Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 116 от 21.04.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 2064/2025
Вид
Присъда № 116
Подписан
21.04.2026
В сила
08.05.2026
Състав
Георги Митев

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към присъда № 116 от 21.04.2026 г. по НОХД № 2064 по описа за 2025 година на Районен съд Варна, Пети наказателен състав

По отношение на обвиняемата С. Л. Г. ЕГН ********** в Районен съд Варна е внесен от Районна прокуратура Варна обвинителен акт вх.№ 45303/21.05.2025 г., по който е образувано наказателно дело от общ характер за извършено деяние по чл.195 ал.1 т.6 вр.чл.194 ал.1 от НК затова, че на 14.06.2023 г. в гр.Варна, в качеството й на длъжностно лице – „отговорник търговска зала“ към **** ЕООД, като се е възползвала от служебното си положение, отнела чужди движими вещи – парична сума в размер на 1400 лева от владението на В. И. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Ощетеното юридическо лице **** ЕООД, ЕИК 204454900 бе уведомено чрез неговия собственик В. И. П. за разпоредителното заседание и за правата му по чл.84 от НПК. До започване на разпоредителното заседание не бе предявен граждански иск, представител на **** ЕООД не се яви на разпоредителното заседание.

В разпоредителното заседание подсъдимата Г. и нейния защитник адвокат А.

В. направиха искане за предоставяне на възможност за възстановяване на причинените имуществени вреди с оглед сключване на споразумение с прокуратурата. Това искане бе удовлетворено от съда и делото бе отложено.

Тъй като се наложи да бъде заменен един от съдебните заседатели, бе насрочено ново разпоредително заседание, на което подсъдимата не се яви, не бе открита и за принудително довеждане, при призоваването й по телефон заявява, че е в чужбина, което наложи разглеждането на делото по общия ред в нейно отсъствие.

Представителят на Районна прокуратура Варна поддържа повдигнатото обвинение. Счита, че същото се доказва по категоричен и несъмнен начин от показанията на свидетелите В. И. П., Т. Й. Б. и Н. М. Ф., както и от заключението на видео-техническата експертиза. С оглед на невисокия размер на нанесената щета, както и чистото съдебно минало на подсъдимата към датата на извършване на деянието, счита за подходящо да й бъде наложено наказание от една година лишаване от свобода, което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимата счита, че безспорно се е доказало в съдебното производство, че нейната подзащитна С. Л. Г. е извършила престъпление по чл.195 ал.1 т.6 вр.чл.194 ал.1 от НК. Според адвокат В. предложеното наказание от Варненска районна прокуратура ще повлияе добре на Г..

Разпитана в качеството на обвиняема по досъдебното производство, подсъдимата Г. се е възползвала от правото си да откаже да дава обяснения, но е заявила, че желае сключване на споразумение с прокуратурата и че съжалява за стореното от нея.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на 1 правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят В. И. П. бил управител и едноличен собственик на капитала на **** ЕООД, в чийто предмет на дейност била включена и търговия на дребно.

Дружеството стопанисвало магазин за продажба на алкохол и тютюневи изделия, намиращ се на пешеходната зона срещу хотел Черно море в гр.Варна, с административен адрес ул.*****.

На 12.06.2023 г. бил сключен трудов договор № 630/12.06.2023 г./л.9 от досъдебното производство/ДП/ между **** ЕООД, представлявано от В. И. Р. – управител и С. Л. Г., срочен трудов договор със сезонен характер и срок на изпитание 1 месец в полза на работодателя, с който Г. била назначена на длъжността „отговорник търговска зала“ в магазин И.Ш.-гр.Варна при работно време 8 часа, със срок на договора до 31.10.2023 г. с отбелязване, че работникът е постъпил на работа на 13.06.2023 г., след като е получила длъжностната си характеристика, договора и уведомление до НАП. Приложена е длъжностна характеристика на длъжността „отговорник търговска зала“, подписана от Г. с отбелязване, че е запозната на 12.06.2023 г./л.10 от ДП/. В длъжностната характеристика е отбелязано, че служителят носи имуществена отговорност съгласно установения във фирмата ред.

На 13.06.2023 г. Г. постъпила на работа в търговски обект – магазин за алкохол и тютюневи изделия в гр.Варна, ул.*****, стопанисван от **** ЕООД. Обектът разполагал с охранителни видеокамери.

Работното време на подсъдимата Г. билo от 08:00 часа до 20:00 часа. Ha посочения ден тя била в магазина през цялото време с друга служителка - св. Т. Й. Б., която я обучавала.

Ha 14.06.2023 г. сутринта подсъдимата отишла на paбoтнoтo си място, като тaм били св. В. и още един oт служителите нa В.С. EOOД - св. Н. М. Ф.. Около 15:50 часа на същия ден св. Б. излязлa от обекта, за да ползва кратка почивка. Подсъдимата се възползвала oт тoвa обстоятелство и влязлa в офис-помещението към търговския обект, до което имала свободен достъп благодарение нa заеманата от нея длъжност.

Там върху бюpoтo видяла оставено червено портмоне, в което подсъдимата знaeлa, че се държат служебни/собственост нa В.С. ЕООД/ оборотни пapи. Подсъдимата извaдилa от портмонето парична сума в размер нa 1400 лева, която прибрала в джоба си, след което напуснала офиса. Преминавайки през търговската площ, тя се разминала със св. Ф., нa когото казала, че излиза зa малко, за да си купи зaкycкa. Тъй като подсъдимата не ce върнала в магазина, след около един час св.Б. установила, че от оборотните служебни пари липсва сумата от 1400 лева.

