Решение № 35 от 13.01.2020, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 1261/2019
- Вид
- Решение № 35
- Подписан
- 13.01.2020
- В сила
- 18.08.2020
- Състав
- ДЕНИЦА БОЖИДАРОВА ПЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр.
Добрич, 13.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА при секретаря Диана Й., като разгледа докладваното от съдия Петкова гражданско дело № 1261 по описа на ДРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
„АВТОКРАН - ПОДЕМ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Д. с ЕИК *********, представлявано от управителя
В.Д.Б., чрез упълномощения адвокат М.Г., с която срещу едноличен търговец С.Д.К. с фирма „Д.-С.Д.” с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 79 ал.1, предл.1 и по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: - сумата от 1713,60 лв., представляваща неплатена цена по фактура №3652/08.08.2018г. за извършена услуга с автокран, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване; - сумата от 112,82 лв., представляваща обезщетение за забава при изплащането на главното парично задължение, изчислено в размер на законна лихва, считано от 09.08.2018г. до 02.04.2019г. Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства: Ищецът твърди да е изправна страна по сключен с ответника неформален договор за осъществяване на услуги с автокран на обекти на ответника съгласно фактура №3652/08.08.2018г. на стойност 1713,60 лв. Към датата на подаване на исковата молба ответникът е в забава. Между страните са водени многократни разговори ответникът да заплати доброволно задължението си. Поради изложеното ищецът претендира реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК, редовно уведомен, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковете и моли за тяхното отхвърляне по следните съображения: отрича твърденията на ищеца за наличие на облигационно отношение между страните с посоченото в ИМ съдържание; ответникът не притежава и не ползва обекти, за които да има нужда от услуги с автокран; отрича да е получавал покана за доброволно плащане; оспорва да е осчетоводил процесната фактура. По изложените съображения се настоява за отхвърляне на исковете.
Претендират се сторените по делото разноски.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал.1, предл. 1 във вр. с чл. 266, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, наличието на сключен с ответника договор за изработка с твърдяното съдържание; изпълнение на задълженията по договора, както и че изработеното е прието от възложителя ответник.
По иска по чл. 86 от ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане на задължението /по иска по чл. 86 от ЗЗД – плащане на падежа/.
Съгласно чл. 264, ал.1 от ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Следователно приемането на извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя.
Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие - реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие - одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора. Приемане на извършената работа по смисъла на чл. 264, ал.1 от ЗЗД е налице, както когато възложителят е направил изрично изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова одобрение е изразено с конклудентни действия /с подписването на издадена от изпълнителя фактура или с осчетоводяването на такава, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит, извършване на частично плащане/.
Съдът приема, че с оглед на приетите доказателства по делото се установява, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по неформален договор за изработка, съгласно което ищецът се е задължил срещу възнаграждение да извърши услуги с автокран. За установяването на изпълнената и приета работа ищецът е ангажирал писмени доказателства – процесната фактура №3652/08.08.2018г. на стойност 1713,60 лв. с вкл. ДДС, по негово искане е допусната съдебно-счетоводна експертиза, разпитани са и свидетели.
Фактурата съставлява частен свидетелстващ документ. Когато тя не е подписана от получателя, тя не доказва валидно поето задължение по нея. В настоящия казус фактура №3652/08.08.2018г. е подписана от законния представител на дружеството – възложител, като в срока по чл. 131 от ГПК подписът, положен в графа „получател“ не е оспорен от ответното дружество.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза.
Заключението на в.л. Е. Й. не е оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло като обективно и безпристрастно. Вещото лице е посочило, че е редовно водено счетоводството на двете дружества, като сделката, обективирана в процесната фактура е осчетоводена само в счетоводството на ищеца, като вземане към ответника в размер на 1713,60 лв. с ДДС. ЕТ „Д.-С.Д” не е включил фактурата в дневника си за продажби, не я е осчетоводил и не я е декларирал пред ТД на НАП, съответно не е ползвал данъчен кредит и не е извършвал плащания по нея. Вещото лице е изчислило и законната лихва върху главницата, считано от падежа – 09.08.2018г. до 02.04.2019г. – същата е в размер на 112,81 лв.
В разглеждания случай ответникът оспорва иска с доводи за липса на договор между страните. Фактът на реалното изпълнение на работата на изпълнителя се установява въз основа на събраните по делото гласни доказателства - водените от ищеца свидетели Й.Н.В. и М.А.Б.. Свидетелят В. споделя, че при ищеца заема длъжността „......“ и през лятото на 2018г. е управлявал челен товарач, вдигал с вишка хора, за да поправят счупена врата на промишлен обект, която била около 10 м. висока. Свидетелката Б., счетоводител в ищцовото дружество, пояснява, че е осчетоводила процесната фактура, която била съставена от законния представите на „Автокран – подем“ ЕООД. Изготвила е и е изпратила потвърдително писмо до ответника.
