Определение № 16616 от 04.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 5602/2026
- Вид
- Определение № 16616
- Подписан
- 04.08.2026
- Състав
- Галя Митова, Милен Евтимов, Валентина Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16616 гр. София, 04.08.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на трети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галя Митова
Членове:
Валентина Ангелова
Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505602 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 130 ГПК
Образувано е по частна жалба, вх. № 104827 от 02.04.2026 г. по описа на Софийски районен съд, подадена от Б. П. М., чрез пълномощник – адвокат К.П., против Определение № 11239 от 20.03.2026 г., постановено по гр. дело № 33960 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 127-ми състав, с което е върната искова молба, вх. № 204175 от 11.06.2025 г. по описа на СРС, подадена от Б. П. М. срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД (правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД) и е прекратено производството по делото, както и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК е осъден Б. М. да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД сумата от 102.00 евро разноски по делото.
В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на изводите на първата инстанция за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, като жалбоподателят поддържа, че постановеното Решение по гр. дело № 49174/2024 г. на СРС, с което е признато за установено, че не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД сумата от 1 250.00 лева, част от сума в размер на 25 599.12 лева, не формира сила на пресъдено нещо по отношение на остатъка от сумата, непредявена по посоченото гражданско дело. Счита, че искът му по чл. 439 ГПК, по който е образувано прекратеното гр. дело № 33960/2025 г. на СРС за разликата от вземането до 25 599.12 лева, е допустим защото същият не е бил предмет на приключилия съдебен спор. Позовава се на относима, според него, съдебна практика. Искането е да се отмени обжалвания съдебен акт, като при условията на евентуалност – в случай, че съдът потвърди Определението, да преразгледа въпроса за присъдените в полза на ответника разноски от 102.00 евро, които счита, че са недължими и прекомерни.
1
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е депозирал писмено становище по жалбата, в което оспорва същата изцяло като неоснователна.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалването, като е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първата инстанция приема за установено (въз основа на твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства), че по предявен от ищеца Б. М. отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК е постановено влязло в сила Решение № 8448 от 12.05.2025 г. по гр. дело № 49174/2024 г. по описа на СРС, 45-ти състав, с което е признато за установено, че ищецът М. не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД сумата в размер на 1 250.00 лева, представляваща част от общо дължимата сума от 25 599.12 лева. Последната (тази за 25 599.12 лева), е присъдена по изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 15417/2012 г. по описа на СРС, 62-ри състав, като сумата в размер общо на 25 599.12 лева, включва – 21 310.00 лева главница, ведно със законна лихва за периода от 28.03.2012 г. до изплащане на вземането; 2 748.75 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 30.10.2010 г. до 22.03.2012 г., 357.87 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 30.10.2010 г. до 22.03.2012 г. и сума от 1 182.50 лева, представляваща разноски по делото.
За принудително събиране на вземанията по сочения изпълнителен лист, ищецът твърдял, че е образувано изпълнително дело № 20248440401122 по описа на ЧСИ С.Я. от взискателя и ответник по делото „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД. Кредиторът, в депозирания по делото отговор на искова молба сочил твърдения, че изпълнителното дело по описа на ЧСИ Я. е прекратено по искане на взискателя, предвид постановеното Решение по гр. дело № 49174/2024 г. по описа на СРС, 45-ти състав, с което е признато за установено, че вземанията по горния изпълнителен лист са погасени по давност. Ответникът е направил и признание на иска при условията на евентуалност.
Първата инстанция формира правни изводи за недопустимост на иска, сочейки, че разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, относно допустимостта на иск за непредявена в предходен процес част от вземане, се отнасят до осъдителните искове, но са неприложими в хипотезата на предявен като частичен отрицателен установителен иск. При последните, според мотивите на съда, основанието на иска не е негов индивидуализиращ белег, тъй като искът е един, независимо от поддържаните доводи за недължимост на дадено вземане. В този смисъл била и практика на ВКС, обективирана в Решение № 60215 от 15.07.2022 г. по гр. дело № 3616/2020 г. на IV Г.О., както и Определение № 4784 от 03.12.2021 г. по ч. гр. дело № 1396/2021 г. на СГС, Решение № 1582 от 29.03.2023 г. по в. гр. дело № 7382/2021 г. по описа на СГС, ГО, IV-Е въззивен състав; Решение № 1624 от 30.03.2023 г. по в. гр. дело № 3076/2022 г. по описа на СГС, IV-Е въззивен състав, Определение № 11845 от 09.10.2023 г. по ч.гр.д. № 10822/2023 г.
2 на СГС, ЧЖ-VI-А състав.
Първостепенният съд излага още, че при начални твърдения в исковата молба, че ищецът не дължи сумите, за които е издаден изпълнителния лист по ч. гр. дело № 15417/2012 г. по описа на СРС, 62-ри състав, като недължимостта на вземанията поради погасяването им по давност, е призната с влязло в сила Решение по гр. дело № 49174/2024 г. на СРС, 45-ти състав, то не е налице правен интерес от предявяване на втори поред частичен отрицателен установителен иск.
Настоящият състав на съда възприема посочените изводи на първостепенния съд за правилни и обосновани, като на основание чл. 272 ГПК, приложим съгласно разпоредбата на чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към тях, но намира, че е налице още едно основание за недопустимост на предявения от жалбоподателя отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК.
От ангажираните пред първата инстанция доказателства се установява, че с Постановление от 22.05.2025 г. (преди подаване на исковата молба в съда), ЧСИ С.Я. е прекратил изпълнително дело № 20248440401122 по негов опис, което е било образувано за принудително събиране на вземанията по горепосочения изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 15417/2012 г. по описа на СРС, 62-ри състав (л. 38 от първоинстанционното дело). В тази връзка следва да се обоснове, че с иска по чл. 439 ГПК ищецът цели да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. С активна процесуална легитимация за предявяване на иск по чл. 439 ГПК разполага само правен субект с качеството на длъжник по изпълнението в рамките на едно висящо изпълнително производство. Ето защо, когато изпълнителното производство не е висящо (прекратено е) длъжникът е лишен от правен интерес да предяви иск, с правно основание чл. 439 ГПК. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове. В посочения смисъл и Определение № 364 от 17.05.2018 г. по гр. дело № 238/2018 г. на ІІІ ГО на ВКС, според което при иска по чл. 439 ГПК основание за наличие на правен интерес е висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист.
Предвид изложеното, частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а Определението от 20.03.2026 г. – да бъде потвърдено, като правилно.
По искането за изменение на първоинстанционното Определение в частта за разноските, присъдени в полза на ответника съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК, компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд в производство по чл. 248 ГПК. След влизане в сила на настоящото Определение, делото следва да се върне на Софийския районен съд, който да се произнесе по посоченото искане, обективирано в частна жалба, вх. № 104827 от 02.04.2026 г. по описа на СРС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11239 от 20.03.2026 г., постановено по гр. дело № 33960 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 127-ми състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на настоящото Определение, делото да се върне на Софийския районен съд, 127-ми състав, който да се произнесе по искането за изменение на Определение № 11239 от 20.03.2026 г., постановено по гр. дело № 33960 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 127-ми състав в частта за разноските, обективирано в частна жалба, вх. № 104827 от 02.04.2026 г. по описа на СРС.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4