Решение № 1723 от 26.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1723 гр. Варна, 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20213100502095 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивни жалби, както следва:

І. Въззивна жалба от П. П. ЯНК. и ЯС. СТ. ЯНК., чрез пълномощника адв. В.А. - ВАК срещу решение № 261907/11.06.2021г., постановено по гражданско дело №13357 по описа за 2020 г. на Районен съд – Варна, в частта, с която е определен режим на лични контакти с тяхната внучка П. С.а: всяка първа събота от календарния месец от 10 ч. до 18ч., без преспиване. Посочват, че ВРС не е изложил мотиви и съображения за това, че не е уважил искането за определяне на режим с преспиване на детето при неговите баба и дядо, както и за определените 7 дни през лятото, вместо исканите 10 дни. Излагат, че съдът правилно е приел, че следва контактите да осигурят стабилна връзка на детето с неговите роднини, и че не се налага контактите да се в присъствие на майката или специално наблюдение и контрол на осъществяване на мерките, поради което въззивниците считат, че възстановяването на контактите с преспиване на детето при тях, така както е било до м. септември 2020г. би осигурило стабилна емоционална връзка между тях и детето. По същите съображения претендират да се определят и 10 дни за контакт на детето, като в условие на евентуалност, същите да бъдат разделени като 7 дни са през лятото и 5 дни през м. декември – м. февруари, ежегодно. Молят за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново решение, с което да се определи режим на лични контакти на въззивниците с тяхната внучка П.

С.а, както следва: всеки първи уикенд от месеца от 17 ч. в петък до 19 ч. в събота, алтернативно – всеки първи уикенд от месеца от 9 ч. в събота до 9 ч. в неделя, както и 7 дни през лятната ваканция и 5 дни през зимния период от м. декември до м. март, когато родителите не са в платен годишен отпуск. Претендират присъждане на разноските по делото.

С писмен отговор П. ЯС. СТ. е изразил становище за основателност на жалбата.

В. П. Г. е оспорила подадената от П.Я. и Я.Я. въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че исканията на въззивниците за определяне на самостоятелен режим на контакти не е съобразено с интересите на детето, ангажиментите на майката и възможностите й за почивка. Моли жалбата да се остави без уважение; претендира присъждане на разноските по делото.

ІІ.Въззивна жалба от В. П. Г., чрез пълномощник адв.Вл.Д. – ВАК срещу решение № 261907/11.06.2021г. Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, евентуално 1 неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд, в нарушение на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, въпреки наличие на основанията за спиране на делото е разгледал същото, поради което и постановеното решение е недопустимо. Твърди, че неправилно и в нарушение на разпоредбите на чл.172 ГПК 236, ал.2 ГПК, вр. чл.12 ГПК, съдът не е преценил всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и връзка и не е обсъдил доводите и възраженията на ответницата, поради което не е установил правилно фактическата обстановка и е достигнал и до неправилни и необосновани изводи. В нарушение на разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК не са взети предвид нововъзникналите в хода на делото факти и обстоятелства. При определяне на режима на лични контакти, не е съобразено, че детето посещава детска градина и не е в негов интерес да напуска същата през лятото, предвид осъществяваното непрекъснато целенасочени възпитание и грижи, за осъществяване на контакти с баба си и дядо си. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се определи режим на личен контакт на ищците и детето, като им се даде възможност да го виждат един ден от работната седмица, след приключване на работното им време от 17,30 ч. до 19,30 ч. и без определяне на дни през лятото, предвид разширения режим на лични контакти на бащата с детето, в рамките на който ищците могат да осъществяват свободен контакт с детето.

С писмен отговор П.Я. и Я.Я. са оспорили жалбата като неоснователна. Изразяват становище за неоснователност на искането за спиране на производството по делото.

П.С. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли същата да се остави без уважение.

Представител на ДСП-Варна, не се явява, не изразява становище по жалбата.

За да се произнесе по спора, ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по иск на П. П. ЯНК. и ЯС. СТ. ЯНК., с правно основание чл.128 СК срещу В.Г. и П.С./син на ищците/. Ищците твърдят, че ответниците са родители на тяхната внучка П. П. С.а. С решение 4397 от 18.10.2019г., постановено по гр.д. № 10888/2019г. по описа на ВРС е утвърдено постигнато между ответниците споразумение, съгласно което упражняването на родителските права спрямо детето П. е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, бащата е осъден да заплаща издръжка в полза на детето и е определен режим на лични контакти на детето с неговия баща. До началото на м. септември 2020г. ищците имали постоянни контакти с внучката си. Виждалия не само когато била при баща си, но и оставала в дома им да преспи поне веднъж месечно, а през ваканциите и за повече дни. В началото на м. септември отношенията между ответниците се влошили, което се отразило и на отношенията между ищците и ответницата. Ответницата спряла да им позволява да виждат детето, а при осъществяване на режима на контакти с бащата, майката не допускала ищците да виждат внучката си, както и да остава в дома им да преспи. Излагат също, че са в активна възраст и имат желание и възможности да се грижат за детето. Посочват също, че е в интерес на детето да общува с баба си и дядо си, като това общуване не следва да зависи от поведението и желанието на родителите. Твърдят, че предвид възрастта на детето, ограничаването на контактите му с роднините по бащина линия би довело до отчуждаване от тях. Молят да им бъде определен режим на личен контакт с детето П., както следва: всеки първи уикенд от месеца от 17ч. в петък до 19ч. в събота, алтернативно от 9ч. в събота до 9 ч. в неделя, а когато бащата е възпрепятстван да упражнява собствения си режим, по обективни причини, ищците да упражняват определения му от съда режим в пълен обем.

