Решение № 13044 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13044 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110149289 по описа за 2025 година

Ищецът М. Б. В. твърди, че на 06.02.2025 г. между нея в качеството й на кредитополучател от една страна и ответника „К.“ ЕООД в качеството му на кредитор от друга страна бил сключен Договор за потребителски кредит N«1243240 при следните условия:

2,800.00 лева главница;

50% фиксиран лихвен процент;

62.94% годишен процент на разходите;

18 месечен срок за погасяване;

При това общия размер на дълга бил 7,020.0 лева, поради уговореното в чл. 6. (1) от договора за заем. Съгласно този текст страните се споразумяват, че договорът ще бъде обезпечен с поръчител/и, които отговарят кумулативно на няколко условия, които ищецът счита за практически неизпълними. В чл. 13 (5) от договора за заем било описано, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на кредитора неустойка в размер на 2,689.36 лв. В Приложение №3 към кредита било представено на потребителя споразумение за консолидиране на плащания, съгласно което действителната вноска по заема е в размер на 390.00 лв. - сбор от главница, лихва и неустойка.Ищецът твърди, че размера на неустойката при непредоставяне на обезпечение е по същество разход, известен на 1 кредитора, който е следвало да бъде включен в ГПР. Предвид това намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен поради неточно посочен ГПР.

В исковата молба се излагат подробно аргументи за нищожност на клаузата за начисляване на неустойка, като се прави извод, че тя прикрива допълнителен доход за ответника, при заобикаляне на императивни законови ограничения.

Излага аргументи, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не бил посочен действителния годишен процент на разходите. Бил посочен по-нисък от действителния ГПР, което представлявало невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че договор за обезпечен потребителски кредит №1243240 от 06.02.2025 г., сключен между М. Б. В. и „К." ЕООД е недействителен поради неточно посоченото в него ГПР. Претендира разноски.

В писмения си отговор ответното дружество оспорва иска и моли съда да разпореди задължителна медиация. Искането е неоснователно. Медиацията е процедура за постигане на споразумение върху предмета на иска. Предмет на настоящия установителен иск е единствено евентуалната нищожност поради противоречие със закона на договор между страните.Споразумения върху нищожност поради противоречие със закона са правно недопустими.

Ответникът не оспорва фактическите твърдени на ищеца, но подробно оспорва правните му изводи. Подробни аргументи са изложени в следните насоки:

-/ Евентуална нищожност на отделна клауза не влече нищожност на целия договор за заем.

-/ Договорният ГПР е точно посочен в текста на договора и в него не следва да се включва размера на неустойката по чл. 6 от същия.

-/ Клаузата за уговорена неустойка е валидна по смисъла на изричните законови ограничения и не противоречи на добрите нрави.

Ищецът имал възможност да се откаже от договора без да понесе щети. Според ищеца потребителят изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а с изтеглянето на кредита целял да се 2 обогати неоснователно от кредитодателя си, като впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу него.

-/ Клаузата на чл. 6 и чл. 1 от договора били индивидуално уговорени с заемателя, поради което не могат да се тълкуват като неравноправни.Процесният договор следвало да се тълкува в контекста на трайните отношения между страните, създадени на база пет договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия.

-/ Ищецът е бил напълно наясно с договорните условия и техните последици преди сключване на процесния договор, поради което било изключено да се е подвел от обявления на кредитора, които съставляват заблуждаваща търговски реклама.

Ответното дружество моли съда да отхвърли иска и претендира разноски.

Съдът, като разгледа становищата на страните и събраните доказателства, намира иска за частично основателен. Разгледан без клаузата на чл. 13 (5) договорът за заем не противоречи на императивни законови забрани и на установените добри нрави в бързото кредитиране. Самата клауза е недействителна като заобикаляща императивна забрана касаеща нивото на доходност на потребителските кредити за кредитора. В своята практика настоящият състав приема, че клаузи в договори за потребителски кредит, предвиждащи неустойка за непредоставяне на гаранция са нищожни като заобикалящи закона. Неустойка в такива договори може да бъде предвидена само като обезщетение за реално претърпени вреди и дължимостта й е в зависимост от реално претърпени вреди. В случая кредиторът нито твърди, нито доказва, че при самото сключване на договора е претърпял вреди. Риска, който за кредиторът безспорно е по-висок при необезпечен заем не е вреда. Не е налице и гаранционната функция на неустойката, тъй като неустойка, която се дължи и при редовно изпълнение, няма гаранционна функция.

Спорната клауза просто прикрива лихва в размер по-висок от допустимия.

Неоснователно е възражението на ответната страна, че договорните отношения между страните са се трансформирали в такива с индивидуално уговорени клаузи. Независимо колко типови договори са сключили кредиторът и заемателя по потребителски кредит, то броя на договорите не превръща която и да е от типовите клаузи в индивидуално уговорена.

3

По разноските : Съобразно уважената част от претенцията ответникът дължи на ищеца 106,40 лева или евро от платената държавна такса.

Адвокатът на ищеца Д. Г. претендира за себе си възнаграждение.

В представения от него списък е посочено, че то се претендира „на основание чл. 38 ЗАдв.“, без да е конкретизирана хипотезата, отговаряща на точното основание. По тази причина съдът приема, че по отношение на представителя не ищеца не е налице валиден списък по чл. 80 ГПК и не му присъжда възнаграждение.

По горните мотиви съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на М. Б. В. ЕГН ********** за признаване за установено, че договор за обезпечен потребителски кредит №1243240 от 06.02.2025 г., сключен между нея и „К." ЕООД ЕИК ....е недействителен.

ОБЯВЯВА за недействителна като заобикаляща императивни законови разпоредби клаузата на чл. 13 (5) от същия договор.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца евровата равностойност на 106,40 лева разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4