Определение № 3234 от 08.07.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3234 гр. Варна, 08.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаил Михайлов като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20243100101835 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективно съединени искове предявени от Е. И. У., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. ************ ****** срещу В. С. У., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. ************ № 3, ет.8, ап.38.

В първото по делото съдебно заседание ищцата, чрез своя процесуален представител адв. Ш. релевира искане за допускане изменение на предявените ревандикационни искове за собственост на процесните ½ ид. части от апартамент №38 и апартамент №38, находящ се на етаж седми на сградата в гр. Варна, построена на ул.

„************" № 3, вх. Б, ведно с припадащите им се идеални части от дворното място, чрез добавяне под формата на евентуалност на ново придобивно основание, а именно изтекла в полза на ищцата придобивна давност.

Съдът намира, че искането за изменение на иска, което е релевирано от ищцата и изразяващо се в прибавяне на ново евентуално придобивно основание, което се явява различно от главното такова /деривативно придобивно основание посредством придобиване на идеални части от апартаментите чрез договори за покупко – продажба от 2001г. и 2003г., в режим на режим на СИО със С.У, б.ж. на гр. Варна/ досежно процесните по ½ ид. части от процесните апартаменти и прилежащото им дворно място е допустимо и следва да бъде уважено. Ищцата поддържа тези си твърдения в хипотезата, в случай, че се установи по спора, че в относимия към давността период, същата не се е намирала в граждански брак с наследодателя на ответницата баща на последната – С.У, б.ж. на гр. Варна. При тези доводи навежда твърдения, че в нейна полза е изтекла придобивната давност досежно процесните ½ ид. части от имотите, при твърдения, че фактическата власт върху апартамент №38 е установена от нея през 2003г. /първоначално като право на строеж, а след възникване и върху самостоятелния обект/, съответно фактическия състав на давността е настъпил на 22.07.2013г., както и досежно апартамент № 39, по отношение на който е установено владение на 13.03.2001г. / отново първоначално върху правото на строеж/, която давност е осъществена на 22.07.2013г., като и по отношение на двата имота се поддържа, че фактическата власт се осъществява и към момента на депозиране на исковата молба в съда – 02.07.2024г.

Заявеното от ищцата основание се явява различно от първоначалното, същото е 1 заявено под формата на евентуалност – в случай на отхвърляне на главното деривативно придобивно основание, като е посочен и периодът, за който се твърди, че е настъпил фактическия състав на придобивната в полза на ищцата давност за процесните идеални части от имотите, поради което се явяват изпълнени указанията за допускане на изменение на предявения иск, които са визирани в т.2 б.“в“ от Тълкувателно решение №4/2014г. на ОСГК на ВКС.

Докладът на съда по делото следва да бъде допълнен с оглед твърденията на ищцата по приетото под формата на евентуалност ново придобивно основание, както и възраженията на ответницата, които са релевирани в депозирания от нея отговор.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА изменение на предявените ревандикационни искове с правно осн. чл. 108 ЗС от Е. И. У., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. ************ ****** срещу В. С. У., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. ************ № 3, ет.8, ап.38, чрез прибавяне в условията на евентуалност на ново придобивно основание по отношение на ½ идеални части от апартамент №39, ведно с принадлежащите му общи части, съответно ½ ид. части от 18.96 кв. м. представляващи припадащи се към апартамент №39 идеални части от дворното място, както и по отношение на ½ идеални части от апартамент №38, ведно с принадлежащите му общи части, съответно ½ ид. части от 6 кв. м. представляващи припадащи се към апартамент №38 идеални части от дворното място, а именно изтекла в полза на ищцата Е. И. У. придобивна давност, на осн. чл. 214 ГПК.

ДОПЪЛВА проекта на доклад по делото съобразно твърденията на ищцата във връзка с приетото ново евентуално придобивно основание, както и възраженията на ответницата, като следва:

Ищцата по отношение на наведеното в условията на евентуалност оригинерно придобивно основание твърди, че фактическа власт досежно процесната ½ ид. части от апартамент №38 е установена лично от нея в началото на 2003г., като поддържа, че фактическият състав на придобивната давност е настъпил на 22.07.2013г., което владение тя осъществява и към момента на депозиране на исковата молба в съда – 02.07.2024г.

По отношение на процесните ½ идеални части от апартамент №39 се поддържат твърдения, че фактическата власт е установена от нея на 13.03.2001г., при което фактическият състав на давността за нея е настъпил на 22.07.2013г., което владение на процесните идеални части се осъществява от ищцата и към момента на депозиране на исковата молба в съда – 02.07.2024г.

Уточнява се, че първоначално ищцата била установила владение досежно ограниченото вещно право на строеж, а след построяване на сградата, то е продължило върху възникналите самостоятелни обекти на правото на собственост. Ищцата е участвала при построяване на имотите при осъществяване на съответните фактически 2 и правни действия за това, живяла е в тях със знанието и намерението за тяхното своене. Имотите са ремонтирани от нея, извършвала е подобрения в тях, сключвала е сделки досежно същите. Тези си действия тя е осъществявала със знанието и без противопоставянето на своя съпруг С.У, б.ж. на гр. Варна, както и на собствената си дъщеря и ответница по спора. Твърди, че с тези си действия ищцата е манифестирала пред Улянов и ответницата владението за себе си досежно ½ ид. части от имотите. При изложеното в условията на евентуалност придобивно основание – изтекла в нейна полза придобивна давност намира, че е придобила процесните ½ идеални части от всеки един имот по давност, като собственик на останалата ½ ид. части се явява С.У.

Релевираното в условията на евентуалност оригинерно придобивно основание – давностно владение /спрямо главните такива покупко-продажба от 2001г. и 2003г./, уточнява че е относимо в хипотезата, в случай, че се установи по делото, че за процесния за давността период, между нея и С.У не е бил сключен граждански брак.

