане, изразяващо се в счупване на шийката на дясна раменна кост, което е довело до ограничаване пълното движение на 1 ръката и отделно е предпоставка за развитие на допълнителни усложнения на здравословното й състояние. Твърди, че травматичните й увреждания все още не са напълно възстановени и едва ли ще бъдат, предвид възрастта й. Сочи, че силният стрес от настъпилото ПТП, съчетан с телесните увреждания, са й причинили значителни по интензитет болки и страдания, които не са преодолени. Излага, че е лекувана в МБАЛ „*******“ ООД в периода 10.02.2021 г. – 13.02.2021 г., в който период е извършила разходи за лечение на стойност 1942 лв.

Твърди, че към момента на произшествието виновният водач на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ******* е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество.

Твърди, че е отправила към застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, каквото било отказано за заплащане с аргумент, че по силата на сключено между страните споразумение № 291/08.04.2021 г. в нейна полза е изплатена сумата от 1942 лв., с което изцяло са репарирани всички претърпени от нея вреди, вкл. имуществени и неимуществени.

Ищцата не оспорва така изплатената в нейна полза сума в размер на 1942 лв., но намира, че същата представлява единствено обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, чийто размер по представени пред застрахователя фактури възлиза на изплатената сума.

Оспорва действителността на сключеното споразумение № 291/08.04.2021 г. в частта, в която тя се отказва от правото да получи обезщетение за неимуществени вреди. По-конкретно счита, че клаузите на т.

2.1, т. 2.2, т. 2.3 и т. 4 от споразумението са нищожни поради противоречие с добрите нрави, тъй като имат за цел да заобиколят задължението на застрахователя по КЗ да репарира всички претърпени от пострадалия вреди.

Излага, че ответното дружество на практика е изплатило единствено претендираните от нея имуществени вреди (разходи за лечение), а се е опитало да се освободи от законовото си задължение за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Предвид търговското качество на ответното дружество, ищцата намира, че така предложените й клаузи в споразумението не се дължат на грешка, а е налице целенасочено и съзнателно недобросъвестно поведение на застрахователя, който се е възползвал от нейната неопитност. Отделно счита, че е налице значителна разлика в насрещните престации на страните по споразумението, доколкото застрахователят е заплатил само реално дължими действително направени разходи за лечение (имуществени вреди), а в замяна на това тя се е отказала от претенцията й за обезщетение за неимуществени вреди в значителен размер, каквото обезщетение също й се следва.

В условията на евентуалност прави възражение за унищожаемост на същите клаузи от споразумението поради грешка. В тази връзка поддържа, че не е съзнавала, че, претендирайки обезщетение само за медицински разходи, предмет на договора ще бъдат и вредите, резултат от нейни болки и страдания. Намира, че това е видно от размера на претенцията й и изплатеното обезщетение. Счита, че ответното застрахователно дружество се е възползвало от нейната липса на опит и възрастта й и е злоупотребил с положението си. Намира за очевидно от съдържанието на споразумението, че волята й при подписването му е била възстановяване на имуществените й 2 вреди, а не отказ от претенция за неимуществени вреди.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения иск.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалните й представители адв. Н. В. и адв. А.С., поддържа исковата молба и моли за присъждане на адвокатко възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди, че пред него е предявена претенция от ищцата за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, във връзка с което е образувана застрахователна преписка, по която е било определено обезщетение в размер на 1942 лв. и предложено сключване на споразумение във връзка с така одобрената за изплащане сума. Твърди, че екземпляр от споразумението е представен на ищцата, тя се е съгласила със съдържанието му и го е подписала, като договорената сума за обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди от ПТП е изплатена в нейна полза в пълен размер. Счита, че така постигнатото между страните споразумение е действително, а възраженията на ищцата в обратна насока – неоснователни.

Оспорва ищцата да е претърпяла посочените в исковата молба неимуществени вреди. Поддържа, че нейната психика не е пострадала по никакъв начин от ПТП, тъй като от представената медицинска документация няма данни за проведено лечение в тази насока. Оспорва също причинноследствената връзка между ПТП при безспорния негов механизъм и вредите.

Оспорва иска и по размер. Счита, че претендираната сума е прекомерно завишена и не съответства на действително претърпените вреди.

Прави и бланкетно възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат.

Намира за недължима и претендираната законна лихва, за което излага съображения.