С писмен отговор ответникът С. е изразил становище за основателност на иска.

Ответницата В.Г. с писмен отговор оспорва исковата молба, като неоснователна. Посочва, че отвтникът С. е депозирал иск за изменение на определения режим на лични контакти между него и детето П., с искане режимът на контакти с детето да бъде разширен. По предявения иск е образувано гр.д. № 1358/2020 г. по описа на ВРС, като в случай, че искът бъде уважен би се намалило времето, през което майката ще има възможност да бъде с детето. Счита, че с инциираното производство по настоящото производство се цели заобикаляне на наложени мерки за защита от домашно насилие със заповед № 260029/09.10.2020г. и оказване на натиск върху ответницата. Не се оспорва твърдението на ищците са имали контакти с детето, винаги, когато ответникът С. е реализирал определения режим на лични контакти с детето. Твърди, че от момента на раздялата на ответниците през м. април 2019г., ищците не са изразявали желание да видят 2 детето и не са търсили майката за да се срещнат с внучката си извън определения в полза на бащата режим. Счита, че ищците не притежават необходимите качества за оказване на положително влияние върху личността и развитието на детето, както и да се грижат за него, докато е при тях. Твърди, че не е в интерес на П. да се определят самостоятелни мерки за личен контакт с ищците. Ищците не разполагали със собствено жилище и не били в състояние да осигурят подходяща и защитена среда за детето. Не разполагали и с физическа възможност да полагат адекватни грижи за детето. Излага също, че ищците винаги са имали негативно отношение към ответницата и са демонстрирали дезинтересираност към израстването и развитието на П.; не са оказвали помощ при отглеждането на детето. Подадената молба за определяне на отделен режим на лични контакти на ищците с детето обслужва интересите на бащата, доколкото те не са емоционално свързани с детето и не се интересуват от него.

ДСП-Варна в писмен социален доклад изх. № ПР/Д-В/193-001/22.03.2021г. сочи за установено, че детето се отглежда от майката, като до м. октомври 2020г. е поддържало редовен контакт с бащата, както и с близки и роднини от разширения семеен кръг. След влошаване на отношенията между родителите и постановяване на мерки по ЗЗДН контактите между детето и бащата са преустановени за период от няколко месеца, като са преустановени и контактите на детето с неговите баба и дядо по бащина линия. След раздялата на родителите П. имала възможност да поддържа контакти със своите баба и дядо, гостувала в дома им, ходела с тях на почивки и пътували извън града. След влошаване на отношенията между родителите сем.Я.и решили да не правят опити за контакти с детето, за да не бъдат обвинени, че съдействат на сина си да вижда П., въпреки издадената заповед за защита. П. и Я.Я.и живеят в жилище, което се намира в затворен жилищен комплекс, с осигурен пропускателен режим, в жилище, което е собственост на по-големия им син – С. С., който им е учредил право на ползване. Жилището се състои от дневна с обособена кухня, спалня и сервизни помещения, с отлично поддържана хигиена, обзаведено с всички необходими за домакинството уреди. П.Я. работи като технически секретар в счетоводно кантора, а Я.Я. – началник склад в „АД Холдинг“. Констатирано е нарушение на взаимоотношенията между майката на детето и бащата, както и между майката и бабата и дядото на детето по бащина линия. Между родителите на детето П. се води съдебно производство по реда на ЗЗДН; налице е недобра комуникация между майката на детето от една страна и бащата и неговите родители от друга, което ограничава правото на детето на контакт с близки от разширения семеен кръг. В заключение е изразено становище, че в интерес на детето е да общува с разширеното семейство, като контактите му с бабата и дядото по бащина линия следва да бъдат съобразени с възрастта и режима на отглеждане на детето.

Предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от представените по първоинстонционното дело удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0065/13.01.2016г. че родители на детето П. П. С.а, р.10.01.2016г. са В. П. Г. и П. ЯС. СТ., а видно от представеното по делото удостоверение за раждане на П. ЯС. СТ., негови родители са П. П. ЯНК. и ЯС. СТ. ЯНК., следователно последните са баба и дядо на детето П. по бащина линия.

Не се спори по делото, а и на съда е и служебно известно, че с решение № 4397/18.10.2019г. по гр.д. № 10888/2019г. е одобрено постигнато между страните споразумение по чл.127 СК, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на детето П. е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето му; определен е режим на лични контакти на детето с бащата, като до навършване на определена възраст на детето, срещите се осъществяват в присъствието на майката.

По предявено от П.С. искане за изменение на определения режим на лични контакти с детето П. е образувано гр.д. № 13358/2020г.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по подадена от В. П.

Г. по реда на ЗЗДН е образувано гр.д. № 12629/2020г. по описа на ВРС и е издадена заповед за незабавна защита №260029/09.10.2020г. С постановено по същото дело решение е уважена молбата, като са наложени мерки по реда на ЗЗДН спрямо П. ЯС. СТ., който е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.П. и П. С.а и забранено да ги приближава на по-малко от 100м., както и жилището им и местоработата на В.П., детската градина, която 3 посещава детето. С решение № 1347/27.07.2021г., постановено по в.гр.д.№ 331/2021г. по описа на ВОС е отменено решението на ВРС, постановено по гр.д.№ 12629/2020г., с което е уважена молбата на В.П. по чл.5, ал.5 ЗЗДН, като е задължен П.С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.П. и П. С.а и е отхвърлена молбата на В.П., действаща в лично качество и в качеството й на законен представител на малолетното дете П. С.а, срещу П.С., с искане за постановяване на мерки за защита по чл.5 ЗЗДН, като неоснователна.