Решение № 17189 от 23.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17189 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110122044 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „М., с която са предявени срещу ответника „К. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1781,81 лв., представляваща задължение за периода м.11.2017 г. –м.12.2017 г. по Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № . г., сключен с „Ф. в несъстоятелност, чието вземане е възложено на заявителя с постановление за възлагане от 06.01.2021 г., постановено по търг. дело № 3343/2017 г. на СГС, ТО, VІ-19 с-в, за което са издадени фактури с № 1.г. и фактура с № .г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.02.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 534,59 лв. – обезщетение за забава за периода от 15.01.2018 г. до 14.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 8932/2021 г. по описа на СРС, 145 състав.

Ищецът „М. поддържа, че е кредитор на ответника, като е придобил вземане към него въз основа на постановление за възлагане №. г., постановено по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, VI-19 състав, с което са му възложени вземанията на „Ф. /в несъстоятелност/, произтичащи от доставка на електрическа енергия. Сочи, че на 24.11.2016 г. между „Ф. /в несъстоятелност/ в качеството му на продавач и „К. в качеството му на купувач бил сключен Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № . г. за обект, находящ се в гр. В., съгласно който продавачът продавал активна нетна ел. енергия по договорена между страните цена, предоставял услугите „отговорност за балансиране“ и „прогнозиране на потреблението“.

Твърди да е доставяна ел. енергия за периода месец 11.2017 г. – месец 12.2017 г., която е фактурирана. Освен стойността на доставеното количество ел. енергия били начислени и допълнително начисляваните такси и услуги /които не се включвали в цената по договора, но се дължали съгласно действащото законодателство/ включително акциз, ДДС, такса „задължение към обществото“. Сочи се, че изискуемостта на вземанията настъпила, но ответникът не заплатил задълженията си. Тъй като в договора било уговорено плащане в срок до 14-то число на месеца, следващ месеца на доставката, ищецът твърди, че се дължи и лихва за забава. Изискуемостта на вземанията за доставената електрическа енергия 1 настъпила автоматично с изтичане на договорения в договора срок за плащане. За вземанията, предмет на установителните искове била издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 8932/2021г., на СРС, 145 състав, срещу която длъжникът-ответник подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ето защо, ищецът моли за уважаване на исковете. Претендира разноски за производството.

Ответникът „К. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва изцяло исковете като неоснователни. Не оспорва, че между страните е бил сключен Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № . г., който договор бил надлежно изпълняван от двете страни до 31.10.2017 г., когато ответникът с предизвестие прекратил договора. Сочи, че няма просрочени задължения към „Ф., като издадената на 31.10.2017 г. фактура е надлежно платена. Наред с това релевира и възражение за давност. Ето защо, моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за производството.

Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 вр. чл. 327 ТЗ вр. чл. 98а, ал. 1 ЗЕ вр. чл.

717з ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между „Ф. /в несъстоятелност/ и ответника, по силата на което е доставена електрическа енергия в твърдяните количества и достъп до разпределителната мрежа и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и придобиване на процесните вземания по силата на постановление за възлагане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже релевираните в отговора възражения, както и положителния факт на погасяване на дълга.

По възражението за давност на ответника в тежест на ищеца е да докаже настъпване на обстоятелства, които са довели до спиране или прекратяване на давностния срок.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадане на ответника в забава.

В тежест на ответника по този иск е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съдът при така разпределената доказателствена тежест и при обсъждане на събраните по делото доказателства, намира следното:

Не е спорно по делото, че между „Ф. (в несъстоятелност) като продавач и ответника „К. бил сключен Договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № .г., по силата на който „Ф. (в несъстоятелност) продавал на ответника електрическа енергия на цена от 75 МВтч съгласно приложими Общи условия, въз основа на които търговецът-продавач се задължил да продаде и осигури електрическа енергия на разположение на клиента в точките на присъединяване към съответната преносна или електроразпределителна мрежа на обектите му, посочени в индивидуални договор, а ответникът-купувач се задължил да заплаща нейната цена по издадена фактура в български лева в срок до 14-о число на месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на клиента (чл. 11, ал. 4 от ОУ). Минималният срок на договора бил уговорен на 11 месеца, като всяка от страните имала право да го прекрати с едномесечно писмено предизвестие след изтичане на минималния срок на договора, определен в индивидуалния договор или при непостигане на съгласие след изтичане на срока за предоговаряне на цената съгласно индивидуалния договор (чл. 13 от ОУ).