С тези аргументи по същество ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Прави и възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуания му представител адв. Н. В., поддържа отговора. В предоставения за това срок не конкретизира направеното в отговора възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване чрез уточняване поведението на ищцата, с което счита, че тя е допринесла за настъпване на процесното ПТП. Затова и на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК съдът приема възражението за ненаправено.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че на 08.02.2021 г., в гр. ***********, е настъпило процесното ПТП при описания в исковата молба негов механизъм, по вина на водача на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *******; 2.) че в резултат от ПТП ищцата е претърпяла сочените травматични увреждания – счупване на шийката на дясна раменна 3 кост, обусловила трайно затруднение на в движенията на десния горен крайник за период ок. 3-4 месеца; 3.) че между собственика на лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ******* и ответника „Застрахователна компания **“ АД е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към 08.02.2021 г.; 4.) че с влязло в сила решение № 292 от 24.02.2022 г. по НАХД № 5304/2021 г. по описа на Районен съд – Варна водачът на лекия автомобил е признат за виновен за това, че на 08.02.2021 г., в гр.Варна, при управление на МПС - л.а. „Форд Фиеста“ с peг. № В2156 СА, нарушил правилата за движение: чл.40, ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“ и чл.40, ал.2 от ЗДвП : „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, и по непредпазливост причинил на С. П. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на дясна раменна кост, обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 3-4 месеца, като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, престъпление по чл.343а, ал.1, б."а", пр.2, вр. чл.343, ал.1, б."б", пр.2 вр.чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.; 5.) че ищцата е завела пред ответното застрахователно дружество застрахователна претенция за изплащане на имуществени и неимуществени вреди; 6.) че във връзка с претенцията е подписано между страните споразумение № 291/08.04.2021 г.; както и 7.) че в полза на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1942 лв. Посочените обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото писмени доказателствени средства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 141 от 08.02.2021 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 08.02.2021 г., справка от информационната система на Гаранционен фонд от дата 19.10.2021 г., претенция за изплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от дата 15.02.2021 г., споразумение № 291/08.04.2021 г. от 09.04.2021 г., искане за изплащане на застрахователно обезщетение вх. № 10886/24.09.2021 г., писмо (отговор) изх. № 10083/03.11.2021 г., искане за изплащане на застрахователно обезщетение вх. № 13021/19.11.2021 г., писмо (отговор) изх. № 10798/30.11.2021 г., заверен препис от влязло в сила на 12.03.2022 г. решение № 292/24.02.2022 г. по НАХД № 5304/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.

Видно от предявената претенция от 15.02.2021 г., със същата ищцата е поискала ответното застрахователно дружество заплащане на обезщетение за неимуществени (имуществени) вреди в размер на 1942 лв. от настъпило на 08.02.2021 г. застрахователно събитие - ПТП, за които е представила протокол за ПТП и разходооправдателни документи – фактура от МБАЛ ******* на стойност 1800 лв., фактура от МЦСМП Евромедикс на стойност 100 лв. и фактура за медицинска консумативи на стойност 42 лв.

По повод претенцията е образувана застрахователна преписка – щета № Р00031000-03-21-7083/17.02.2021 г. и по същата е сключено споразумение на 09.04.2021 г. По силата на споразумението ЗК „**“ АД се е задължило да 4 заплати на С. Г. застрахователно обезщетение в общ размер на 1942 лв., представляваща паричната стойност (еквивалент) на претърпените от ПТП вреди, а Г. се е съгласила с този окончателен размер и начина на определянето му, както и с обстоятелството, че обезщетението възмездява всички претърпени от нея вреди, които са предмет на застрахователната преписка (чл. 1.1. и чл. 2.1.). Отделно С. Г. е заявила и декларирала, че с подписване на споразумението и получаването на определеното обезщетение от 1942 лв. се уреждат изцяло, окончателно и в пълен обем всички нейни претенции във връзка със застрахователното събитие, последиците от него и претърпените вреди (чл. 2.2.), както и че с получаването на посочената по споразумението сума е получила цялостна и пълна обезвреда на всички претърпени от нея вреди от ПТП и няма и няма да има за в бъдеще никакви претенции към ЗК „**“ АД – неимуществени и/или имуществени, свързани пряко или косвено със застрахователното събитие (чл. 2.3.).

Разпечатката съдържа 31 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/773a1b4f-9139-4747-a09d-0e4458a63a06