Т. Б. подала сигнал до Първо РУ при ОД на МВР Варна, че е извършена кражба на сумата от 1400 лева служебни оборотни пари от служебно помещение на търговски обект на адрес гр.Варна ул.*****/докладна записка от 15.06.2023 г. от младши полицейски инспектор Д.К. в Първо РУ при ОД на МВР Варна – л.6 от ДП/.

С разпит на свидетел на 15.06.2023 г. е започнато досъдебно производство № 905/2023 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР Варна/л.1 от ДП/.

С протокол за доброволно предаване/л.11 от ДП/ А.Г.А. предал на органите на полицията 1 брой CD с видеозапис с пояснения „Дискът съдържа видеозапис от видеокамери на извършена кражба от търговски обект, находящ се на адрес ул.*****“.

На 19.05.2023 г. разпитана като свидетел/л.12 от ДП/ подсъдимата Г. е признала, че е взела сумата от 1400 лева служебни пари и повече не се върнала на 2 обекта. Сумата използвала за заплащане на наема на жилището си и на сметките за него.

Видно от заключението по протокол за извършена видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза по протокол № 501/18.10.2023 г. от вещото лице Т.

И./л.17-21 от ДП/ е, че в резултат на сравнителния анализ позволява да се направи извод, че на записа вероятно е заснето едно и също лице посочено като С. Л. Г. ЕГН **********.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно – обяснения на подсъдимата С.

Л. Г., свидетелските показания на В. И. П., Н. М. Ф. и Т. Й. Б., писмените доказателствени средства подробно изброени по-горе и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК и веществените доказателствени средства, предявени по реда на чл.284 от НПК.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът изцяло дава вяра на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели В. И. П. и Н. М. Ф. и свидетелските показания на Т. Й. Б., дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседание по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК, тъй като са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът кредитира заключението на видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза по протокол № 501/18.10.2023 г. Вещото лице Т. И.И. от БНТЛ при ОД на МВР Варна в съдебно заседание поясни, че ракурсът на заснемане на камерата е отгоре надолу и не попада изцяло върху лицето и също така резолюцията е ниска, което не позволява да се ограничат частни идентификационни признаци, поради което е дал заключение със степен на вероятност заснетото на записа лице да е С. Л. Г. ЕГН **********. Съдът кредитира заключението, тъй като се основава на анализа на записа от охранителната видеокамера в обекта, а освен това се подкрепя и от останалите доказателства по делото.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателствени материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните.

Съдът кредитира и веществените доказателствени средства – компакт-дискове със записите от охранителните камери в обекта и от вземане на образци за сравнително изследване.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК – по отделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че подсъдимата С. Л.

Г. ЕГН ********** е осъществила от обективна и субективна страна състава на чл.195 ал.1 т.6 вр.чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 14.06.2023 г. в гр. Варна в качеството й на длъжностно лице - „отговорник търговска зала" към **** ЕООД, след като се възползвала от служебното си положение, отнела чужди движими вещи - парична сума в размер на 1400 лева, от владението на В. И. П., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

3

Безспорно е установено по делото времето и мястото на извършване на деянието, механизма на осъществяването му, както и неговия автор.

За да е реализиран състава на престъплението по чл.194 от НК е необходимо деецът да прекъсне трайно установено владение върху чужда движима вещ и да установи свое такова чрез извършване на своителни действия. Подсъдимата Г. е извършила активни действия, чрез които е реализирал изпълнителното деяние „отнемане” на чужди вещи, собственост на **** ЕООД. Подсъдимата Г. е взела горепосочената парична сума, установил е свое трайно владение върху нея с намерение да се разпореди с парите като със свои собствени вещи.

Кражбата е резултатно престъпление и е довършено, когато движимата вещ, предмет на посегателството, премине във фактическа власт на дееца. В настоящия казус е безспорно установено, че инкриминираните вещи са преминали във владение на подсъдимата.

Квалификацията на извършеното деянието по чл.195 ал.1 т.6 от НК се обуславя от факта, че деецът е извършил престъплението в качеството на длъжностно лице, което се е възползвало от служебното си положение. Г. е била назначена длъжността „отговорник търговска зала“ в магазин И.Ш.-гр.Варна, стопанисван от **** ЕООД. Г. се е запознала с длъжностната характеристика за длъжността „отговорник търговска зала“, в която е отбелязано, че служителят носи имуществена отговорност съгласно установения във фирмата ред. Съгласно чл.93 т.1 б.б от НК "длъжностно лице" е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец…“ Съдът счита, че към момента на извършване на деянието подсъдимата Г. е притежавала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 б.б от НК, тъй като е било възложено да изпълнява със заплата временна работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице – **** ЕООД. Тя е била назначена на длъжност „отговорник търговска зала“ и в това качество е имала достъп до офиса на дружеството, където се е съхранявала отнетата парична сума.

Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, неосъждано физическо лице.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и се изразява в отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Накърнени са обществените отношения в областта на правото на собственост и неговата защита.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл.

Причините за извършеното престъпление са стремеж към лично облагодетелстване от страна на подсъдимата.

Съдът като прецени въз основа на чл.54 от НК степента на обществената опасност на деянието и подсъдимата, подбудите за извършване на престъплението и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, установи: