Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 924 от 20.10.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 1969/2025
Вид
Решение № 924
Подписан
20.10.2025
В сила
20.10.2025
Състав
Олга Златева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. Стара Загора, 20.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530101969 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Вива Кредит“ АД гр. София против Ц. М. С. от ************* – по искове по чл. 240, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 10.01.2022г. – като заемодател, е сключил с ответницата – като заемополучател, Договор за кредит „Violeta“, под формата на кредитна линия с възможност за еднократно или многократно усвояване на главница до размера на одобрения кредитен лимит, който в процесния случай е 200 лева и по силата на договора е усвоен в пълен размер. С подписване на договора ответницата се задължила да заплаща текущото задължение до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит с подписване на договора за кредит 30 дни текат от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части 30 дни текат от датата на първото частично усвояване.

Както изрично се сочело в чл. 1 ал. 1, т. 2 от договора, преди сключването му на ответницата бил представен стандартен европейски формуляр /СЕФ/, описващ всички условия по договора, съгласно изискванията на ЗПК, както и че кредитополучателят е заявил и декларирал, че е избрал доброволно преди подписване на договора да се ползва от допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие, за което му е предоставена и тарифа.

В табличен вид към исковата молба посочва погасителния план към договора.

Към момента на депозиране на

1 исковата молба, задълженията на кредитополучателя за заплащане на текущите задължения по кредита били просрочени, а срокът на договора – изтекъл. Срокът на договора бил определен в чл. 4 ал. 1, т. 1 – една година, а съгласно чл. 4 ал. 2 влизал в сила от датата на неговото подписване, което означавало, че процесният договор е изтекъл на дата 10.01.2023г.

Наличието на неизплатени падежирали и изискуеми суми, както и изтичане на срока на договора обуславяли правния интерес от предявяване на осъдителни искове за заплащане на дължимите суми по договора.

Кредитният лимит, възлизащ на сумата от 200 лв., бил усвоен на 10.01.2022г., като по него не били извършени плащания от страна на длъжника.

Задълженията по кредита - за период 10.02.2022г. – 10.01.2023г., ведно с усвоения кредитен лимит възлизали в общ размер на 518,59 лв.

Посочената сума е разбита в табличен вид към исковата молба. От таблицата било видно следното:

1. „Общо дължимо за период“ - Всеки тридесетдневен период за погасяване на текущото задължение - първия период от 10.02.2022г. – 12.03.2022г. и т.н., като следва да се гледа ред първи от таблицата - 12 тридесетдневни периоди, какъвто е срокът на договора;

2. На втори ред от таблицата „дата на падеж на текущото задължение“ е крайната дата на този тридесетдневен период за заплащане на текущото задължение;

3. Главница – от таблицата е видно, че е усвоен изцяло неколкократно след частични предсрочни погасявания целия кредитен лимит от 200 лв., а с направените плащания частично предсрочно е погасена част от главницата и остатъкът в размер на 200 лв. е дължим в края на последния тридесетдневен период. По кредит „Виолета“ вноските не били анюитетни, а главницата се дължала в края на периода на договора, освен ако кредитополучателят не реши да се възползва от уговорения в договора 10дневен гратисен период – без никакво оскъпяване, съгласно условието на чл. 4 ал. 1, т.

3 от договора;

4. Във всяка една колона от таблицата бил налице размерът на всички начисления за всеки тридесетдневен период;

4.1. Главница – това е усвоената сума от одобрения кредитен лимит посочен в чл. 2 ал. 1 от договора, дължима в края на договора или по желание на кредитополучателя изцяло или частично по всяко време на кредита;

4.2. „Директен дебит“ – условие договорено в чл. 15 ал. 1 до ал. 3 от договора, при непредставянето на съгласие за директен дебит се начислявала неустойка за неизпълнено задължение. Размерът на неустойката бил 2% от усвоената, но непогасена главница, като начислената неустойка се дължала ведно с текущото месечно задължение в края на този тридесетдневен период. Ако се предостави съгласието за 2 директен дебит, макар и на по-късен етап, не в договорения срок, кредиторът се задължавал да спре начислението. До края на срока на договора такова съгласие за директен дебит не било предоставено;