Ищцата поддържа, че съдебно решение от 12.03.1998г., което е постановено по гр. дело № 1751/1997г. на ВРС е нищожно, чиято нищожност желае да бъде прогласена от настоящия съд, като посочва, че за това решение тя е узнала едва с депозиране на отговора на исковата молба от ответницата по настоящото дело. В посочения бракоразводен процес тя не е участвала, не е знаела за него, не е разбирала български език, съответно намира, че ВРС не е бил компетентен съд да се произнесе по въпроса за прекратяване на брака.

В подкрепа на твърденията си досежно евентуалното придобивно основание представя писмени доказателства организирани в три класьора, съответно прави и доказателствени искания за допускате на гласни доказателства посредством разпит на четирима свидетели за установяване на давността, на която страната се позовава.

С молба вх. № 18934/01.07.2025г. ответницата, чрез процесуалните си представители адв. Ж. и адв. Д. депозират допълнителен отговор по направеното от ищеца искане.

Ответниците в отговора си заявяват, че макар и допустимо оспорването на съдебното решение за развод, на осн. чл. 270, ал.2 ГПК по реда на релевираните от ищцата възражения, то същото е неоснователно, като изрично заявяват, че ще се ползва от същото, съответно с молба от вх. № 16549/10.06.2025г. представят заверено за вярност препис от съдебно решение от 12.03.1998г., с отбелязване на датата на влизане в сила – 12.03.1998г., същото постановено по гр. дело № 1751/1997г. на ВРС.

По отношение на възраженията на ищцата, че не е участвала в съдебното производство по прекратяване на гражданския брак, съответно че не е знаела български език, оспорват същите, како намират, че тези възражения имат отношение към допустимостта на съдебния акт, но не и към нищожността на същия.

Оспорват се твърденията за придобиване по давност на процесните ½ ид. части от имотите. Намира искането за допускане изменение на предявения иск чрез предявяване на ново придобивно основание за недопустимо с оглед съдържащи се противоречия, като в евентуалност излага и възражения за неговата неоснователност.

В тази връзка посочва, че при наличието на СИО всеки съпруг владее цялата вещ съвместно с другия съпруг, при което владение на вещ по време на брака не може да обоснове придобиване на вещта в лична собственост на един от съпрузите. По време на брака давност между съпрузите не тече, като се позовава на изричната разпоредба 3 на чл.115, б.“в“ ЗС. В отговора се поддържа, че демонстрацията на несъществуваща брачна връзка /в съдебно заседание се уточнява от ответницата, че ищцата и С.У, б.ж. на гр. Варна са прекратили гражданския си брак през 1998г., като след това в продължение на 25г. са симулирали брачни отношения/ изключва възможността за ищцата да бъде установено владение върху имотите за себе си, което владение тя да демонстрира пред С.У.

Ищцата е била допускана в двете жилища от наследодателя на ответницата /Сергеий Улянов/ в качеството й на майка на неговото дете, и с която той е съжителствал без сключен граждански брак, по отношение на която брачна връзка Улянов и ищцата са симулирали нейното наличие пред трети лица и органи на държавата, която симулация е поддържана при мотив за придобиване на българско гражданство от страна на ищцата. Излага се, че в последствие е настъпил разрив в отношенията между Улянов и ищцата, при което те фактически са се разделили.

Поради притеснения на Улянов, че е поддържана симулативна брачна връзка, включително и същата декларирана пред съответните власти в процедурата по придобиване на българско гражданство, той е предявил втори иск за развод, с оглед необходимостта от прекратяване на симулацията в отношенията му с ищцата.

Процесните апартаменти са придобити от наследодателя на ответницата след 1998г., поради което са били приживе негова лична собственост. По отношение на отношенията между ищцата и Улянов посочва, че между същите е постигнато съгласие, съобразно което всеки един от тях следва да придобие в лична собственост имоти на общо тяхно дружество, като по този начин да се осъществи подялба на тези имоти. Това тяхно съгласие било обективирано в договори сключени в съответната нотариална форма и двата от 16.04.2003г., с които страните по тях придобили в лична собственост други имоти, които се намирали в същата жилищна сграда, в която се намират и процесните апартаменти, с оглед на което възражение представя и договор за покупко – продажба оформен в нотариален акт № 115/2003г.

Изразява становище по представените от ищцата писмени доказателства, като посочва, че са неотносимо към правния спор представени КНА за собственост на имоти, които са били лична собственост на Улянов, а след неговата смърт притежавани от ответницата. По отношение на договорите свързани със съвместно разпореждане с имоти и съответните декларации от Улянов и ищцата намира, че същите са относими като посочва, че те са свързани със съвестното решение за поддържане на симулация в брачните отношения.

Оспорват се всички официални удостоверения, представени от ищцата, които установяват че между наследодателя Улянов и ищцата е съществувал граждански брак след 1998г., при което заявява, че в случай, че ищцата ще се ползва от тях, то желае да бъде открито производство по чл. 193 ГПК.

Намират, че нямат отношение към предмета на спора документи съдържащи изявления на страни по дела, като намират, че тези им изявления не могат да бъдат разглеждани като доказателства за установяване на неблагоприятни за тях факти.

Намира, че в представените три класьора доказателства се съдържат и неотносими такива към предмета на спора.

Релевира искане за приемане на договор за покупко – продажба оформен в НА № 112/2003г., като и допускане на гласни доказателства посредством разпит на един 4 свидетел в режим на водене за установяване съдържанието на разговора на Улянов с ответницата, който се отнасял до отношенията му с ищцата и неговите притеснения досежно нейни действия насочени срещу имотите му.