Не е спорно между страните и че търговецът „Ф. (в несъстоятелност) е издал във връзка с процесния договор два броя фактури за продадена електрическа енергия, акциз, задължения към обществото и мрежови услуги, както следва: фактура № 1.г. за периода от 01.11.2017г. до 30.11.2017г. на стойност от 1730,86 лв. с ДДС с падеж на плащане – 14.12.2027г. и фактура № .г. за период 01.12.2017г. – изравнителна сметка на стойност от 51 2 лв. с ДДС с падеж на плащане – 15.01.2018г.

Не е спорно и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че с постановление № .г., издадено по т.д. № 3343/2017г. по описа на СГС, VI-19 състав, съдът по несъстоятелността е възложил на ищеца „М. по реда на чл. 717з ТЗ след проведена продажба по реда на чл. 717в ТЗ вземанията на „Ф. (в несъстоятелност) към клиенти за доставена електрическа енергия и допълнителни услуги, сред които и процесните вземания срещу ответника на обща стойност от 1781,81 лв.

Страните спорят относно действието на процесния договор за продажба за исковия период и относно доставката на електрическа енергия през него.

По тези въпроси съдът намира следното: установява се, че първоначалният срок на договора за продажба на електрическа енергия от 24.11.2016г. е бил 11 месеца съгласно записаното в индивидуалните уговорки между страните. Както беше изяснено по-горе всяка от страните е имала право да го прекрати с едномесечно писмено предизвестие след изтичане на минималния срок на договора, определен в индивидуалния договор (чл. 13 ОУ), което ответникът е сторил с предизвестие от 31.10.2017г., отправено до „Ф. (в несъстоятелност), в което е посочил, че същото следва да се счита за 30-дневно предизвестие за прекратяване на договора и с което е поискал да му се издаде удостоверение за липса на просрочени задължения. Съдът приема, че посоченото предизвестие е достигнало до продавача най-рано на 08.11.2017г., когато същият е изготвил писмо в отговор на предизвестието, с което е потвърдил на ответника „К., че към 08.11.2017г. няма просрочени задължения. Считано от тази дата, срокът на предизвестието е изтекъл на 08.12.2017г., поради което договорът следва да се счита прекратен от 09.12.2017г.

За периода от отправяне на предизвестието до изтичане на неговия срок е продължило изпълнението на задълженията по договора на продавача, който е доставял електрическа енергия до обект на ответника, находящ се в гр. В., с . (посочен от самия него като номер на собствения му обект в уточнителна молба в заповедното производство).

Посоченият факт се установява от отразеното в представеното от трето за спора лице „Е. удостоверението – Сетълмент на клиент „К. за доставка на електрическа енергия за м.11.2017г. (10066,88) и за м.12.2017г. (372) от координатор „Ф., което съответства на отразеното в процесните фактури потребление в МВтч за обекта на ответника. Въз основа на изложеното съдът намира, че е доказана доставката на електрическа енергия за процесния период на стойността, претендирана по двете фактури с № 1.г. и с № .г., като втората представлява изравнителна сметка, изготвена към 01.12.2017г., както е отразено и в самата фактура, двете на обща стойност от 1781,81 лв.

С оглед извода за съществуване на главното вземане следва да се разгледа своевременно направеното от ответника възражение за погасяването му по давност. Касае се за задължения с периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачът в длъжен да заплаща нейната цена по издадена фактура в български лева в срок до 14-о число на месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на клиента (чл. 11, ал. 4 от ОУ). Съдът приема, че падежът на вземанията по двете фактури съвпада с посочения в тях – 14.12.2017г. – за фактура с № 1.г., както и 15.01.2018г. за фактура с № .г., който съответства и на предвидения в действалите Общи условия. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания на 12.02.2021г., както и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва, че към 3

12.02.2021г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните вземания, с който момент законът свързва последиците от предявяване на исковете, не е изтекла тригодишната погасителна давност и за най-старото задължение от исковия период за м.11.2017г., което би се погасило по давност, в случай че заявлението беше подадено след 21.02.2021г., което не отговаря на фактите по делото. Следователно е неоснователно възражението на ответника за погасяване на месечните задължения по давност.