4.3. „Неустойка за липса на удостоверение“ - Страните се споразумели, а кредитополучателят декларирал, че е запознат и съгласен, че в срок до 5 дни от подписване на настоящия договор за паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на заплащане на текущото задължение, се задължава да предоставя удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на удостоверението за настоящ адрес се начислява неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени главница/главници като начислената неустойка ставала част от текущото задължение и се дължи в края на всеки тридесетдневен период. Въпреки че се дължи за всеки тридесетдневен период при еднократно представяне на такова удостоверение се спират начисленията, въпреки това такова удостоверение не е предоставено от кредитополучателя;

4.4. „Такса ангажимент за фиксирана лихва“ - условие по договора съгласно чл.

4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3. Таксата ангажимент представлявала такса за допълнителна доброволна услуга, която се предлага от кредитора и с която се е съгласил кредитополучателя преди подписване на договора. Услугата представлявала ангажимента на кредитора за целия срок на договора да осигури сумата от одобрения кредитен лимит, която да е достъпна за кредитополучателя при негово поискване за усвояване във всеки един момент от договора и то при изрично фиксирания лихвен процент от 15 % - ГЛП или 0,042% на ден. Таксата ангажимент представлявала цената, която се заплаща от страна на кредитополучателя, за да си осигури при фиксирани условия възможност за усвояване на главницата по кредита в рамките на кредитния лимит многократно в рамките на договорения срок. Възможността за многократно усвояване на сума в рамките на един договор и при фиксирани условия облекчавало кредитополучателя и му давало възможност без ново кандидатстване, без допълнително представяне на документи, нова оценка на кредитоспособност и изчакване на срок за одобрение, да разполага, когато му е необходимо със средства, които може да ползва еднократно или многократно в рамките на 1 година. Освен това в полза на потребителя бил и факта, че тази такса се начислява само ако е усвоена сума от кредитния лимит, само върху размера на усвоената сума и само за периода до нейното връщане, не за целия срок на договора, не авансово, не предварително.

Таксата е включена в ГПР;

4.5. „Удостоверение за липса на задължения“ - това е условието договорено в чл.

15, ал. 2 - 3 от договора, при неизпълнение на което договорно задължение е начислена неустойка - кредитополучателят се задължил с подписване на договора в срок до 5 дни от подписване на настоящия договор за паричен заем, както и 2 дни преди изтичане на всеки следващ тридесетдневен период на заплащане на текущото 3 задължение, се задължил да предостави удостоверение за липса на задължения по чл.

87 ДОПК, от което да е видно, че няма задължения, както и удостоверение за настоящ адрес. При непредставяне на което и да е от двете удостоверения, или ако от удостоверението по чл. 87 ДОПК е видно наличието на задължения към държавни и общински органи, се начислявала неустойка в размер по 0,5% от общия размер на усвоената/усвоените и непогасена/непогасени главница/главници за всяко от непредоставените удостоверения, като начислената неустойка била част от текущото задължение и се дължала в края на всеки тридесетдневен период. Въпреки че се дължи за всеки тридесетдневен период при еднократно представяне на такова удостоверение се спират начисленията, въпреки това такова удостоверение макар и веднъж в рамките на срока на договора не било предоставено от кредитополучателя;

