Протокол № 427 от 22.10.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 427 гр. С., 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова при участието на секретаря Нина Б. Кънчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело № 20262200100149 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Н. Г. Г., редовно призован, не се явява, представлява от адв. А.

М. от САК, надлежно упълномощен от по-рано.

Ответното дружество ЗД „Бул инс“ АД, редовно призовано, се представлява от адв. Г. Д. от АК - Я., надлежно преупълномощен от адв.

Мариян Г. от САК от по-рано.

Вещото лице Х. В. У., редовно призован, се явява лично.

АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът констатира, че назначената по делото съдебна автотехническа експертиза е изготвена в срока по чл.199 ГПК, поради което ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице.

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

Х. В. У. – 58 г., българин, български гражданин, с висше образование, неосъждан, без родство и други отношения със страните и техните пълномощници.

Вещото лице У., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателна отговорност по чл.291 от НК, ОБЕЩАВА да даде заключение по знание и съвест.

Вещото лице У., РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам представеното заключение с една корекция на стр.13, там където е третата формула от долу 1 нагоре. Резултат не е 2,7 м/сек, а е 2,23 м/сек. Това означава, че времето за закъснение на водача не е 0,5, а малко по-голямо, което няма да промени крайните ми изводи.

Съответно отстоянието на „Аудито“ ще е по-голямо, защото той ще е бил на около 100 метра от мястото на удара, но това не е неговото време на закъснение. Това е изчислителна грешка, водеща до допълнително разстояние до мястото на удара, което увеличава времето на закъснение.

На стр.13 и 14 от заключението пояснявам, че разстоянието 75 метра е разстоянието на обективно възприемане на опасността. Когато реално е започнала маневрата на „Форда“, автомобил „Ауди“ е бил на по-голямо разстояние от 75 метра. Реално определено 0,5 секунди. То ще е и по-голямо предвид тази корекция, за която стана въпрос, т.е. ще бъде по-отдалечен от мястото на удара, когато е започнала маневрата на автомобил „Форд“.

Опасната зона за спиране е пропорционална в зависимост на скоростта, т.е. ориентировъчен от гледна точка на възможност. Възможност за предотвратяване на ПТП при спазване на максимално разрешената скорост от страна на водача на „Ауди“ е в значителна по-голяма степен. Това е опасна зона за спиране при максимална ефективност на спиране. Той е имал възможността на намали скоростта без аварийно спиране при скорост от 50 км/ч, дори с едно отнемане на крака от педала на скоростта, автомобилът би забавил движението, с което маневрата на водача на „Форд“ би била завършена и не би се оказал пречка и препятствие за автомобил „Ауди“, т.е.

„Ауди“ би преминал зад автомобил „Форд“ без да е необходимо да извършва каквито и да е маневри и действия. Ако автомобилът „Ауди“ се е движил със скорост от 50 км/ч двата автомобила биха се разминали без удар.

Възприятието на скорост е относително за всеки един водач, но относно видимостта, тя е еднаква и за двамата водачи. Въпросът е начинът на възприемане. Единият водач възприема съответно автомобил „Форд“ при наблюдение напред, а другият трябва да извърши възприемането в страничното ляво огледало или страничното стъкло, ако бъде свалено. Един казва бързо се движеше, т.е. много е субективно и това възприятие е във връзка с уменията на водачите да възприемат пътна обстановка. Това са професионални умения като водачи на МПС.

Имало е възможност водачът на „Ауди“ да възприеме и да предприеме съответните необходими действия.

Снимката на стр.15 от заключението е снимка по време на огледа след ПТП-то. Ако има сигнализираща система, която е звукова, поставен по този начин, коланът спира действието на тази звукова система и не изпълнява функциите, за които е предназначен. Водачът сяда върху него и не преминава през тялото му. Когато слизат и се качват постоянно за кратко разстояние, тогава шофьорите правят това действие с колана.

Ефективността на колана при страничен удар не е същата като при челен удар. Трябва да се има предвид и запазване на посочено положение върху колелата на автомобила. При обръщане коланът има съответната ефективност, 2 защото запазва положението на тялото върху седалката. Тука има едно обръщане на 90 градуса, което изключва възможността за травмиране от вътрешното обзавеждане на автомобила при самото обръщане.

Установих откъде се е получила тази грешка, за която споменах. Тъй като ускорението при потеглянето на автомобил „Форд“ беше по-трудно определимо и реално е използвано ускорение 0,6 м/сек, но е записано 0,7, защото имаше граница между 0,6 и 0,7. Ако се използва ускорение 0,7 м/сек, третата формула отдолу нагоре, на стр.13 от заключението, получаваме скорост V2х - 2,23 м/сек. Следващата формула Т 2 се променя на 3,2 секунди.

Разликата между двете времена се променя от 0,5 на 1,1 секунда.

Това означава, че когато автомобилът „Форд“ е потеглил, за да извърши маневрата, автомобилът „Ауди“ е бил на по-голямо разстояние в случая на около 115 метра от мястото на удара.

При 50 км/час, независимо от тези изчисления и допусната грешка, водачът на „Ауди“ е имал при спазване на ограничението от 50 км/ч възможност да намали скоростта и да продължи движението си в собствената си дясна лента, без да я напуска, с което двата автомобила биха се разминали.

Това е валидно в по-късен момент, момента на възприемане. Когато той е възприел опасността, той не е бил на разстояние 115 метра, а на 75 метра.

Опасността му зона е 33 метра, а той е бил на 75 метра, когато е възприел опасността и обективно в този случая той би могъл да намалили скоростта и би спрял към мястото на удара, ако се движеше с 50 км/ч, която е разрешената за участъка.