Пояснява, че е била на обекта, на който нейни колеги са вдигнали с вишка монтажници на ЕТ „Д.-С.Д”, за да ремонтират врата, висока около 10 м. Вратата била промишлена, между два големи силоза. Знае, че ответникът е изпълнявал заявка за ремонт на вратата, но не знае кой е собственик или ползвател на обекта. Ищецът се явявал подизпълнител на ответника. Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и непротиворечиви и съответстващи на останалите събрани по делото доказателства.
Съгласно формираната по реда на чл. 290 и сл. ГПК константна практика на ВКС, подписването на фактурата от представител на търговско дружество - ответник представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване, съответно и отразява възникналата между страните облигационна връзка. С подписването на фактурата възложителят удостоверява, че изпълнителят е извършил задължението си съобразно уговореното. С поредица свои решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК и следователно представляващи задължителна съдебна практика по чл.280,ал.1,т.1 от ГПК, а именно: Решение № 166/26.10.2010г.по т.д.№ 991/2009г.на ВКС, II т.о.; Решение № 96/26.11.2009г.по т.д.№ 380/2008г.,I т.о;Решение № 46/27.03.2009г. по т.д.№
546/2008г., II т.о.; Решение № 42/19.04.2010г.по т.д.№ 593/2009г., II т.о; Решение № 211/30.01.2012г. по т.д.№ 1120/2010г.,II т.о, съставите на ВКС приемат, че фактурата, подписана от двете страни по сделката, доказва както сключването на договора, така и неговото изпълнение. Двустранно подписаната фактура, съдържаща съществените елементи на конкретната сделка, има доказателствено значение за сключен договор за изработка и е основание за плащане на уговореното възнаграждение; тя може да бъде ценена и като доказателство за приемане от възложителя на извършеното. Наличието на облигационна връзка между страните и надлежното изпълнение от страна на ищеца се установява, както от двустранно подписаната фактура, така и от събраните гласни доказателства.
Други доказателства от значение за правния спор не са представени, а необсъдените съдът намира за неотносими към предмета на спора.
В обобщение следва да се посочи, че е налице приемане с конклудентни действия на извършената работа от страна на възложителя по процесната фактура. Отразените във фактурата данни и свидетелските показания дават основание да се приеме, че задължението на ответника, като възложител, за заплащане стойността на описаната фактура е доказано в претендирания размер, поради което предявеният иск за главница подлежи на уважаване в заявения размер. Като неотносими по делото не следва да бъдат обсъждани възраженията на ответника, касаещи собствеността и ползването на стопанския обект, в който са осъществени услугите с автокран.
Като последица от уважаването на иска в полза на ищеца следва да се присъди законната лихва върху присъдената сума, считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изпълнение на задължението.
Акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважена в претендирания с исковата молба размер от 112,82 лв. за периода от 09.08.2018г. до 02.04.2019г.
Относно отговорността за разноски:
Ищецът претендира разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, както следва: 118,54 лв. – държавна такса;
150 лв. - депозит вещо лице; 450 лв. - адвокатско възнаграждение.
Ответникът е заявил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, при което в контекста на приложното поле на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални действия. Съобразно цената на предявените искове за главница и обезщетение за забава, минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., възлиза на 357,85 лв. Платеното адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. действително надхвърля минималния размер, но е съответно на фактическата и правна сложност на делото и на обема на осъществената от пълномощника на страната защита. По делото са проведени 3 съдебни заседания, заплатеният от ответника адвокатски хонорар е в същия размер, видно от приложените по делото договор за правна защита и съдействие и разписка – л. 26 и л. 27 от делото. Поради това в полза на ищеца се дължат разноки за адвокатско възнаграждение, така както са сторени.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи разноски в общ размер от 718,54 лв., от които: 118,54 лв. – държавна такса; 150 лв. - депозит вещо лице; 450 лв. - адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Добрчикият районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79 ал.1, предл.1 и по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, едноличен търговец С. Д.К.с фирма „Д.-С.Д.” с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. В..
ДА
ЗАПЛАТИ НА „АВТОКРАН - ПОДЕМ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
Д. с ЕИК *********, представлявано от управителя В.Д.Б., следните суми: сумата от 1713,60 лв., представляваща неплатена цена по фактура №3652/08.08.2018г. за извършена услуга с автокран, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2019г. до окончателното погасяване; - сумата от 112,82 лв., представляваща обезщетение за забава при изплащането на главното парично задължение, изчислено в размер на законна лихва, считано от 09.08.2018г. до 02.04.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, едноличен търговец С.Д.К.с фирма „Д.-С.Д.” с ЕИК ********* ********* със седалище и адрес на управление: гр. В. ДА
ЗАПЛАТИ НА „АВТОКРАН - ПОДЕМ“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
Разпечатката съдържа 48 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7739dab7-ddf5-4f49-a95e-811b83222966