4.6. „Законна лихва“ - При забава за плащане, на което и да е парично задължение по настоящия договор, кредитополучателят дължи законна лихва за забава за всеки ден забава. Законната лихва за забава била равна на ОЛП обявен от БНБ, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10 процента на основание ПМС № 426/ 18.12.2014 г. Лихвените проценти, в сила от 1 януари на текущата година, са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти, в сила от 1 юли са приложими за второто полугодие. Законната лихва за забава се изчислявала на дневна база, като дневният й размер за просрочени задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение. Законната лихва за забава на основание чл. 20, ал. 3 от договора се начислявали върху всяко незаплатено текущо задължение, като размерът на законната лихва нараствал видно от таблицата, защото за първия тридесетдневен период текущото задължение е просрочено и не било заплатено и в следващия период се добавяло към начисленията за следващия тридесетдневен период и така до приключване на кредита - в случая 12 тридесетдневни периоди. Във всяко текущо задължение нямало главница, същата не била част от вноската на всеки тридесетдневен период, освен ако кредитополучателят не желаел сам да направи частично или пълно погасяване на главница. Текущото задължение, както е описано и в чл. 2 (3) от договора - „Текущото задължение“ на кредитополучателя към края на всеки тридесетдневен период се определяло като сбор от следните суми:

- Начислена и непогасена договорна лихва върху усвоените и непогасени главници, изчислена подневно въз основата на посочения в този договор фиксиран годишен лихвен процент;

- Такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, изчислена върху усвоените и непогасени главници, изчислена подневно въз основата на посочения в този договор процент;

- Неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че 4 такива са начислени през текущия тридесетдневен период.

Реално законна лихва се начислявала върху част от текущото задължение за всеки тридесетдневен период от договора, което реално представлявало изискуемо парично вземане, в което не е включена главница. Начислената законна лихва представлявала обезщетение за забава, единствено допустимата съгласно ЗПК санкция за неизпълнение на което и да е парично задължение по договора за паричен заем;

4.7. „Такса забава“ - Това били такси по чл. 20 ал. 4 от договора, съгласно Тарифа за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие до заплащане на съответното текущо задължение или общото задължение по кредита.

Разходи за действия по събиране на задълженията били разходите за изпращането на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори и др., направени от кредитодателя, за да събере извънсъдебно и по доброволен начин просрочените си вземания от кредитополучателя по процесния договор. Видно от предоставената справка, извлечение от ERP системата на дружеството е, че нямало извършено плащане от страна на кредитополучателя на част от падежиралите текущи задължения, дължими на посочените в табличен вид тридесетдневни периоди, което било причината кредиторът да изпрати напомнителни CMC, електронни писма на посочената в профила на кредитополучателя електронна поща, както и да бъде ангажиран служител от КОЛ център да прозвънява преди, на и при просрочие и след падежната дата кредитополучателя и да го уведомява за датата на плащане, размерът на задължението му и наличието на просрочие, което било свързано и с допълнителни задължения по договора, които ако не бъдат изпълнени щели да доведат до санкции и неустойки, изпращане на CMC и др. действия свързани със събиране на просрочените суми. След анализ на брой кредити, съотношение между редовни и просрочени кредити, цени на консумативи, цена на CMC и Вайбър известяване, заплати на служители, заети в КОЛ център и отдел „Събиране“, куриерски услуги и т.н. /услуги, които се доставят на дружеството кредитор с Рамкови договори/. Кредиторът остойностил цена, която следвало да се заплаща при неизпълнение от страна на кредитополучателя за извършването на тези действия, като в случая и видно от тарифата е, че тази цена не можела да надвишава 15,50 лв. за едно просрочено тридесетдневно задължение или 0.50 лв. на ден. Сумата била еднаква, независимо от размера на кредита, затова била изнесена в тарифа, с която кредитополучателят се е запознал и съгласил още преди подписване на договора за паричен заем. В забързаното ежедневие на всеки един кредитополучател, значителния брой ангажименти, които имал всеки, напомнянето за определени действия и плащания е организирано изцяло в полза на клиента-потребител, за която услуга същият бил уведомен, съгласил се и желаел да ползва. Същата услуга не представлявала неустойка за неизпълнение, а допълнителна услуга, поради което не следвало да се обвързва със законната лихва при неизпълнение, която представлявала наказание за неизпълнението 5 на задълженията.