АДВ. М.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля да се приеме заключението.

АДВ. Д.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

На основание чл.148 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА заключението на автотехническата експертиза.

ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Х. В. У., в размер на 400 евро, съобразно представената справка-декларация.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице Х. В. У. възнаграждение в размер на 400 евра, от които: 300 евро - от внесения от ответника депозит и 100 евро - от бюджета на съда. /изд. 2 бр. РКО/.

На основание чл.148 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА изисканото АНД № 295/2025 г. по описа на РС – С..

ПРИСТЪПВА към разпит на водения свидетел.

САМОЛИЧНОСТ на свидетеля: В. И. К. - 37 г., български гражданин, неосъждана, фактически съжител на ищеца.

3

Свид. К., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност по чл.290 НК, ОБЕЩАВА да говори истината.

Свид. К., РАЗПИТАНА КАЗА: Живея на съпружески начала с ищеца Н.

Г. от 18 години и до сега. Желая да свидетелствам. Преди произшествието той нямаше никакви здравословни проблеми. Работеше и изхранваше семейството. Имаме градини, занимаваме се със земеделие. Инцидентът стана на 26.05.2024 г. Мъжът ми беше тръгнал от къщи за прасковената градина с товарен автомобил „Форд Транзит“. Половин час след като тръгна от вкъщи, дойде един съсед и ми съобщи, че е станала катастрофа, в която е участвал нашия автомобил. Този съсед беше информиран от съпругата си, която е била в близост до самото място на катастрофата. Тя е разпознала нашия автомобил и съобщила на мъжа си, тъй като сме съседи. Съпругът й дойде да ми съобщи.

Аз веднага тръгнах към мястото, но когато пристигнах, не заварих на мястото Н.. Линейната го беше отвела към Спешното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“АД- С.. Като отидох в болницата не ми позволиха да видя Н..

Когато беше в Спешното отделение, получихме информация , че е в критично състояние.. По-късно вечерта, когато го преместиха към интензивно отделение, ми позволиха да го видя докато го придвижваха в асансьора. Той беше е в критично състояние. Беше целия в кръв, имаше рани, рамото му беше подуто. Беше смазан. Аз му говорих, а той през цялото време издаваше звуци от болка. След това го приеха в интензивно отделение, затвориха вратите и не съм го виждала три денонощия. Винаги когато питах за него, ми даваха една и съща информация, че той е критично, тежко състояние и първите няколко дни са решаващи. Искахме да го преместим в друго отделение, но докторите от С. не позволяха да го преместим в друго отделение, защото имаше насъбрана кръв в гръдния кош и опасност от тромби. Така беше три дни докато го стабилизират. След това ни разрешиха да го преместим в друго отделение, защото в гр.С. няма гръден хирург. Казаха ни, че можем да го преместим в друго отделение, където може да се извърши операция. Преместихме го в гр.

Пловдив с частна линейка. Там направиха разрез на гръдния кош, сложиха му дрен, източиха 1 литър кръв от гръдния кош. Беше в много тежко състояние.

Викаше от болка. Докато го местихме от гр. С. до гр. Пловдив, той само викаше от болка. Беше в ужасно състояние. Не можеше да говори, само викаше. В болницата в гр. Пловдив остана около 2 седмици. Бях придружител през цялото време. През цялото време състоянието му беше много тежко. През цялото време беше в легнало положение, по гръб. Когато се налагаше да му направят рентген, не можехме да го придвижим до рентгена поради тежкото му състояние и идваше подвижен рентген в стаята. Беше на памперси първите дни. Обслужвах го, почиствах тялото с мокри кърпи. След като ни изписаха от болницата в гр.Пловдив се прибрахме вкъщи. Състоянието му пак беше тежко.

Не можеше да се движи. Беше на легло. Не можеше да се обслужва сам. Аз го храних, той не можеше да се движи понеже имаше счупени ключица, лопатка и гръдна кост. При движение на ръцете получаваше силна болка и се налагаше аз го храня. Не можеше да се движи. Лежеше само по гръб. Много време 4 беше така. Близо два месеца беше в легнало положение. Изправи се много трудно, но аз го придружавах до банята, не беше стабилен. Болеше го всичко.

Има болка, дори вървеше наклонен на една страна. Не можеше да се изправи напълно. Имаше огромна рано около таза, където липсваше голяма част от тъканта. Беше отворена раната. Първоначално тази рана я зашиха в гр. С.. В гр. Пловдив решиха, че трябва да оставят раната отворена и да зарасне отвътре навън, защото липсваше тъкан и няма как да се събере тази част за да се зашие. Беше много дълбока рана. Последна тази рана зарасна. Беше голяма рана, но зарасна. Първоначално беше отчаян, след това агресивен, много емоции имаше. В момента чувства болка в гърдите, като се промени климата.

Чувства лявата част на тялото си все още изтръпнала. Тазът не го чувства. Има оперативни белези на гръдния кош. Има белег на главата, крака, таза и гръдния кош. Той изпитваше болка при всяко движение, при кихане, кашляне, смях. Той все още като диша има усещането, че не може дълбоко да си поеме дъх. От време на време се чува, че издава някакъв. Напоследък не съм го чувала да издава този звук. Чува се нещо като хълцане, сякаш му спира дъха.

По-скоро е нещо като пристъп. Преди катастрофата този звук го нямаше.

Целият възстановителен период продължи повече от година. Мъжът ми се опитва да се върне на полето, но като се напрегне при вдигане на тежко, започва да го болят гърдите.