Решение № 4680 от 21.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4680 гр. Пловдив, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20235330102729 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исково производство.

Делото е образувано по искова молба на Делото е образувано по искова молба на Г. М.

А. , ЕГН **********, с адрес в *********, срещу „КРЕДИ ЙЕС" ООД, Е ИК 200688545, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. „Лозарска" № 12 , и искове с правно основание в чл. 22 от Закона за потребителския кредит , чл. 146 от Закона за защита на потребителите , чл. 26 от ЗЗД и чл. 55 ал. 1 предл . второ от същия закон.

Ищецът твърди сключването на договор между страните от дата 20.12.2019г. , по силата на който получил назаем от ответното дружество 500 лева, при месечен фиксиран лихвен процент по заема 3,330 %, годишен процент на разходите - 48,246 %, като кредиторът приел плащане , разсрочено на 8 месечни вноски в размер на 72.22 лева всяка. Договорено било ( чл.6) от договора, вземането на кредитора да бъде обезпечено чрез гарант/и, отговарящ/о на условията на чл. 10, ал. 2, т. 1 от Общите условия към договора за заем (две физически лица, всяко от които да отговаря на следните условия: да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 7000. 00 лева, съгласно справочните данни на НОИ; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател по договор за заем, сключен със Заемодателя; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по 1 погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ) и с още едно от следните обезпечения: 1. Ипотека върху недвижим имот, съгл. чл. 10, ал. 2, т. 3 от ОУ.

2. Особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 2 от ОУ. 3.

Банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 2, т. 4 от OУ. 4. Ценна книга, издадена в полза на Заемодателя. В случай на непредставяне на обезпечение, било договорено в чл. 8 от договора и плащането неустойка на кредитора в размер на 374.21 лева, разсрочена като част от погасителната вноска, нарастнала по този начин.

Изложени са обаче доводи, че клаузата за неустоечно плащане при непредставено обезпечение е недействителна съобразно критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т. д. N 1/09, тъй като тя е загубела присъщата си обезщетителна функция, което съставлява противоречие със общото задължение за спазване на добрите нрави.

Неустойката не била включена в общия процента на разходите по кредита , при което нормата заобикалял и разпоредбите на закона за потребителския кредит, в частност чл.

19 ал. 4 от същия.

Иска се от съда решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на чл. 8 от договора и да осъди ответното дружество да върне на ищеца сума от 50 лева, платена без основание по тази клауза, както и присъждане на разноските по делото, а на адвоката на ищеца – и хонорар по реда на чл. 38 от ЗАдвокатурата.

Ответното дружество оспорва исковете, отрича пороци на договора , моли претенцията да бъде отхвърлена и да се присъдят направените по делото разноски.

Вещото лице дава заключение , че ако неустойката бъде включена в ГПР - а тя не е – годишния процент на разходите ще надхвърли законоустановената си горна граница.

Платената от А. по договора неустойка е в размер на 374.21 лева.

В хода на делото ищецът е изменил размера на осъдителното си искане, като се иска ответника да се осъди да му заплати 374.21 лева недължимо платена неустойка по договора.

Исковете са допустими.

По същество, съдът съобрази следното:

Искът е на потребител, каквото качество А. има съобразно § 13 т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от Закона за потребителския кредит. И двата закона са приложими в отношенията между страните.

Сключването на договора е безспорен факт.

Основания за общата му недействителност според чл. 22 от ЗПК не се намериха.

Недействителна е обаче - нищожна клаузата на 8 от същия , която предвижда неустойка при непредставяне на обезпечение на вземанията на кредитора по договора.

Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите – тя води до значително неравновесие между договорените права на 2 страните, като облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива преговори , следователно тази клауза е нищожна и на основанието по чл. 146 от ЗЗП. Тази нищожност е изначална , тя произтича пряко от съдържанието на нормата и затова е без значение дали договорените с нея суми са платени от А. или не; плащането или неговата липса не могат да санират нищожност, макар да са от значение за евентуално предявения иск по чл. 55 от ЗЗД .

Тази договорка противоречи и на добрите нрави.

С оглед дадените от ВКС в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК критерий, следва да се каже, че тази неустойка не разполага с присъщите си функции.

Тя не обезпечава вземане на кредитора за вреди, каквито не биха могли да настъпят само заради неизпълнението на задължението на ответника да представи обезпечение.

Пак по същата причина, неустойката няма възстановителна функция, а прилагането й като санкция не може да обоснове законосъобразност, доколкото паричния й еквивалент е значителен, почти равен на главницата. Изводът на съда е , че плащането на сумата по тази неустойка е самоцелно, а оттам – тази клауза противоречи на добрите нрави.

По иска за репариране на получените съобразно недействителната клауза суми , съдът кредитира заключението на вещото лице , според което има имуществено разместване по неустоечната клауза , при което и този иск е основателен в пълния си размер .

Разноските се присъждат в тежест на ответното дружество , съобразно изхода на спора. Дължи се хонорар на представител на ищеца, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата (не се ангажираха доказателства за имущественото състояние на ищеца и съдът не може да отрече отрицателното му твърдение за липса на средства), които се определя да е минималния такъв, изчислен по реда на чл. 7 от Тарифата по чл. 36 от Закона за адвокатурата, при общ материален интерес по делото – исковете са съединени при условията на евентуалност.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Признава за установено спрямо „Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, че в отношенията на това дружество с ищеца Г. М. А. , ЕГН **********, с адрес в *********, е нищожна клаузата на чл. 8 от договор за паричен заем № ******* от дата 20.12.2019г. към искане № ***********, на основанието по чл. 146 от Закона за защита на потребителите.

3

Осъжда „Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12,, да заплати на Г. М. А. , ЕГН **********, с адрес в *********, сумата от 374.21 лева , платени на неосъществено основание – нищожна клауза на чл. 8 от договор № ******* от дата 20.12.2019г. към искане № ******,, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 22.02.2023г. до окончателното изплащане на вземането.

Осъжда „Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на Г. М. А. , ЕГН **********, с адрес в *********, сумата от 270 лева разноски по делото.

Осъжда „„Креди Йес„ ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление в Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, да заплати на еднолично адвокатско дружество „Е. И. „ ЕИК *********, адрес на дейност *************, сумата от 480 лева ( с ДДС) хонорар по делото, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4